Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖАНА МОРО


23.01.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Валсиращите

   

ЖАНА МОРО (Jeanne Moreau) е родена на 23 януари 1928г. Нейната майка била английска балерина с изяви и на сцената на „Фоли Бержер“, която прекъсва артистичната си кариера по настоявяне на своя съпруг - собственик на малък хотел в Париж. 
Като малка Жана също мечтае да стане балерина като майка си, но впоследствие се увлича по театъра и въпреки изричната забрана на баща си започва тайно да посещава курсове по актьорско майсторство. После продължава образованието си в отдела за драматично изкуство към Консерваторията в Париж и на едва 19-годишна участва в Авиньонския театрален фестивал.

ИГРАЕ В ТЕАТЪР „КОМЕДИ ФРАНСЕЗ“

Сценичният й дебют се оказва толкова успешен, че девойката моментално получава покана от „Комеди Франсез“ и скоро става най-младата актриса в трупата на легендарния театър през неговата 300-годишна история. 
На неговата сцена Жана Моро дебютира в спектакъл по Тургенев и само след два сезона се превръща в знаменитост. За четири години работа в „Комеди Франсез“ младата актриса успява да се превъплъти в повечето значими роли от класическия репертоар. Пред нея се открива перспективата на бляскава сценична кариера, но Жана Моро внезапно решава да се премести в националния Народен театър на прочутия Жан Вилар, за да може да играе редом с Жерар Филип. Именно този неин сънародник и американската актриса Бет Дейвис са нейни кумири в актьорската професия и до днес.

ОМЪЖВА СЕ ЕДВА 20-ГОДИШНА

за Жан-Луи Ришар (актьор и режисьор) и година по-късно ражда син - Жером. 
От 1948-а до 1954-а Жана Моро участва в близо 30 спектакъла на сцените на различни френски театри. И макар че дебютира и в киното още през 1949-та с филма „Последна любов“ (Dernier amour), истинско признание като киноактриса получава едва десет години по-късно. 
Киното, естествено, не остава безразлично към нейната красота и талант, но му трябва известно време преди да приеме нетипичната и прекалено самостоятелна Моро. През първото десетилетие на своята екранна кариера тя се появява в 17 филма, в които дори се случва да партнира на звезди като Жан Габен и Жан Маре. Но от филмите с нейно участие през целия този период се откроява само криминалният шедьовър на Жак Бекер „Не пипай плячката“ (1954) с Жан Габен в главната роля. 
Към края на 50-те години сериозната, самобитна, мълчалива, невъзмутима и загадъчно красива актриса привлича вниманието на младите режисьори от надигащата се „Нова вълна“ във френското кино. 
Един от тях (Луи Мал) я кани за главната роля в дебютния си игрален филм „Асансьор за ешафода“ (Ascenseur pour l'échafaud, 1958), а още същата година я снима и в „Любовниците“ (Les amants, 1958).

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА НА ФРЕНСКОТО КИНО

благодарение на участието си именно в тези две новаторски творби, послужили като трамплин в кариерата й на киноактриса. 
Впоследствие играе в други ярки и самобитни филми, като „Четиристотинте удара“ на Франсоа Трюфо, „Опасни връзки“ на Роже Вадим и в „Модерато кантабиле“ на Питър Брук, за ролята в който е отличена с награда на кинофестивала в Кан през 1960г. 
Докато се снима в този филм преживява лично нещастие, свързано с нейния 10-годишен син. Той едва оцелява след катастрофа с кола, шофирана от Жан-Пол Белмондо, който е неин партньор в „Модерато кантабиле“ (Moderato cantabile, 1960). Жером обаче се оправя и впоследствие се изявява като актьор и художник.

Междувременно Жана Моропродължава да удивява света със разтърсващи екранни превъплъщения. За ролята си на Лидия от „Нощта“ (La notte, 1961) на Микеланджело Антониони е засипана с похвали. Критиците отбелязват, че е успяла да издигне драмата на своята героиня до висотата на антична трагедия.

