От 6 май у нас излезе българо-италианският филм „Сбогом, мамо“ на режисьорката, сценаристката и актрисата Мишел Бонев. Няма да припомням с какви скандали бе свързано неговото създаване, нито ще коментирам наградата за правата на човека Action for Women, която му бе дадена на последния кинофестивал във Венеция, не без ходатайството на италианския премиер. Просто бих искал да фокусирам вниманието върху публикацията на Божидар Манов за филма в днешния брой на в. „24 часа“. Препечатвам я тук с любезното съгласие на автора.
 

Вчера светът отбеляза 3 май - Международния ден на свободата на печата. По този повод в Брюксел бе прочетена Декларация от името на Европейския съюз, която се казва следното: „Свободата на убеждение и изразяване е основно право на всяко човешко същество и неотменна част от човешкото достойнство. Тя е крайъгълен камък на демокрацията и е от решаващо значение за свободния поток на информацията, на която всеки има право...

В началото на миналия век в САЩ вече функционират немалко филмови студии и киното печели популярност с всеки изминал ден. Разгръща се мащабно строителство на специализирани киносалони, приличащи на истински дворци. Но днес от това минало величие е останало много малко.

Вече едва ли някой се съмнява, че Джеймс Камерън е изключителен новатор, изпреварил развитието на киноиндустрията с няколко години. Всяко негово изявление се посреща не само като подтик за нова реформа, но и като предвестник на нова тенденция.