In memoriam

• 
• Add new коментар

Дойде ред да се сбогуваме и с Аньес Варда́, която до преди три дни бе предпоследната жива легенда на Френската "нова вълна". Оставаха ѝ само два месеца, за да посрещне и 91-ия си рожден ден. Родена е на 30 май 1928 г. в Брюксел.

Варда́ се прочува като кинорежисьорът, предизвестил надигането на Новата вълна във френското кино със своя дебютен филм „La Pointe Courte” (1955), в който участват освен професионални актьори (Филип Ноаре, Силвия Монфорт) и жители на малкия френски град Сет (Sète), разположен на брега на Средиземно море. Още в тази лента се проявява нейният уникален режисьорски стил, смесващ игралното и документалното кино с непредсказуемостта на повествованието. Впоследствие е доведен до съвършенство в игралните шедьоври: „Клео от 5 до 7” „Щастието” (1965, „Сребърна мечка” от Берлинале), „Без покрив и закон” (1985, „Златен лъв” от Венеция), както и в най-ярките ѝ документални творби: „Далече от Виетнам” (1967), „Събирачите и събирачката” (Les Glaneurs et la Glaneuse, 2000), „Плажовете на Аньес” (2008) и номинираният за „Оскар” миналата година „Лица, места” (Visages villages, 2017).

За цялостния си принос към световното кино тя получава „Златна палма” в Кан и почетен „Оскар” - съответно през 2015-а и 2018-а година.

Само преди месец и половина представи лично на 69-ия Берлински кинофестивал своя най-нов и последен документален филм „Варда́, видяна от Аньес” – "изповедален авторски монолог за дългия си път през годините като лична съдба, но и в служба на изкуството". Присъдената ѝ почетна „Берлинале камера” се оказа последното от многобройните отличия, заслужени с изключителната ѝ преданост към истината на екрана. 

Неотвратимостта на смъртта ни принуждава да се сбогуваме с човека Аньес Варда, но не и с нейното творчество. Тя ни остави десетки филми – повечето от които българската публика едва ли познава. Но пък това е възможност за всекиго тепърва да ги открива за себе си!