НАЙ-ЯРКАТА Й РОЛЯ 

е в шедьовъра на Франсоа Трюфо „Жул и Жим“ (Jules et Jim, 1962). През 2006 г. е включена от сп. Premiere в класацията на 100-те най-велики актьорски изпълнения на всички времена. След „Жул и Жим“ водещите режисьори от цял свят се надпреварват за нейното съгласие да се снима и в техните филми. Лукино Висконти например й предлага ролята на Надя в „Роко и неговите братя“, но Жана не я приема и така дава възможност на Ани Жирардо да се изяви. След отказите й да участва в "Спартак", "Абсолвентът", "Полет над кукувиче гнездо" и "Пианистката" е заменена от Джийн Симънс, Ан Банкрофт, Луиз Флетчър и Ани Жирардо. Можем само да гадаем как биха изглеждали тези легендарни филм, ако се бе съгласила да се снима в тях.
Но затова пък играе под режисурата на други знаменити майстори на киното като Джоузеф Лоузи („Ева“ , 
„Г-н Клайн“), Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка“) и Орсън Уелс („Процесът“, „Фалстаф“), който е бил убеден, че Моро е най-добрата актриса в историята на киното. Именно Уелс я вдъхновява да се пробва и в режисурата. През 1976-а излиза първият от трите й филма като режисьор - „Светлина“ (Lumière). През същата година тя прави и една от най-добрите си роли в американски филм - „Последният магнат“ на Елия Казан.

В средата на 70-те Жана Моро се превръща в муза и за някои от най-ярките представители на новото поколение френски кинотворци, като Бертран Блие и Андре Тешине, например. Ролята й в скандалния филм на Блие „Валсиращите“ (Les valseuses, 1974) също се нарежда сред най-големите й екранни постижения.

После известно време живее в Холивуд, където заедно с писателката Хенриета Елинек подготвя втория си режисьорски проект „L'adolescente“ (1979).
След завръщането си в Европа подновява кариерата си на театрална актриса и певица, продължавайки паралелно да се появява в запомнящи се роли в някои от късните филми на майстори на киното като Лоузи, Фасбиндер, Антониони.

НЕОТРАЗИМА КАТО ЖЕНА И В ЖИВОТА

Според Райнер Вернер Фасбиндер Жана Моро е абсолютно въплъщение на женствеността. И не е бил далече от истината, защото неотразимостта й като жена става причина за не един любовен скандал. Така например тя се развежда с Жан-Луи Ришар, заради увлечението си по Луи Мал, когото обаче заменя много скоро с гръцкия актьор Тодорос Рубанис. После става съпруга на прочутия американски режисьор Уилям Фридкин, с когото живее в брак от  1977 до 1979 г.

Жана Моро става причина за шумния развод на Ванеса Редгрейв с големия английски режисьор Тони Ричардсън, който не устоява на чара й, докато я снима във филма си „Госпожица“ (Mademoiselle). Впрочем звездата чистосърдечно признава, че силата й се крие в неистовото й желание непременно да получава това, което иска.

С напредването на времето замества ролите си на сцената и екрана с други форми на артистична изява – например като водеща на цикъл от телевизионни предавания, посветени на живописта, режисьор на биографичен тв-филм за американската актриса Лилиан Гиш, записи на песни, участие в журита на престижни кинофестивали по целия свят, водене на курсове по драматично изкуство. 
Френското правителство я удостоява с най-голямото държавно отличие - Ордена на Почетния легион, а през 1992-а получава награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за изпълнението си във филма „Старата дама, пътешестваща по море“ (La vieille qui marchait dans la mer). През 1995-а играе с Марчело Мастрояни в един от най-хубавите епизоди на филма „Зад облаците“, заснет от тежко болния Антониони с помощта на Вим Вендерс. 

През 1997г. Жана Моро получава Европейската филмова награда за цялостен принос в киноизкуството, а през 2003-та й връчват почетна "Златна палма" на фестивала в Кан. Впрочем тя е единствената актриса, която на два пъти - през 1975 и през 1995 година - е председател на международното жури на този най-престижен световен кинофестивал. 
През 2001г. се превъплъщава в образа на писателката Маргьорит Дюрас в биографичния филм „Точно тази любов“ (Cet amour-là), посветен на нейните отношения с 40 години по-млад мъж.

Последната й (засега!) изява на сцена е в пиесата „Войната на синовете на светлината срещу синовете на мрака“, поставена в театър „Одеон“ в Париж в началото на 2010 г. от прочутия израелски режисьор Амос Гитай. 
Въпреки напредналата си възраст Жана Моро обаче продължава да се снима активно в киното. През миналата година излязоха два филма с нейно участие „Гебо и сянката“ (O Gebo e a Sombra) на Мануел де Оливейра и „Една естонка в Париж“ (Une Estonienne à Paris) на Илмар Рааг. А за тази есен е насрочена френската премиера на „Херцогинята от Варшава“ (La Duchesse de Varsovie), в който отново й е поверена една от главните роли.

 

 

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание