Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

21-и МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ В СОЛУН (1-10 март 2019)


08.03.2019  Текст:  Божидар Манов

НОВИНИ

   

Само на 300 км от София, на брега на Бяло море съществува един забележителен международен фестивал на документални филми. След като 59 години градът е домакин на големия международен форум за игрални филми (всеки ноември), вече 20 години Солун отваря гостоприемен екран и за световното документално кино. 

Програмата, както всяка година предлага стотици заглавия в 22 състезателни и информационни категории. А от това си издание фестивалът е сертифициран да номинира документален филм за наградите „Оскар“, като по право това е носителят на Голямата награда „Златен Александър“ от главния конкурс, който автоматично влиза в предложенията за номинации на Американската академия. Само 28 фестивала в света имат тази привилегия, което говори за равнището и авторитета на Солунския документален форум.

В няколко последователни текста ще ви информираме за 21-ия Международен фестивал на документални филми в Солун.

А сега за премиерата на филма „Среща с Горбачов“ (реж. Вернер Херцог, Андре Сингер), вечерта на 7 март в луксозното и уютно кино „Олимпион“.

„СРЕЩА С ГОРБАЧОВ“ - ПОЛИТИЧЕСКА БИОГРАФИЯ
НА ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ЛИДЕР

В рамките на 23-ия София Филм Фест, който вече започна, ще бъде показан документалният филм „Пещерата на забравените сънища“ (2013) на известния немски режисьор Вернер Херцог (роден на 5 септември 1942 г.) Този негов първи и засега единствен 3D опус имаше световна премиера на т. нар. „3D неделя” в програмата на Берлинале 2013 година, заедно с „Пина“ на Вим Вендерс и анимацията „Les contes de la nuit“ на белгийския режисьор Мишел Осело.

Но сега Вернер Херцог, без да експериментира с технологията, е направил новия си документален филм „Среща с Горбачов“ (САЩ, Великобритания, Австрия, 2018, сърежисьор Андре Сингер) като мащабен политически портрет на знаменития съветски/руски лидер, преобърнал целия комунистически блок, а чрез него и целия свят още през далечната 1985 година, когато става Генерален секретар на КПСС (Комунистическата партия на Съветския Съюз). Тогава задейства непознати и невъзможни преди него мощни политически реформи в огромната страна под ефектните названия Перестройка и Гласност. Но във вътрешнополитически план безспорно най-решаващата му стъпка е прекратяването на съществуването на Съветския Съюз и официалното подаване на оставка като първи и последен Президент на гигантската държава на 25 декември 1991 г. Колко сътресително е това невиждано събитие става ясно още с формалния опит за създаване от няколко бивши съветски републики на изкуствения СНД (Съюз независимите държави), който на практика остава само на хартия.

А в международен план активната външна политика на Горбачов (последователни срещи с американския президент Роналд Рейгън, с британския премиер Маргарет Тачър, с немския канцлер Хелмут Кол) се материализира в знаменателния Договор за унищожаване на ракетите с ядрени бойни глави със среден обсег на действие, подписан на 8 декември 1987 г. Но безспорен венец на политическата линия на Горбачов е падането на Берлинската Стена на 9 ноември 1989 г.

Филмът е построен като пълноценен политически портрет на Горбачов, а авторите ползват много документална хроника, за да очертаят изключителната активност на този нестандартен за съществуващата тогава комунистическата практика политик и държавник.

Но Вернер Херцог и по-младият му сърежисьор Андре Сингер са успели да направят освен това едно дълго и много сериозно интервю с Горбачов в офиса на неговата фондация. Тъкмо в тези кадри вече 87-годишният (по време на снимките) политик се разкрива като умен и съобразителен събеседник, енергичен човек с чувство за хумор и бърза реакция. Интервюто фактически е умен диспут между две силни, па макар и твърде различни по характер и житейски статут личности, в чиито диалози се очертават фундаменталните за болезненото историческо минало въпроси и проблеми. Но разбира се, основно се налага портретът на Михаил Горбачов, който и по времето на своята активна политическа дейност, и днес се възприема нееднозначно от хората в Русия и по света. А тъй като вече на достолепна възраст няма какво да губи или прикрива, персоналната му изповед, дори и да не е докрай откровена, е изключително интересна, увличаща и даже поучителна. Защото ролята на личността в историята (въпреки марксистката идеология, към която и той принадлежи), винаги е спорна, особено при реформирането на такава могъща държавна и политическа структура като бившия Съветски Съюз и привързаните към него страни от комунистическия блок.

Към края на филма Вернер Херцог насочва разговора с Горбачов към някои лични моменти от интересната му биография. Открояват се болезнените и искрени думи на бившия лидер (и дори отронени сълзи) по повод смъртта на съпругата му Раиса, която умира от левкемия през 1999 година. Вълнуваща е и срещата му с негова много стара, сляпа леля в родното му село Приволное. А за изненада на много зрители, съвсем на финала Горбачов рецитира стихове от Лермонтов. Вернер Херцог е талантлив и опитен режисьор и знае как да завърши подобен биографичен, но по същество политически документален филм.

Сигурен съм, че за българските зрители ще бъде изключително интересно да видят този филм и да научат „от първа ръка“ за какво става дума, разбира се като отчитат „коефициента на достоверност“ при всеки подобен разказ. Но във всички случаи да се гледа днес „Среща с Горбачов“ е повече от интересно, дори вълнуващо преживяване.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации