Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖИВОТЪТ И ЗАГАДЪЧНАТА СМЪРТ НА ДЕЙВИД КАРАДАЙН


04.06.2016  Текст:  Kastel

годишнини

   

Изминаха 7 години от загадъчната смърт на американския киноактьор Дейвид Карадайн. На 3 срещу 4 юни 2009 година е намерен мъртъв в своята хотелска стая в Банкок, столицата на Таиланд. Бил е в Азия за снимките на поредния си филм. Първоначалната версия за самоубийство скоро е отхвърлена, но и доказателства за насилствено причиняване на смъртта му не са открити.
Така или иначе, тази годишнина е повод да си припомним за пътя на този необикновен актьор, чиято творческа биография не се вмества в рамките на представите ни за звезда от популярните, екшън филми.

Когато Куентин Тарантино му се доверява за главната мъжка роля в „Убий Бил“ (Kill Bill: Vol. 1, 2003) филмовите анализатори не се изненадват особено, защото си спомнят, че именно той е бил човекът, поканил за главните роли в „Джаки Браун“ (1997) Пам Гриър и Робърт Форстър – бивши „звезди“ на нискобюджетното експлойтейшън кино от началото на 70-те години, към което винаги е бил силно привързан. Но на думите на Тарантино, че смята Дейвид Карадайн за един от най-добрите холивудски актьори, почти никой не обръща внимание тогава, отдавайки ги на екстравагантността на режисьора. А би трябвало, защото оценката му никак не е пресилена.

Дейвид Карадайн принадлежи към една от най-прочутите актьорски холивудски династии, чието начало е поставено от легендарния Джон Карадайн, участвал в над 300 филма, сред които и в незабравими шедьоври като „Дилижансът“ (Stagecoach, 1939), „Гроздовете на гнева“ (The Grapes of Wrath, 1940) и „Човекът, който застреля Либърти Валънс“ (The Man Who Shot Liberty Valance, 1962) на Джон Форд. Дейвид (роден на 8 декември 1936 г. в Холивуд, Лос Анджелис) е неговият най-голям син. А Кийт Карадайн и Робърт Карадайн, които са не по-малко прочути актьори, също са синове на Джон Карадайн, но от втория му брак с актрисата Соня Сорел.

Дейвид Карадайн получава класическо образование, изучавайки теория на музиката и композиция в Държавния колеж на Сан Франциско. Към актьорската професия се насочва след като изкарва двегодишна военна служба. Бързо получава признание с ролите си в театрални спектакли на Бродуей.

Ранните изяви на киноекрана не му носят особен успех. Появите в забравени вече филми от 60-те, като „Тагарт“ (Taggart, 1964), „Твърде много крадци“ (Too Many Thieves, 1967), „Жестоките“ (The Violent Ones, 1967) и телевизионни сериали като „East Side/West Side“ и „Arrest and Trial“ не го правят известен. Дори първата му главна роля в сериала „Shane“ (1966) не променя нещата.

През тези години Карадайн е предпочитан предимно за второпланови роли, експлоатиращи външните му данни, заставящи го да изобразява на екрана предимно отрицателно персонажи – негодници и злодеи. Това продължава почти до началото на 70-те години, когато го спохожда късметът. Защото по идея на Брус Лий най-после се осъществява необичаен проект, в който сред характерните герои на филмите за Дивия запад се въвежда типичен източен персонаж - самотен майстор на бойни изкуства. Само че, вместо да поверят главната роля на китаеца, продуцентите решават да я предложат на Дейвид Карадайн.
Така се стига до създаването на знаменития сериал „Кунг фу“ (Kung Fu), пожънал огромен успех от 1972 до 1975 г. Публиката възторжено посреща новия типаж, възхищавайки се не толкова на бойните умения на Карадайн, колкото на таинствената му харизма и обаяние, възпримайки го като своеобразен гуру и дори… като секссимвол на своето време. По-късно Дейвид си спомня, че не имало и ден, в който да не му се е налагало да слуша признания за това как сериалът променил живота на някого. Това в крайна сметка го подтикнало да се посвети на изучаването на източната философия и написването на автобиографичната си книга, озаглавена „Духът на Шаолин“.

Успехът на сериала помага много на Карадайн да си пробие пътя към участия във филми на големи майстори на киното. Снима се под режисурата на Мартин Скорсезе („Бърта товарния вагон“ - 1972), „Жестоки улици“ - 1973) и на Робърт Олтман („Дългото сбогуване“ - 1973), а няколко години по-късно се нарежда сред първокласните драматични актьори с ролята си във филма на Хол Ашби „Накъдето те води сърцето“ (Bound for Glory, 1976), пресъздаващ живота на легендарния кънтри певец Уди Гътри.

Но още по-удивително е, че дори Ингмар Бергман, който по това време е на върха на славата си, също му поверява главна роля в свой филм („Змийско яйце“ - The Serpent's Egg, 1977). С това си превъплъщение Карадайн съумява, без да се разделя с маската на суров стоик, да предаде душевните страдания на човек, попаднал във водовъртежа на социално-политическите катаклизми по времето на нацизма в хитлеристка Германия.

Горе-долу по това време Дейвид Кэррадайн изпробва силите си и в кинорежисурата, заснемайки два филма с участието на Барбара Хърши, с която по това време имал интимна връзка. Първият - мелодрамата „Ти и аз“ (You and Me, 1974) минава незабелязано.

Но затова пък с „Американа“ (Americana, 1981), на който посветил близо 10 години, доказва че притежава и сериозен режисьорски талант.
А и създаденият от него образ на ветеран от виетнамската война, който завръщайки се по родните места открива, че никому не е нужен, се откроява със своята оригиналност и убедителност и разчиства пътя за появата на Рамбо във филма на Тед Кочеф „Първа кръв“ година по-късно.

Карадайн участва в още няколко интересни проекти, два от които свързани с вече починалия Брус Лий, когото той косвено „заменя“ в екшъни като „Железен кръг“ (Circle of Iron, 1978) и „Самотният вълк МакКуейд“ (Lone Wolf McQuade, 1983). Уолтър Хил също му поверява главна роля в един от най-бруталните си филми – уестърнът „Ездачи отдалече“ (The Long Riders, 1980), в който участват още и доведените му братя Кийт Карадайн и Робърт Карадайн.

За съжаление, през следващите две десетилетия занижава чувствително критериите си и се снима предимно в евтини, откровено комерисиални екшъни като „Воинът и магьосницата“ (The Warrior and the Sorceress, 1984), „В тила на врага“ (Behind Enemy Lines, 1986), „Въоръжен отговор“ (Armed Response, 1986), „Колела на терора“ (The Misfit Brigade, 1987) и други подобни, в резултат на което постепенно изпада от лигата на първокласните актьори. Не му помага дори и опитът за възраждане на сериала „Кунг фу“, получил гръмкого подзаглавие „Легендата продъжава“ (Kung Fu: The Legend Continues, 1993-1997).

От забравата е изведен благодарение на Тарантино, който чрез филма си „Убий Бил“ му предоставя възможност да напомни за своите необикновени актьорски качества. Благодарение на превъзходната си игра и в „Убий Бил 2“ Дейвид Карадайн се превръща отново във великия и тайнствен Майстор на бойните изкуства, какъвто навярно ще го запомним.

Източници: IMDBkinofilms.uadavid-carradine.com, откъс тв-предаването "Другото кино" по VTV 
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание