Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖЕРАР ДЕПАРДИЙО НА 65 ГОДИНИ


27.12.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Двадесети век

   

Днес, 27 декември, знаменитият френски актьор, продуцент и бизнесмен Жерар Депардийо навърши 65 години. Независимо от скандалните слухове, появяващи се през последните години, той не е загубил своята актьорска форма и продължава да се снима в киното, като не забравя и театъра. Още в първите дни на 2014-та Депардийо ще играе отново на сцената в Париж - в театър „Антоан“, а негова партньорка ще бъде популярната театрална и кино актриса Анук Еме.
Във Франция, както и по целия свят Депардийо продължава да е сред най-известните съвременни актьори и личности, макар че не са малко неговите сънародници, които не искат да му простят авантюрата с приемането на руско гражданство. Навярно днешния му празник ще бъде донякъде развален от това, че списание "Voici" го включи в десятката на най-антипатичните френски знаменитости. Както е известно, Депардийо изгубва любовта на голяма част от своите сънародници, след като по данъчни съображения решава да избере за официално свое местожителство Белгия, а след това и да приеме предложението на Владимир Путин да стане руски гражданин.
Но интересът в чужбина към неговия огромен талант не намалява и той продължава да бъде канен за снимки в различни чуждестранни продукции. Очаква се скоро да пресъздаде на екрана скандалния бивш шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан във филма на американския режисьор Абел Ферара „Добре дошли в Ню Йорк“ (Welcome to New York). А съвсем наскоро френската звезда се появи в руския телевизионен филм „Зайцев+1“. Сред последните му забележителни екранни превъплъщения бе това в образа на Разпутин в едноименната руско-френска продукция под режисурата на Жозе Даян и Ираклий Квирикадзе.

Жерар Депардийо е сред най-великите самородни таланти в цялата история на киното. За 42 години е успял да се снима в над 200 филма, спечелвайки няколко пъти най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция – наградата „Сезар”, а също и огромно международно признание. Роден е на 27 декември 1948 година в малкото планинско градче Шатору - в централна Франция. Той е третото от шестте деца на беден и неграмотен тенекеджия. На 14 години напуска училище, за да се отдаде на скитничество и хулиганство. Дори попада за месец в затвора, заради участие в дребни кражби. 16-годишен пристига в Париж, където постъпва в актьорския клас на Националния популярен театър. Директорът Жан-Лоран Коше, който го приема да учи безплатно, тъй като повярвал в дарбата му, трябва да е бил много далновиден човек. Впоследствие, заедно с Патрик Дьоваер и Миу-Миу, Депардийо участва в театрална трупа към „Кафе де ла Гар”, която се радва на огромен успех.
За пръв път се появява на големия екран през 1967 година в „Битникът и хлапето”, като преди това участва в няколко телевизионни филма. Но за начало на филмовата му кариера може да се смята 1971 година, когато изпълнява малка роля във филм на Жак Дере по роман на Франсоаз Саган. Следват няколко епизодични превъплъщения под вещото ръководство на умели занаятчии като Хозе Джовани, както и на авангардисти като Маргьорит Дюра.

През 1973 година среща режисьора Бертран Блие, което се оказва от решаващо значение за кариерата му. Скандалният филм „Валсиращите”, в който участва заедно с приятелите си Дьоваер и Миу-Миу, го превръща в истинска звезда. В него героят му се бунтува срещу всичко и всички, отхвърляйки оковите на дребнобуржоазния морал. Филмът жъне огромен успех сред радикално настроените французи, а Депардийо става техен кумир. Впоследствие те ще го аплодират за изпълненията му във филмите на друг голям бунтар – Марко Ферери („Последната жена” -1976, „Сбогом, самецо” – 1978), а също и в една от най-силните творби на Бернардо Бертолучи – „Двадесети век” (1976).
Междувременно продължава сътрудничеството му с Бертран Блие и през 1979 година се снима в неговата черна комедия „Студен бюфет”, заедно с бъдещата си втора съпруга Карол Буке.
По това време френската публика, която изпитва силна потребност от един нов Жан Габен – също така мъжествен и обаятелен, го открива с възторг в негово лице. Впрочем, не случайно е сравняван с легендарния актьор, който често повтарял, че само Жерар би могъл да му бъде наследник. И Депардийо не го посрамва, успявайки да пресъздаде с не по-малко проникновение и сила от Габен знаменити класически образи от литературата и историята като граф Монте Кристо, Дантон, Балзак.
По това време повечето големи режисьори от цял свят започват да се съревновават за съгласието му да играе в техните филми. В рамките само на една година (1980) той изпълнява две от най-ярките си роли под режисурата на двама от лидерите на Новата вълна – Франсоа Трюфо и Ален Рене.
В „Последното метро” Жерар Депардийо е прекрасен като партньор на Катрин Деньов, изпълняваща главната роля, а в „Чичо ми от Америка” изпълнява блестящо ролята на млад провинциален кариерист, който изоставя бременната си жена, за да направи кариера като директор на фабрика. Впрочем в този сюжет има много съвпадения с личния живот на Депардийо, който също не се поколебава да изостави жена и невръстни деца, преследвайки блясъка на славата.
През 80-те години Депардийо блести във филми на Морис Пиала, като „Лулу” (1979), „Полиция” (1985, приз на МКФ във Венеция) и „Под слънцето на Сатаната”, отличен със „Златна палма” в Кан през 1987г. Точно през този период големият актьор започва да играе с успех и роли в непретенциозни комедии като тези на Франсис Вебер („Чукай на дърво” – 1981 и „Бегълците” - 1986), които имат огромен зрителски успех не само във Франция.
През 1990 година Жерар Депардийо се появява за пръв път и в англоезичен филм - „Зелената карта” на Питър Уиър, за който е удостоен със „Златен глобус” за най-добър комедиен актьор.
Впоследствие френското кино продължава многократно да експлоатира комедийния талант на Депардийо. Например във филмовата поредица за Астерикс и Обеликс, която, както е известно, се превръща в касов хит. Впрочем самият актьор никога не е криел пристрастието си към комедийните персонажи и дори сам заема да екранизира Молиеровия „Тартюф”, изпълнявайки и главната роля в едноименния филм.
Според мен, върховото актьорско постижение на Депардийо в киното е във филма „Сирано де Бержерак” (1990). Под режисурата на Жан-Пол Рапно той съумява да постигне пълно сливане със сложния образ на нещастния поет и мечтател.
Жерар Депардийо  често е атакуван във връзка с неговия талантлив и не по-малко скандален от него син – Гийом, с когото дълго време е в сериозен конфликт. Във Франция актьорските изяви на сина понякога засенчват дори тези на знаменития му баща. А преждевременната смърт на Гийом през 2008 година дава повод на жълтата преса да се разрови отново в личния живот на Жерар Депардийо, който както е известно напуска и втората си съпруга – актрисата Карол Буке, за да заживее с младата си приятелка – писателката Клементин Игу.
В своята автобиография, излязла и на български език, Депардийо разкрива истинската си природа на човек, тотално отдаден на удоволствията в живота, като не скрива, че от ранна възраст са му били присъщи крайностите в яденето, пиенето и секса. Споделя дори и за годините, през които му се е налагало да посещава редовно психоаналитик, както и за моментите на тежки кризи, депресии и бурни кавги с близките си хора и особено със сина си Гийом.
В крайна сметка Жерар Депардийо успява да превърне своята слабост към виното и гастрономията в своя втора професия, която се оказва дори по-доходна от актьорската. От доста време вече той се занимава с производство на вино, а напоследък жъне успехи и в ресторантьорството. А книгата му с готварски рецепти, съдържаща 130 кулинарни шедьовъра, се превръща в истински бестселър във Франция.
В навечерието на 60-годишния си юбилей Жерар Депардийо заявява: „Мъжът на 60 години е още млад. Така че, аз смятам да си остана същото лошо момче. И много би ми се искало да ме запомнят като обикновен човек, който страстно е обичал живота”.
Жерар Депардийо във филма "Белами" на Клод Шаброл

Въпреки напредването на възрастта Жерар Депардийо продължава да удържа своето място на актьорския Олимп. След успеха си във филма на Ксавие Джаноли „Когато бях певец” (2006), демонстрира отлична актьорска форма и в последната творба за големия екран на Клод Шаброл - „Белами”, която е представена и у нас през 2009 година в рамките на „Киномания”. Странно е, че това е първият и единствен общ проект на Шаброл и Депардийо.  Пак благодарение на "Киномания" преди три години гледахме и комедията "Трофейна съпруга" (Potiche), в която почти три десетилетия след "Последното метро" Депардийо отвоно си партрина с Катрин Деньов. 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание