НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Големият победител от 68-ия кинофестивал в Кан е социалната драма „ДИЙПАН“ (Dheepan) на режисьора Жак Одиар. Това е трети френски триумф за последните пет години, след удостояването със „Златна палма“ на филмите „Амур“ (2012) и „Животът на Адел“ (2013).
„Да получа награда от братя Коен е нещо изключително“, - заяви 63-годишният Жак Одиар на церемонията по награждаването в Кан вчера. Получавайки най-голямото фестивално отличие от ръцете на американските режисьори Джоел и Итън Коен, Жак Одиар каза още: „Благодаря на Михаел Ханеке, че тази година няма негов филм!“, - имайки предвид явно това, че през 2009-а и 2012-а година отстъпи в съревнованието за „Златна палма“, след като неговите филми „Пророк“ и „Ръжда и кости“ бяха победени именно от последните две творби на Ханеке - „Бялата лента“ и „Амур“.
Сегашният носител на „Златна палма“ в Кан разказва във филма си за бивш войник от тамилските тигри на име Дийпан, който бяга от раздираната от гражданска война Шри Ланка във Франция заедно с една жена и момиче. Те се представят за семейство, използвайки паспортите на починало семейство. Настаняват се в предградие на Париж, но скоро откриват, че и там има цари насилие. За да оцелеят, Дийпан трябва да приложи наученото по време на войната.
С второто по значимост отличие в Кан – Голямата награда на журито – бе отличен унгарската драма за Холокоста „СИНЪТ НА САУЛ“ (SAUL FIA) на режисьора-дебютант Ласло Немеш. Коментирайки неговия успех, канадският режисьор Ксавие Долан (член на журито) сподели: „Излязохме след прожекцията в пълна тишина и още дълго не можехме да проговорим. Това е филм, който прониква в теб постепенно“. Американската актриса Сиена Милър (член на журито) също е била омагьосана от творбата на Немеш, след като призна, че не е виждала нищо по-силно на тази тема. Унгарският филм разказва историята на Саул Ауслендер - евреин, който е депортиран в концентрационния лагер в Аушвиц и попада сред зондеркомандос - затворници, които работят в газовите камери. Един ден открива трупа на момче и си внушава, че това е синът му. Потресен е и се опитва да направи невъзможното, за да го погребе. „Синът на Саул“ спечели и наградата на ФИПРЕССИ (Международната федерация на пресата).
С третото по значение отличие - наградата на журито – бе удостоен филмът „ОМАРЪТ“ (THE LOBSTER) - първата англоезична творба на Йоргос Лантимос. Името на гръцкия режисьор нашумя през 2009 г., след като именно в Кан той излезе победител в конкурса „Особен поглед“ (Un Certain Regard) с филма си „Кучешки зъб“ (Kynodontas).
Действието на новия му филм се развива в близкото бъдеще, в общество, в което всеки самотен човек бива задържан и изпратен в специално учреждение. Там той трябва за 45 денонощия да намери половинката си, като след изтичането на този срок нарушителите се превръщат в животни. Главният герой е беглец, който не иска да се подчини на установения ред, и се присъединява към нелегална група. Главните роли изпълняват Колин Фарел и Рейчъл Уайз.
Наградата за режисура бе връчена на тайванския режисьор ХУ ХСИАО-ХСИЕН  за филма му „УБИЙЦАТА“ (Nie yin niang), а мексиканският режисьор Мишел Франко получи наградата за сценарий за „ХРОНИЧНО" (Chronic).
За най-добър актьор на 68-ия фестивал в Кан бе признат французинът ВЕНСАН ЛИНДОН за неговото превъплъщение във филма „Законът на пазара“ (La loi du marché), а наградата за най-добра актриса си поделиха американката РУНИ МАРА и французойката ЕМАНЮЕЛ БЕРКО за техните изпълнения съответно във филмите „Каръл“ (Carol) и „Моят крал“ (Mon roi).

Повечето решения на международното жури, ръководено от американските режисьори - братята Джоел и Итън Коен - бяха посрещнати с неодобрение от многобройните представители на медиите, акредитирани за отразяването на фестивала. Не остана в тайна и фактът, че и между самите членове на журито е имало сериозни разногласия. Не случайно на пресконференцията, последвала церемонията по награждаването, Джоел и Итън Коен дадоха да се разбере, че журито, присъдило наградите в Кан тази година е било съставено от творци, а не от критици.
Но въпреки това присъстващите в пресзалата не им спестиха критиките си. Толкова отрицателни реакции отдавна не са наблюдавани в Кан. Не са никак малко онези, които са убедени, че наградите тази година не са отишли при хората, които наистина са ги заслужавали. Така, например, е трудно да се обясни как е възможно да останат напълно незабелязани силните италиански филми в конкурса – „Младост“ (Youth) на Паоло Сорентино, „Моята майка“ (Mia madre) на Нани Морети и „Приказка на приказките“ (Il racconto dei racconti) на Матео Гароне. Аз лично също съм озадачен, че остана без никакво отличие любимият ми китайски режисьор Дзя Джанкъ, участвал в надпреварата за „Златна палма“ с филма „Планините се движат“ (Shan he gu ren).

Главната награда във втория по значение фестивален конкурс „Особен поглед“ спечели исландската трагикомедия „ОВНИ“ (Rams). С наградата на журито в нея бе отличена хърватската драма „ЗЕНИТ“ (Zvizdan) на режисьора Далибор Матанич. Призът за най-добър режисьор бе връчен на японеца КИЙОШИ КУРОСАВА за филма му „ПЪТУВАНЕ ДО БРЕГА“ (Kishibe No Tabi). С новоучредената награда „Talent Prize“ бе удостоен известният румънски режисьор Корнелиу Порумбою за филма му „СЪКРОВИЩЕТО“ (Comoara).
В програмата „Петнайсетдневка на режисьорите“ победи филмът „ПРЕГРЪДКАТА НА ЗМИЯТА“ (El Abrazo de la Serpiente) – копродукция на Аржентина, Колумбия и Венецуела.
С главното отличие в състезателната секция „Седмица на критиката“ бе удостоена драмата „ПАУЛИНА“ (La Patota) – копродукция на Аржентина, Бразилия и Франция.
„Златна камера“ за най-добър дебют бе връчена на колумбийския режисьор Сезар Аугусто Асеведо за филма му „ЗЕМЯТА И СЯНКАТА“ (La Tierra Y La Sombra), който е съвместна продукция на Колумбия, Франция, Холандия, Чили и Бразилия.
С почетна „Златна палма“ в Кан бе отличена знаменитата френска режисьорка АНЕС ВАРДА.
Тази година фестивалът в Кан се проведе под ново ръководство, след като мястото на оттеглилия се легендарен фестивален шеф Жил Жакоб бе заето от 68-годишния Пиер Лескюр.
Източници: БТА, Screen Daily, rg.ru и др.