ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

КЪРК ДЪГЛАС - един от последните живи актьори от „златната ера” на Холивуд – отпразнува своята 100-годишнина. Той заема 17-то място в класацията на 100-те най-добри актьори за всички времена, направена от Американския филмов институт (AFI). През своята изключителна кариера се е снимал в над 90 филма, включително и под режисурата на гении като Стенли Кубрик, Били Уайлдър, Уилям Уайлър, Винсънт Минели и др.  

Роден е на 9 декември 1916 г. в градчето Амстердам, щата Ню Йорк, в бедно еврейско семейство, емигрирало в САЩ от Русия (по-точно от днешен Беларус) през 1912 г. Истинското му име е Исур Даниелович Демски. Той е четвъртото от общо седем деца на на Брайна и Хершел Даниелович (Хари и Берта Демски). На Кърк, който бил много ученолюбив, му се налага отрано да си пробива път в живота с труд, изкарвайки сам прехраната си като разносвач на вестници, сервитьор и товарач, а докато учел в университета Сейнт Лорънс работи като професионален борец. Интересът му към актьорството го отвежда в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк и по това време дебютира на сцената в няколко малки постановки на Бродуей.
Но започва Втората световна война и той се присъединява към Американските военно-въздушни сили. През 1945-та подновява прекъсната си актьорска кариера. 
Междувременно се жени за актрисата Даян Дил, от която има двама сина – Майкъл (роден на 25 септември 1944) и Джоел (роден на 23 януари 1947).

През 1945 година Кърк решава да опита късмета си в Лос Анджелис, където прочутата актриса Лорън Бакол (негова бивша съученичка и по това време съпруга на Хъмфри Богарт), го препоръчва на известни продуценти. И през 1946-а дебютира на големия екран при това с водеща роля във филма на Луис Майлстоун „Странната любов на Марта Айвърс” (The Strange Love of Martha Ivers), представен на фестивала в Кан и номиниран за „Оскар” за оригинален сценарий. Успешният старт е последван от участие в криминалната драма „От миналото” (Out of the Past, 1947) на прочутия режисьор от френски произход Жак Турньор (Jacques Tourneur).

В звезда се превръща през 1949 година, когато излиза филмът на Марк Робсън „Шампион” (Champion), в който изпълнява главната роля на боксьора Мидж Кели, която му носи първата от негови три номинации за „Оскар”. Другите си две номинации получава за превъплъщенията си в образите на филмов продуцент от „Лошият и красивите” (The Bad and the Beautiful, 1952) и на великия художник Ван Гог от „Жажда за живот” (Lust for Life, 1956) под режисурата на Винсънт Минели.

Но и преди ярките си изяви в тези два филма Кърк Дъглас има не по-малко запомнящо се изпълнение в "Скритият коз" (Ace in the Hole, 1951) - превъзходна драма на Били Уайлдър за моралното падение на един талантлив журналисти, разобличаваща манипулативната същност на масмедиите и тяхното деградиране в самоцелното преследване на популярност.

Междувременно през 1955 г. основава собствената си компания Bryna Productions, продуцирала двата най-известни филма на ранния Стенли Кубрик - „Пътеки на славата” (Paths of Glory, 1957) и „Спартак” (Spartacus, 1960) - в които изпълнява може би своите най-прочути роли.

По думите на самия актьор – именно с този филм е свързана неговата най-достойна постъпка в цялата му кариера. Както е известно, по онова време САЩ са обзети от антикомунистическа истерия, поради което големите холивудски студиа отказват да наемат кинотворци, заподозрени в принадлежност към американската комунистическа партия. В черния списък попада и талантливият сценарист Долтън Тръмбо, когото Кърк Дъглас (в качеството си на продуцент на „Спартак”) поканва да напише сценария за филма, рискувайки кариерата си. На практика неговата смела постъпка допринася много за прекратяването на тормоза над Тръмбо, който вече си бил излежал няколкомесечната присъда за отказа си да сътрудничи на Комисията по разследване за антиамериканска дейност. 

Две години след „Спартак” Кърк Дъглас изпълнява главната роля в драматичния уестърн „Смелите са самотни” (Lonely Are the Brave, 1962), отново по сценарий на Тръмбо, който е любимият му филм. 

После прекъсва за кратко кариерата си и след завръщането си решава да се пробва в по-сериозни роли, а през 1973 г. дебютира като режисьор с уестърна „Scalawag” (Безделник), който обаче нямал успех. Две години по-късно излиза вторият му филм като режисьор „Отряд” (Posse, 1975), за който получава по-високи оценки.

През 80-те години знаменитият актьор се снима предимно в телевизионни филми и сериали.

През 1996 година Американската филмова академия го удостоява с почетен „Оскар” за неоценимия му принос в киноизкуството, поправяйки пропуска си да го награди за някоя от трите номинации за главни роли. През същата година 79-годишният тогава актьор преживява инсулт, който се отразява тежко върху състоянието му и особено върху неговия говор. След това вече става невъзможно дори да си мисли за нови роли и той решава да се посвети на писането на книги. Впрочем, още през 1989 г. той издава автобиографичната книга "The Ragman's Son", която има изключителен успех. През следващите години написва още няколко книги – „Dance with the Devil” (1990), „The Gift” (1992), „Climbing the Moutain: My Search for Meaning” (1997) и „Let's Face It: 90 years of Living, Loving and Learning” (2007).

Кърк Дъглас активно участвува в различни благотворителни кампании. По случай своята 99-а годишнина дарява $15 млн. за изграждането на дом за възрастни актьори и други представители на киноиндустрията, страдащи от болестта на Алцхаймер.

Когато го питат как е успял да се пребори с инсулта и да доживее до такава преклонна възраст, той най-често отговаря, че за това му помага най-много любовта на неговата втора съпруга Ан (Ан Байдънс), за която се оженва през 1954 г. и от която има още двама сина:
„Имах късмет да намеря своята втора половинка преди 63 години, - разказва в интервю за Closer Weekly. – Уверен съм, че именно нашият чудесен брак и всекидневните ни нощни разговори ми помогнаха да преживея всички трудности”. 

Синът му Майкъл Дъглас, който подобно на легендарния си баща също е голяма холивудска звезда, е напълно солидарен с неговите думи. Убеден е, че именно бракът на баща му с неговата мащеха, която през април тази година навършила 97 години, е отличен пример за това, как човек може да запази любовта си за цял живот. Също пред пред Closer Weekly, Майкъл отбелязва, че най-много се възхищава от упорството и невероятната издръжливост на своя баща. „Той винаги ме е учил, че трябва да се старая с всички сили, независимо от това с какво се занимавам, - разказва Дъглас-младши. – Сто години – това, разбира се, не е малко нещо, но по-важно е всъщност какво е постигнал моят баща за това време”.