Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

21-и МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ В СОЛУН (1-10 март 2019)


08.03.2019  Текст:  Божидар Манов

21 Солунски фестивал на документалното кино

   

Само на 300 км от София, на брега на Бяло море съществува един забележителен международен фестивал на документални филми. След като 59 години градът е домакин на големия международен форум за игрални филми (всеки ноември), вече 20 години Солун отваря гостоприемен екран и за световното документално кино. 

Програмата, както всяка година предлага стотици заглавия в 22 състезателни и информационни категории. А от това си издание фестивалът е сертифициран да номинира документален филм за наградите „Оскар“, като по право това е носителят на Голямата награда „Златен Александър“ от главния конкурс, който автоматично влиза в предложенията за номинации на Американската академия. Само 28 фестивала в света имат тази привилегия, което говори за равнището и авторитета на Солунския документален форум.

В няколко последователни текста ще ви информираме за 21-ия Международен фестивал на документални филми в Солун.

А сега за премиерата на филма „Среща с Горбачов“ (реж. Вернер Херцог, Андре Сингер), вечерта на 7 март в луксозното и уютно кино „Олимпион“.

„СРЕЩА С ГОРБАЧОВ“ - ПОЛИТИЧЕСКА БИОГРАФИЯ
НА ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ЛИДЕР

В рамките на 23-ия София Филм Фест, който вече започна, ще бъде показан документалният филм „Пещерата на забравените сънища“ (2013) на известния немски режисьор Вернер Херцог (роден на 5 септември 1942 г.) Този негов първи и засега единствен 3D опус имаше световна премиера на т. нар. „3D неделя” в програмата на Берлинале 2013 година, заедно с „Пина“ на Вим Вендерс и анимацията „Les contes de la nuit“ на белгийския режисьор Мишел Осело.

Но сега Вернер Херцог, без да експериментира с технологията, е направил новия си документален филм „Среща с Горбачов“ (САЩ, Великобритания, Австрия, 2018, сърежисьор Андре Сингер) като мащабен политически портрет на знаменития съветски/руски лидер, преобърнал целия комунистически блок, а чрез него и целия свят още през далечната 1985 година, когато става Генерален секретар на КПСС (Комунистическата партия на Съветския Съюз). Тогава задейства непознати и невъзможни преди него мощни политически реформи в огромната страна под ефектните названия Перестройка и Гласност. Но във вътрешнополитически план безспорно най-решаващата му стъпка е прекратяването на съществуването на Съветския Съюз и официалното подаване на оставка като първи и последен Президент на гигантската държава на 25 декември 1991 г. Колко сътресително е това невиждано събитие става ясно още с формалния опит за създаване от няколко бивши съветски републики на изкуствения СНД (Съюз независимите държави), който на практика остава само на хартия.

А в международен план активната външна политика на Горбачов (последователни срещи с американския президент Роналд Рейгън, с британския премиер Маргарет Тачър, с немския канцлер Хелмут Кол) се материализира в знаменателния Договор за унищожаване на ракетите с ядрени бойни глави със среден обсег на действие, подписан на 8 декември 1987 г. Но безспорен венец на политическата линия на Горбачов е падането на Берлинската Стена на 9 ноември 1989 г.

Филмът е построен като пълноценен политически портрет на Горбачов, а авторите ползват много документална хроника, за да очертаят изключителната активност на този нестандартен за съществуващата тогава комунистическата практика политик и държавник.

Но Вернер Херцог и по-младият му сърежисьор Андре Сингер са успели да направят освен това едно дълго и много сериозно интервю с Горбачов в офиса на неговата фондация. Тъкмо в тези кадри вече 87-годишният (по време на снимките) политик се разкрива като умен и съобразителен събеседник, енергичен човек с чувство за хумор и бърза реакция. Интервюто фактически е умен диспут между две силни, па макар и твърде различни по характер и житейски статут личности, в чиито диалози се очертават фундаменталните за болезненото историческо минало въпроси и проблеми. Но разбира се, основно се налага портретът на Михаил Горбачов, който и по времето на своята активна политическа дейност, и днес се възприема нееднозначно от хората в Русия и по света. А тъй като вече на достолепна възраст няма какво да губи или прикрива, персоналната му изповед, дори и да не е докрай откровена, е изключително интересна, увличаща и даже поучителна. Защото ролята на личността в историята (въпреки марксистката идеология, към която и той принадлежи), винаги е спорна, особено при реформирането на такава могъща държавна и политическа структура като бившия Съветски Съюз и привързаните към него страни от комунистическия блок.

Към края на филма Вернер Херцог насочва разговора с Горбачов към някои лични моменти от интересната му биография. Открояват се болезнените и искрени думи на бившия лидер (и дори отронени сълзи) по повод смъртта на съпругата му Раиса, която умира от левкемия през 1999 година. Вълнуваща е и срещата му с негова много стара, сляпа леля в родното му село Приволное. А за изненада на много зрители, съвсем на финала Горбачов рецитира стихове от Лермонтов. Вернер Херцог е талантлив и опитен режисьор и знае как да завърши подобен биографичен, но по същество политически документален филм.

Сигурен съм, че за българските зрители ще бъде изключително интересно да видят този филм и да научат „от първа ръка“ за какво става дума, разбира се като отчитат „коефициента на достоверност“ при всеки подобен разказ. Но във всички случаи да се гледа днес „Среща с Горбачов“ е повече от интересно, дори вълнуващо преживяване.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК