ФЕСТИВАЛИ

• 
• Add new коментар

Международният фестивал на документални филми в Солун се появи през март 1999 година като „рожба“ на големия игрален форум (провеждан през ноември), който тогава вече имаше респектираща 38-годишна биография. На прага на Милениума новият фестивал намери изключително удачно название „Образи от ХХІ век“. И то бе напълно оправдано както от мащабната програма с филми от целия свят, така и като актуалност на проблематиката им, богатството на авторски почерци, жанрови форми и не на последно място - интересни технологични решения.

Още с първото си издание фестивалът демонстрира бърза и вярна ориентация към новите тогава дигитални технологии, като включи в програмата си много такива филми, а освен това организира workshop на същата тема и осъществи първи Интернет мост с Канада, откъдето известният документалист Питър Уинтоник се включи като дистанционен лектор. Тогава това правеше изключително впечатление, респектираше зрителите и окриляше присъстващите автори. След време, когато „образите от ХХІ век“ вече не бяха бъдещо очакване, а станаха всекидневна реалност, названието отпадна (а защо, можеше да си остане), но фестивалът не само запази, а дори разшири програмния си периметър. И сега за 21-то си издание предлага огромна, много добре селектирана и умело композирана програма от 242 филма, групирани в 22 тематични категории.

Основният конкурс е взискателно ограничен само до 10 филма, но пък затова Главната награда „Златен Александър“ е с твърде висока морална цена, плюс чек за 8 хил. евро. Но за авторите – режисьори и продуценти не по-малко примамлива е стартовата платформа на тази награда, която от текущата 2019 година отваря вратата към потенциална номинация за „Оскар“ в документалната категория. Защото от тази година Солунският фестивал е сред 28-те международни форума, сертифицирани от Американската филмова академия да предлагат заглавия за годишната процедура. 

Истинско изкушение и необятно море от филми предлагат постоянните и изключително важни категории: „Човешки права“ (13 филма), „Памет, история“ (16), „Всичко е политика“ (10), „Човешко битие“ (26) и националната секция „Платформа“ с 39 гръцки (и кипърски) филма! Особено внимание е отделено на съвременните изкуства в специализирани подборки: „Музика“ (10 филма), „Кино“ (9), „Художници“ (13 заглавия, сред тях и филмът на Андрей Паунов „Да ходиш по вода“ за Кристо, 2018, копродукция на САЩ и Италия).

Но да добавим, че „Солун док“ (както е неофициалното работно название на фестивала) поддържа интереса си към новите технологии в екранните изкуства и от две години включва самостоятелна състезателна категория VR (виртуална реалност), сега с 8 конкурсни заглавия, оценявани от отделно жури.

Е, при такова десетдневно филмово „пиршество“ на брега на Бяло море, изкушените зрители и стотиците кино- и телевизионни професионалисти не само нямат време за скука, а напротив – не смогват да видят всичко, което ги интересува. Затова фестивалът се развива твърде добре и въпреки всички преживени през годините трудности и добре известната „гръцка криза“ се радва на огромен интерес. А това гарантира доброто му здраве и успешно бъдеще!