Фриц Ланг

• 
• Add new коментар

На 14 май се навършиха 80 години от световната премиера на филма „Куле Вампе“, познат у нас със заглавието „На кого принадлежи светът“, или „Празни стомаси“. Негов режисьор е  Златан Дудов, записал името си в историята на киното не само като създател на единствения немски пролетарски филм, но и като българинът, който е бил асистент на великия Фриц Ланг и приятел и сътрудник на Бертолд Брехт. 

С този текст, посветен на Златан Дудов, дебютира в „Другото кино“ Стефка Цанева – наша сънародничка, която живее и учи в Германия. Сред акцентите в нейното следване са историята и теорията на киното.

ЗЛАТАН ДУДОВ –
НЕПОЗНАТАТА ЛЕГЕНДА НА КИНОТО

Златан Дудов е немски театрален и филмов режисьор и драматург от български произход. Воден от левите си разбирания и идеали за равноправие и разгром на капитализма, той създава редица шедьоври, а филмът му „Куле Вампе или на кого принадлежи светът” (Kuhle Wampe oder: Wem gehört die Welt?) е една от големите легенди на немското кино.
Дудов е роден в далечната 1903-та, когато Русия е само на крачка от първата си революция, а помешчиците дори и в най-лошите си сънища не могат да си представят какво ще се случи през октомври 1917-та. България пък е новороденото дете на Балканите, което още се тресе от негодувание срещу тирана Бисмарк.
По онова време Цариброд - родният град на Златан Дудов - не може да му предостави нищо, което да утоли неговата интелектуална жажда. Семейството се мести в София, където бъдещият режисьор учи в Първа мъжка гимназия, играе в училищни пиеси и рано се ориентира към левицата. Веднага след като завършва гимназия, заминава за Берлин, за да следва. Архитектурата обаче се оказва твърде далечна и студена за кипящия от идеи Дудов. Записва се в театралната школа на Емил Райх, а през 1925-та съдбата му се усмихва за първи път. Започва работа в едно от най-големите немски филмови студия „Бабелсберг”, където години наред се гради историята на немското кино. Именно в студиото в покрайнините на Берлин е създаден и митичният шедьовър на германската киноиндустрия – „Метрополис”. Като помощник на неговия режисьор Фриц Ланг, Дудов има възможността да се докосне до магията на киното, а самият Ланг се превръща в първия учител на младия българин.
След зашемяващите декори на „Метрополис” Дудов започва да следва театър и кино в Хумболтовия университет и да режисира малки пиеси за работнически театри. Финансиран от фондация „Работническа помощ”, той заминава за Москва, за да пише дипломната си работа, посветена на историята на руския театър. Там се запознава с Маяковски, Айзенщайн и Вертов, което непоколебимо определя насоката в бъдещето му творчество.
Но срещата с една друга личност ще преобърне света на младия комунист. Става въпрос за Бертолд Брехт, по онова време едва 30-годишен, а вече двигател на ляво ориентирана интелигенция на Берлин. Прочутият германски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството остава впечатлен от ентусиазирания българин. Приятелството помежду им намира израз в сътрудничество на сцената, а по-късно и на снимачната площадка.
Дудов създава няколко филма, режисира театрални постановки, пише драматични текстове и печели множество награди за творчеството си. По време на войната имигрира в Париж и Швейцария, а след нея се завръща в Източен Берлин, превърнал се в столица на новосформираната Германската демократична република (ГДР). Бляскавата режисьорска кариера на Златан Дудов е прекъсната от фатална катастрофа през 1963 г. Преждевременната смърт му попречва да довърши 8-ия си игрален филм „Кристине”.

„КУЛЕ ВАМПЕ ИЛИ НА КОГО ПРИНАДЛЕЖИ СВЕТЪТ“

В началото на 30-те години на миналия век Германия, която е сериозно засегната от световната икономическа криза, се намира в дълбока рецесия. В индустриализирания Берлин хората гладуват, безработицата расте, а правителството съкращава социалните помощи. Дудов решава да направи поредица от късометражни филми, чрез които да покаже ситуацията на работническото съсловие в немската столица.
Реализиран е само първият - „Как живее берлинският работник”. По време на снимките Дудов случайно става свидетел и заснема как полицаи насилствено изселват работническо семейство от дома му, заради неплащане на наема. Въпреки провала на замислената трилогия, Дудов не забравя идеята си и тя по-късно намира по-мащабна реализация в пълнометражния „Куле Вампе или на кого принадлежи светът”, за който си сътрудничи с Бертолд Брехт, Ханс Айзлер и Ернст Отвалд.
Всичко започва от вестникарски очерк за самоубийството на млад безработен мъж от работническо семейство. Преди да скочи от прозореца той сваля ръчния си часовик, който е единственото му останало богатство, което може да осигури прехрана на неговите близки поне още няколко дни. Тази тъжна история, част от черната статистика на регресираща Германия, се превръща в изходна точка за „Куле Вампе”. Филмът е разделен на четири сравнително независими една от друга части, всяка от които представя различни аспекти от работническия живот, а първата е вдъхновена именно от драмата на безименния младеж от вестникарската статия.
Във втората част банкрутиралото семейство на самоубилия се младеж бива изселено от дома си и се премества в палатковия лагер Куле Вампе извън Берлин. Животът там – привидно спокоен и далеч от димящите фабрични комини на големия град, носи пагубния белег на дребната буржоазия и упадъчните нрави. Дъщерята забременява и възможностите пред нея са две – нежелан годеж или аборт, който не може да си позволи.
Третата част представя масов спортен (комунистически) празник, на който се събират хиляди работници. Здрави голи тела, звънки смехове и задруга, която изглежда непобедима. Десетки маршируват и с цели гърла пеят песента на солидарността на Айслер – „Vorwärts und nicht vergessen – die Solidarität“. (*”Напред и не забравяй – солидарността”).
В четвъртата част, най-кратката, но и най-силната като послание, проследяваме едно пътуване в метрото на развеселените работници след спортния празник редом с дребната остаряла буржоа. Повод за разговор става вестникарска статия, че в Бразилия има свръхпроизводство на кафе и за да не падне цената, се е наложило да се изгорят няколко тона. Докато чичовците негодуват срещу кризата и поскъпването, глас надава младата работничка Герда, в чиито думи се крие и поантата на целия филм – светът ще се промени от тези, на които не им харесва.
Сценарият е дело на Бертолд Брехт и Ернст Отвалд. Златан Дудов е режисьор, Гюнтер Крампф – оператор, а Ханс Айслер – композитор на музиката във филма. Въпреки проблемите, свързани с финансирането, продукцията е осъществена с помощта на работнически спортни съюзи, които организират няколко хиляди работници за снимките само срещу билет за градския транспорт и топли вурстове.
Филмът е завършен през 1932-ра, когато фашизацията на Германия вече започва. Цензурата е жестока и „Куле Вампе” става една от нейните жертви. От запазените до днес документи е ясно, че сред основните причини за забраняването на филма са съдържащата се в него критика към политиката на държавата и уронването на престижа й, както подканването към неподчинение и нарушаване на законите (абортът, който по това време е забранен), неморалните сцени с голи къпещи се хора и „откритата комунистическа пропаганда”.
След наложените от цензурата съкращения, филмът излиза на бял свят и печели популярност в малките работнически кина. Извън Германия също получава добри отзиви, с изключение на СССР, където е приет изключително скептично. За съветския пролетариат е трудно да възприеме героите от филма, които имат велосипеди, ръчни часовници и радиа, което по онова време дори в комунистическата столица е смятано за лукс.
Разбира се, „Куле Вампе” е далеч от патоса и революционния дух на Айзенщайн, но е единственият немски филм, успяващ да даде израз на натрупаното недоволство и жажда за промяна на работническата класа. А Златан Дудов, нашенецът от Цариброд, записва името си в историята като режисьор на единствения немски пролетарски филм.