През тази година гледахме три епохални филма, опитващи се да разгадаят мистерията на човешкото съществование. „Дървото на живота“ (излязъл веднага след триумфа му в Кан) прозвуча като химн за космическата одисея на душата, „Меланхолия“ (показан в рамките на Киномания) ни достави наслада с величествената красота на Апокалипсиса, а „Торинският кон“ (разпространен в Интернет) ни хвана за гърлото с безкомпромисния си извод за абсурдната участ на човека.

„Торинският кон“ е може би най-безкомпромисният филм, създаван някога. Той е фокусиран върху последните 6 дни от жалкото битие на безкрайно беден кочияш и неговата дъщеря, през които ни прави свидетели на бавното и неумолимо угасване на ненужния им живот. Най-напред залинява конят им, после пресъхва кладенецът, след което последователно догарят газената лампа, огънят в огнището и ... всичко потъва в непрогледен мрак.