Жерар Депардийо

• 
• Add new коментар

Жерар Депардийо, който в родината си е смятан за истинско национално богатство, навърши 62 години. Той е сред най-великите самородни таланти в цялата история на киното. За 39 години е успял да участва в над 180 филма, спечелвайки няколко пъти най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция – наградата „Сезар”, а също и огромно международно признание.
Депардийо роден на 27 декември 1948г. в малкото планинско градче Шатору, централна Франция. Бил третото от шестте деца на беден и неграмотен тенекеджия. На 14 години напуска училище, за да се отдаде на скитничество и хулиганство. Дори попада за месец в затвора, заради участие в дребни кражби. 16-годишен пристига в Париж, където постъпва в актьорския клас на Националния популярен театър. Директорът Жан-Лоран Коше, който го приел да учи безплатно, защото повярвал в дарбата му, трябва да е бил много далновиден човек. Впоследствие, заедно с Патрик Дьоваер и Миу-Миу, Депардийо участва в театрална трупа към „Кафе де ла Гар”, която имала огромен успех.
Жерар Депардийо се появява на големия екран през 1967 година във филма „Битникът и хлапето”, като преди това участва в няколко телевизионни филма. Но истинската му актьорска кинокариера започва през 1971г. с малка роля във филм на Жак Дере по роман на Франсоаз Саган. Следват няколко епизодични роли под вещото ръководство на умели занаятчии като Хозе Джовани, както и на експериментиращи авангардисти като Маргьорит Дюра.
През 1973 година среща режисьора Бертран Блие, което изиграва решаваща роля в кариерата му. Скандалният филм „Валсиращите”, в който участва заедно с приятелите си Дьоваер и Миу-Миу, го превръща в истинска звезда. В него героят му се бунтува срещу всичко и всички, отхвърляйки оковите на дребнобуржоазния морал. Филмът имал огромен успех сред радикално настроените французи, а Депардийо става техен кумир. Впоследствие те ще го аплодират за изпълненията му във филмите на друг прочут кинобунтар – Марко Ферери („Последната жена” -1976, „Сбогом, самецо” – 1978), а също и в една от най-силните творби на Бернардо Бертолучи – „Двадесети век” (1976).
Междувременно продължава сътрудничеството му с Бертран Блие и през 1979 година се снима в неговата черна комедия „Студен бюфет”, заедно с бъдещата си втора съпруга Карол Буке.
По това време френската публика изпитва силна потребност от един нов Жан Габен – също така мъжествен и обаятелен – и го открива с възторг в лицето на Жерар Депардийо. Впрочем неслучайно често е сравняван с великия Габен, който често повтарял, че само Жерар може да му бъде наследник. И Депардийо не го посрамва, успявайки да се превъплъти с не по-малко проникновение и сила от Габен в знаменити класически образи от литературата и историята, като граф Монте Кристо, Дантон, Балзак.
По това време повечето големи режисьори от цял свят се съревновават за съгласието на Депардийо да играе в техните филми. В рамките само на една година (1980) той изпълнява две от най-ярките си роли под режисурата на двама от лидерите на Новата вълна – Франсоа Трюфо и Ален Рене.
В „Последното метро” Жерар Депардийо е прекрасен като партньор на Катрин Деньов, изпълняваща главната роля, а в „Чичо ми от Америка” играе блестящо млад провинциален кариерист, който изоставя бременната си жена, за да направи кариера като директор на фабрика. Впрочем в този сюжет има много съвпадения с личния живот на Депардийо, който също не се поколебал да изостави жена и невръстни деца, преследвайки блясъка на славата.
През 80-те години Депардийо предпочита да се снима във филми на Морис Пиала, като „Лулу” (1979), „Полиция” (1985, приз на МКФ във Венеция) и особено „Под слънцето на Сатаната”, отличен със „Златна палма” в Кан през 1987г. Точно през този период големият актьор започва да изпълнява с успех и роли в непретенциозни комедии, като например тези на Франсис Вебер („Чукай на дърво” – 1981 и „Бегълците” - 1986), които имат огромен зрителски успех не само във Франция.
През 1990 година Жерар Депардийо изпълнява и първата си роля на английски език във филма „Зелената карта”, за която е удостоен със „Златен глобус” за най-добър комедиен актьор.
През последните години френското кино многократно експлоатира комедийния талант на Депардийо. Например филмовата поредица за Астерикс и Обеликс се превърна в касов хит. Впрочем самият актьор никога не е криел пристрастието си към комедийните персонажи и дори сам се заел да екранизира Молиеровия „Тартюф”, изпълнявайки и главната роля в едноименния филм.
Според мен, върховото актьорско постижение на Депардийо в киното е във филма „Сирано де Бержерак” (1990). Под режисурата на Жан-Пол Рапно той съумява да постигне пълно сливане със сложния образ на нещастния поет и мечтател.
В последно време за Жерар Депардийо нерядко се говореше във връзка с неговия талантлив и не по-малко скандален от него син – Гийом – като обикновено се акцентираше върху конфликтите помежду им. Във Франция актьорските изяви на сина понякога засенчваха дори тези на знаменития му баща. А преждевременната смърт на Гийом даде повод на жълтата преса да се зарови отново в личния живот на Жерар Депардийо, който както е известно напусна и втората си съпруга – актрисата Карол Буке и вече живее с 29-годишната си приятелка – писателката Клементин Игу.
В своята автобиография, излязла и на български език, Депардийо разкрива истинската си природа на човек, тотално отдаден на удоволствията в живота, като не скрива, че от ранна възраст са му били присъщи крайностите в яденето, пиенето и секса. Споделя дори и за годините, през които му се е налагало да посещава редовно психоаналитик, както и за моментите на гежки кризи, депресии и бурни конфликти с близките си хора и особено със сина си Гийом.
В крайна сметка Жерар Депардийо успява да превърне своята слабост към виното и гастрономията в своя втора професия, която се оказва дори по-доходна от актьорската. От доста време той се занимава с производство на вино, а напоследък жъне успехи и в ресторантьорството. А книгата му с готварски рецепти, съдържаща 130 кулинарни шедьовъра, се превърна в истински бестселър във Франция.
В навечерието на миналогодишния си 60-годишен юбилей Жерар Депардийо заяви: „Мъжът на 60 години е още млад. Така че, аз смятам да си остана същото лошо момче. И много би ми се искало да ме запомнят като обикновен човек, който страстно е обичал живота”.
Жерар Депардийо в едно от най-новите си екранни превъплъщения във филма "Белами" на Клод Шаброл

Въпреки напредването на възрастта Жерар Депардийо се задържа на върха. След успеха си във филма на Ксавие Джаноли „Когато бях певец” (2006), той демонстрира отлична актьорска форма и в най-новата творба на Клод Шаброл „Белами” (2009), която бе представена и у нас през ноември в рамките на последната „Киномания”. Според кинокритика Джонатан Ромни с това свое забавно криминале режисьорът-ветеран отдава чест на двама велики мъже на име Жорж – писателя Жорж Сименон и музиканта Жорж Брасенс. А Депардийо играе ролята на уважаван полицай (Белами), който отива на почивка със съпругата си, но не съумява напълно да „изключи” професионалните си интинкти. Странно е, че това е първият и единствен общ проект на Шаброл и Депардийо. Неотдавна излезе филмът на Ксавие Джаноли „А l’ origine”, в който главната роля отново е поверена на Жерар Депардийо.
В рамките на последната "Киномания" през ноември видяхме един от най-новите филми с негово участие - комедията "Трофейна съпруга" (Potiche), в който 30 години след "Последното метро"  отново си партнира с Катрин Деньов. Тази година излезе още един филм, в който Депардийо играе главната роля - "Малък свят" (Small World), но до края на годината, а и през следващата трябва да завършени още поне дузина филми с негово участие.