Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЗВЕЗДНИТЕ ДВОЙКИ НА ЕКРАНА И В ЖИВОТА – ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ И МАРИНА ВЛАДИ


20.01.2012  Текст:  Красимир Кастелов

звездните двойки на екрана и в живота

   

 

Когато ярка мъжка индивидуалност се срещне с изкусителна женственост, резултатът най-често е един – любов, макар че взаимоотношенията между Висоцки и Влади понякога напомнят за бойно поле. Но Марина и Владимир се сражават не помежду си, а със … самия Висоцки, с неговите пагубни пристрастия, с онази страна от личността му, която го тласка към пропастта. Те водят борба и с висшестоящите държавни инстанции за правото да се виждат колкото може по-често.
Днес, когато вече Висоцки го няма, Марина Влади не говори за трудностите, защото би искала да си спомня само за любовта.

           СРЕЩА В ТЕАТЪРА НА ТАГАНКА

Запознават се през 1967 г. По това време Владимир Висоцки е млад и надежден актьор от прочутия московски театър на Таганка. А Марина Влади - световноизвестна френска кинозвезда, превърнала се в любимка на зрителите от целия Съветски съюз с ролята си във „Вещицата“ (La Sorcière).
Висоцки, който също гледал филма, буквално се захласва по красавицата и заявява пред режисьора Юрий Любимов, че ще направи всичко, за да му стане жена.
Една вечер, посветена на гостите на Московския международен кинофестивал, Марина Влади е поканена в театъра на Таганка, където гледа спектакъла „Пугачов” с участието на Висоцки. Остава потресена от играта му и на почерпката след представлението се запознава с актьора. В своите спомени тя пише за тази необикновена среща и за неочакваното признание в любов от мъжа, когото вижда за пръв път.
Година преди това Марина Влади се развежда с втория си съпруг Жан-Клод Бруйе, от когото има син. Първият й съпруг е известният френски актьор и режисьор Робер Осейн, за когото се омъжва едва 17-годишна през 1955г. След участието си във филма „Вещицата“ (1956) младата красавица се превръща в една един от секс символите на френското кино. От брака си с Робер, продължил едва 4 години, има две деца.
Преди да се запознае с Висоцки, Марина Влади посещава рядко страната на своите предци. Тя е дъщеря на руски емигранти, а истинското й име е Марина Владимировна Полякова-Байдарова. Псевдонима си „Влади“ взима след смъртта на своя баща в негова чест.

                     НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ДНИ

Макар и да не се откроява особено с външността си, Висоцки с лекота покорява всяка жена, която му направи впечатление. Тайната за това се крие в неудържимия му характер, който просто омайвал неговите избраници. Марина Влади обаче не се поддава лесно на чара му и в началото се съпротивлява и удивява в същото време на неговата уверенност, че скоро ще се оженят. Въпреки немалкия си опит с мъжете, прочутата актриса просто не знае как да се държи с този странен, уникален мъж. Прибира се в Париж с необяснима тъга. И докато се чуди коя е причината за това чувство, по телефона й се обажда Владимир. Веднага щом чува характерния му глас, Марина разбира, че е влюбена в него.
Няколко месеца по-късно пак посещава Москва, но по същото време Висоцки е в Сибир, за да се снима във филма „Господарят на тайгата“. Марина на свой ред започва снимки в „Сюжет за малък разказ“ под режисурата на Сергей Юткевич, но скоро двамата влюбени се срещат отново. В своята автобиографична книга „Владимир или прекъснатият полет“, която излиза 7 години след смъртта на Висоцки, тя пише с много чувство за своите любовни трепети.

Синът на Висоцки (Никита) обаче не харесва книгата и споделя, че повечето от написаното в нея му причинява болка.

LOVE STORY

Висоцки също е женен, при това два пъти, преди да срещне Марина Влади. Първият му брак с Изолда Жукова трае едва 2 години, а от втория с актрисата Людмила Абрамова има двама сина – Аркадий и Никита.

На 1 декември 1970 година Владимир сключва брак с Марина, но двамата така и не създават семейство в истинския смисъл на думата.

Съществуващата по онова време „желязна завеса“ между социалистическите страни и Запада пречи на Висоцки да пътува свободно в чужбина, а и на неговата съпруга не е лесно да посещава често Москва. Налага й се да пътува като туристка, ползвайки се със статут на временно пребиваваща. Но не пожелава да остане в Русия за постоянно, защото във Франция са трите й деца от предишните й бракове.

Все пак, тогавашните съветски власти приемат учудващо благосклонно брака на Висоцки и Влади, макар че не бързат да издадат разрешение на актьора да напуска Съветския съюз.

Но влюбената двойка е доволна дори на това, че въобще им разрешават да се оженят. По време на сватбеното им пътешествие с параход, капитанът, който се оказва поклонник на Висоцки, ги настанява в най-добрата каюта, разпорежда се да получат от най-доброто грузинско вино и морски деликатеси.

Меденият им месец си остава най-щастливият период през целия им 12-годишен роман, макар че впоследствие имат възможност да посетят заедно доста страни.

Самият Брежнев се разпорежда да издадат виза на Висоцки за концертното му турне в Европа и Америка, където е посрещнат с овации.

Всеки ден, който прекарват заедно, е празник за Марина и Владимир, вероятно защото се виждат толкова рядко. Перипетиите при получаване на визи и големите разстояния помежду им, не само ги измъчват, но и спасяват брака им. Защото на тези две талантливи личности не е никак лесно да живеят заедно. При своите посещения в Москва френската звезда живее с мъжа си в дома на неговата майка, където й се налага да води живот на обикновена съветска жена. Почти зарязва процъфтяващата си кариера, отказва се от примамливи предложения за филми. Постепенно и самите режисьори започват все по-рядко да се сещат за нея.

            ЖИВОТ НА РЪБА НА ПРОПАСТТА

Марина забелязва пристрастието на Владимир към алкохола още в първите дни на връзката им. В пиенето Висоцки търси утеха от мъката, че не го признават като поет и не печатат стиховете му. Официално низвергнатият бард пие и за да утоли бушуващите емоции, свързани с бесния ритъм на живота му.

В началото Марина играе ролята на спасителка, прибирайки го от разни запои с приятели, където се напива до припадък и заставяйки лекарите да се борят за всеки негов дъх, когато го обявяват за обречен. Впоследствие тя осъзнава, че изходът от тази борба е предрешен, защото зависимостта на Висоцки от алкохола и дрогата го тласка неумолимо към гроба.

Опитите им да се справят със съвместни усилия през кратките юнски дни, прекарани заедно в Париж, се оказват несполучливи. И макар че той обещава да прекрати самоубийствения си начин на живот, на 25 юли 1980 г. сърцето му спира да бие. Едва на 42 години.

Два дни по-късно е трябвало да играе отново на сцената Хамлет. Никой обаче не връща обратно билета си за несъстоялия се спектакъл. Хиляди поклонници на актьора обкръжават театъра на Таганка, за да се простят със своя любимец. Марина долита от Франция и прекарва цялата нощ край тялото на своя съпруг, а после го съпровожда в последното му пътуване до гробището.

От дълбоката депресия, връхлетяла я след смъртта на Висоцки, успява да се отскубне година по-късно, благодарение на запознанството си със своя четвърти съпруг Леон Шварценберг – известен онколог, който по ирония на съдбата умира от рак през 2001 г.
Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 19.01.2012 г.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК