Жана Моро

• 
• Add new коментар

Жана Моро (Jeanne Moreau) е родена на 23 януари 1928г. Нейната майка e английска балерина, танцуваща на сцената на „Фоли Бержер“, която прекъсва артистичната си кариера по настояване на своя съпруг - собственик на малък хотел в Париж.
Като малка Жана също мечтае да стане балерина като майка си, но впоследствие се увлича по театъра и въпреки изричната забрана на баща си започва тайно да посещава курсове по актьорско майсторство. Продължава образованието си в отдела за драматично изкуство към Консерваторията в Париж и едва 19-годишна участва в Авиньонския театрален фестивал.

ИГРАЕ НА СЦЕНАТА НА ТЕАТЪР „КОМЕДИ ФРАНСЕЗ“

Сценичният й дебют се оказва толкова успешен, че девойката е поканена от легендарния театър „Комеди Франсез“ и скоро става най-младата актриса в неговата трупа през 300-годишната му история.
Дебютира в спектакъл по Тургенев и само за два сезона се превръща в знаменитост. За четири години работа в „Комеди Франсез“ младата актриса успява да се превъплъти в повечето значими роли от класическия репертоар. Пред нея се открива перспективата на бляскава сценична кариера, но Жана Моро решава да се премести в националния Народен театър на прочутия Жан Вилар, за да може да играе редом с Жерар Филип. Именно този свой сънародник и американската актриса Бет Дейвис, тя смята за свои кумири в актьорската професия.

ОМЪЖВА СЕ ЕДВА 20-ГОДИШНА

за Жан-Луи Ришар (актьор и режисьор) и година по-късно ражда син - Жером. От 1948-а до 1954-а участва в близо 30 спектакъла на сцените на различни френски театри. Но независимо, че дебютира и на екрана още през 1949-а, киното дълго време проявява резервираност към безспорните й качества.
Естествено, то не остава безразлично към нейната красота и талант, но му трябват почти десет години преди да приеме нетипичната и прекалено самостоятелна актриса.
През това първо десетилетие на екранната си кариера Жана Моро се появява в 17 филма и дори понякога партнира на звезди като Жан Габен и Жан Маре. Но през целия този период се откроява само криминалният шедьовър на Жак Бекер „Не пипай плячката“ (1954).
Към края на 50-те години сериозната, самобитна, мълчалива, невъзмутима и загадъчно красива актриса привлича вниманието на младите режисьори от надигащата се „Нова вълна“ във френското кино.
Един от тях (Луи Мал) я кани за главната роля в дебютния си игрален филм „Асансьор за ешафода“ (1958), а скоро след това я снима и в „Любовниците“.

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА НА ФРЕНСКОТО КИНО

именно след участието си в тези две новаторски творби, послужили като трамплин в кинематографичната й кариера. Следват роли и в други значими филми, като „Четиристотинте удара“ на Франсоа Трюфо, „Опасни връзки“ на Роже Вадим и особено в „Модерато кантабиле“ на Питър Брук, за който е отличена с награда на кинофестивала в Кан през 1960г.
Докато се снима в този филм Жана Моро преживява лично нещастие, свързано с 10-годишния й син. Той едва оцелява след тежка катастрофа с кола, шофирана от Жан-Пол Белмондо - нейният партньор в „Модерато кантабиле“. Днес Жером е известен художник.
Междувременно Жана Моро продължава да удивява света с разтърсващите си екранни превъплъщения. За ролята на Лидия от филма „Нощта“ на Микеланджело Антониони, в който играе и Марчело Мастрояни, е засипана с похвали. Критиците отбелязват, че е успяла да извиси драмата на своята героиня до висотата на антична трагедия.

НАЙ-ЯРКАТА Й РОЛЯ В КИНОТО

е в шедьовъра на Франсоа Трюфо „Жул и Жим“, в който играе влюбената в двама мъже Катрин. След шумния успех на този филм, водещите режисьори от цял свят започват да се надпреварват за нейното съгласие да се снима в техните филми. Лукино Висконти й предлага ролята на Надя в „Роко и неговите братя“, но Жана отказва, предоставяйки възможност на Ани Жирардо да се изяви.
Но тя приема много други предложения от знаменити майстори на киното, като Джоузеф Лоузи („Ева“, „Г-н Клайн“), Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка“) и Орсън Уелс („Процесът“ и „Фалстаф“). Според създателя на „Гражданинът Кейн“ Жана Моро е най-добрата актриса в историята на киното. Именно Уелс я вдъхновява да изпробва силите си в режисурата и през 1976 г. излиза „Светлина“ - първият от трите й филма като режисьор.
В средата на 70-те Жана Моро се превръща в муза и за някои от най-талантливите представители на новото поколение френски кинотворци, като Бертран Блие и Андре Тешине, например.
Ролята й в скандалния филм на Блие „Валсиращите“ (1974) също се нарежда сред най-големите й екранни постижения.
После известно време Моро живее в Холивуд, където заедно с писателката Хенриета Елинек подготвя втория си режисьорски проект „L'adolescente“ (1979).
След завръщането си в Европа подновява своята кариера на театрална актриса и певица, продължавайки паралелно да се появява в запомнящи се роли в някои от късните филми на Лоузи, Фасбиндер, Антониони.

НЕОТРАЗИМА КАТО ЖЕНА И В ЖИВОТА

Въпреки хомосексуалните си наклонности, Фасбиндер, който бил запленен от Жана Моро, заявява, че тя е абсолютно въплъщение на женствеността. И не е бил далече от истината, защото неотразимостта й като жена става причина за не един любовен скандал.
Така например тя се развежда се с Жан-Луи Ришар, заради увлечението си по Луи Мал, когото също много скоро заменя с гръцкия актьор Тодорос Рубанис. После се омъжва за прочутия американски режисьор Уилям Фридкин, с когото живее близо 7 години. Жана Моро става причина за шумния развод на Тони Ричардсън с Ванеса Редгрейв. Големият английски режисьор не устоява на чара й, докато я снима във филма си „Mademoiselle“. Впрочем звездата признава, че силата й се крие в нейното искрено и всепоглъщащо желание винаги непременно да получава това, което иска.
С напредването на времето Жана Моро замества ролите си на сцената и екрана с други форми на артистична изява – например като водеща на цикъл от телевизионни предавания, посветени на живописта, режисьор на биографичен тв-филм за американската актриса Лилиан Гиш, записи на песни, участие в журита на престижни кинофестивали по целия свят, водене на курсове по драматично изкуство.
Френското правителство я удостоява с най-голямото държавно отличие - Ордена на Почетния легион, а през 1992-а получава награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за изпълнението си във филма „Старата дама, пътешестваща по море“ (La vieille qui marchait dans la mer).
34 години след "Нощта" отново играе с Марчело Мастрояни в един от най-хубавите епизоди на филма „Зад облаците“, заснет от вече тежко болния Антониони с помощта на Вим Вендерс. През 1997г. Жана Моро получава Европейската филмова награда за цялостен принос в киноизкуството.
През 2001г. се превъплъщава в образа на писателката Маргьорит Дюрас в биографичния филм „Точно тази любов“ (Cet amour-là), посветен на нейните отношения с 40 години по-млад мъж.
Последната й (засега!) изява като актриса е в пиесата „Войната на синовете на светлината срещу синовете на мрака“, поставена на сцената на театър „Одеон“ в Париж в началото на миналата година от прочутия израелски режисьор Амос Гитай.
Източник: моята статия, отпечатана във в. „ТВ Сага“ на 3 февруари т.г.