Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖЕРАР ФИЛИП - САМУРАЯТ НА ПРОЛЕТТА


25.11.2016  Текст:  Красимир Кастелов

годишнина

   

Днес се навършиха 57 години от ранната смърт на знаменития френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който е любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, умира от рак на 25 ноември 1959 г. - малко преди да навърши 37 години. 

„Жерар Филип остави след себе си образа на пролет и младост”, - пише за него Луи Арагон и това много точно наблюдение дава основание на мнозина да го наричат "самураят на пролетта".

За 15 години той участва в 29 филма и е най-обичаният и най-популярният актьор не само във Франция в средата на миналия век. 
Превъплъщава се еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III, като винаги покорява публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и с изключителното си личностно обаяние.

Жерар Филип се появява на белия свят на 4 декември 1922 година в Кан, южна Франция, като едва не умира при раждането. Неговият баща Марсел Филип, по професия адвокат, притежавал доста земя в Прованс и малък хотел в Грас. Майка му Мину произхождала от семейството на богат хлебар от Прага. 

Жерар завършва колеж, след което въпреки желанието на баща си, който настоявал да учи за юрист, се явява на няколко проби, преди да получи роля в комедията на Андре Русен „Съвсем обикновено момиче”, поставена на сцената в казиното на Кан от Клод Дофен. Едва двайсетгодишен вече блести с изпълненията си в спектакли, като „Пътешественик без багаж”, „Момичето знаеше…” и др. 

През лятото на 1943-та дебютира и в киното с филма „Момчетата от кея на цветята” на режисьора Марк Алегре, а през октомври същата година постъпва в Консерваторията в Париж, където учи при опитния педагог Жорж Льороа. Но точно преди последните изпити Жерар неочаквано напуска, съблазнен от предложението да се снима във филма „Страна без звезди”(1946), който обаче нямал зрителски успех. 
Силното му желание да получи главната роля в пиесата „Калигула” го подтиква да се срещне с нейния автор - знаменитият писател Албер Камю - и след двучасовия разговор с него успява да го спечели на своя страна. Спектакълът става събитие в театралния живот на Париж. Критиците недоумяват - как е възможно начинаещ актьор да се справи толкова добре с толкова сложна роля. Прочутата Марлен Дитрих не крие възторга си от младия талант и го съветва да се насочи към киното.

През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Идиот” (реж. Жорж Лампен) и „Дяволът в плътта” на режисьора Клод Отан-Лара. Знаменитият киноисторик Жорж Садул отбелязва: „В трудната роля на княз Мишкин Жерар Филип се изявява като един от най-добрите актьори на нашето време...”
„Дяволът в плътта” имал голям зрителски успех. Актьорът Серж Реджани казва по този повод: „Всичко се нарежда така, сякаш Жерар е оправданието за нашето поколение. Всеки от нас си има свои достойнства, но той притежава всички едновременно”.
От този момент френската публика се влюбва в чаровния актьор и в създадения от него образ на срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност млад човек. Със своята ангелска външност, стройна осанка, удивително съчетаващ античната мъжественост с почти женска крехкост и момчешко изящество, той привлича вниманието и на Холивуд, но избира да остане в Европа.
С герои като Фабрицио дел Донго от „Пармският манастир” (1948) и особено Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954) Жерар Фирип доразвива темата за романтичния герой, който не приема пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го свят. Именно Стендаловите персонажи го превръщат в национален герой, в предмет на обожание и гордост.

Актрисата Мария Казарес след време казва за него: „Така и не опознах истинския Жерар. Той премина през живота неуловим, невидим... Дълбоко романтичен, той живя сякаш в изгнание - между небето и земята. Бе едновременно слаб и необикновено силен”.

Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на великолепния му герой Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952 година и пожънал огромен успех навсякъде, където е бил прожектиран – включително и у нас. В детските ми спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата година Жерар Филип участва и в „Красавиците на нощта” на един от най-прославените майстори на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той се снима за пръв път под неговата режисура в „Хубостта на дявола”, партнирайки на легендарния Мишел Симон.

През 1956 година заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс Жерар Филип режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля. 

Участията му в „Г-н Рипоа” (1954), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) подсказват, че постепенно излиза от амплоато на романтичните герои, насочвайки се към по-сложни в психологическо отношение персонажи.
 
Предпоследна в блестящата му кариера е ролята във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959), в който действието от едноименния роман на Шодерло де Лакло е пренесено в съвременна Франция от средата на XX век. 

Влечението му към разширяване на амплоато го отвежда при Луис Бунюел, под чиято режисура изпълнява и своята последна екранна роля в „Треска в Ел Пао”.

През есента на 1959-а Жерар Филип усеща първите симптоми на тежко заболяване. Лекарите му откриват рак, за което научава само съпругата му Ан, която успява да запази в тайна страшната диагноза. Смъртта настъпва на 25 ноември. Погребват го на 28-ми - в навечерието на десетата година от сватбата му с Ан. Облечен е в костюма на неговия герой от пиесата „Сид”, играна на сцената в Авиньон. Тогава Жерар казал на Ан: „Ако внезапно умра, погребете ме в този костюм и плащ…”

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации