Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО - ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА


09.04.2015  Текст:  Красимир Кастелов

френско кино

   

 

82 години навърши Жан-Пол Белмондо - една от най-обичаните у нас френски кинозвезди. Той отдавна се е превърнал в пример за подражание на няколко поколения талантливи актьори. Харесван както от масовата публика, така и от критиците, той се нарежда до икони на френското кино като Жан Габен, Лино Вентура, Ален Делон и др.
Но на какво се дължи феноменалният му успех сред зрителите? Може би на неотразимата усмивка, заразяваща с позитивна нагласа всеки, който я види на екрана...
Чисто физическото му обаяние е използвано още от неговия баща - известен парижки скулптор - който извайва многобройни амурчета с неговия лик, които и до днес украсяват фонтаните на френската столица. 
Като тинейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея, заради бокса, на който се посвещава с цялата си страст и дори става шампион на Париж в средна категория. 
Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени. 
Но и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света като Урсула Андрес, Джина Лолобриджида, София Лорен, Лаура Антонели, Катрин Деньов, Жана Моро, Клаудия Кардинале, Жаклин Бисе...
Дебютира в киното през 1957 г. с филма „Пеша, на кон и с кола“ (À pied, à cheval et en voiture), но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа. По-забележима роля прави в „
Бъди красива и мълчи“ (Sois belle et tais-toi, 1958), в който играе за първи път в тандем с Ален Делон. 
През 1960-та Жан-Пол Белмондо се снима в няколко филма, сред които се открояват „Чочарка“ (La ciociara) със София Лорен, „Модерато кантабиле“ (Moderato cantabile) с Жана Моро и особено „До последен дъх“ (À bout de souffle), смятан за един от главните филми на знаменитата "Нова вълна" във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава. 
Впоследствие прави някои от своите най-добри превъплъщения именно във филми от "Новата вълна" като „Лудият Пиеро“ (реж. Жан-Люк Годар, 1965), „Крадецът“ (реж. Луи Мал, 1967), „Сирената от „Мисисипи“ (реж. Франсоа Трюфо, 1969), „Доктор Попол“ (реж. Клод Шаброл (1972), „Стависки“ (реж. Ален Рене, 1974) и др.
За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Навремето дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. А французите започват да го наричат с галеното име „Бебел“.
Винаги са му прилягали ролите на благородни престъпници и чаровни негодяи. И независимо от това, че много често играе в криминални екшъни и комедии, критиците го възприемат сериозно, защото дори и в най-лековатите си филми Белмондо успява да представя своите герои в леко пародийна светлина. Такъв е в повечето от зрителските си хитове като „Борсалино“ (Borsalino, 1970), „Великолепният“ (Le magnifique, 1973), „Животното“ (L'animal, 1977), „Професионалистът“ (Le professionnel, 1981) и др. 
В тях големият актьор осмива доста находчиво щампите на масовото приключенско кино. Повечето от изпълненията му в тези филми изискват истински каскадьорски умения, но Белмондо предпочита да се справя сам и с най-опасните трикове. Прекратява тази практика едва след 1985 г., когато се наранява по време на снимки. 
Винаги избира точните роли, съответстващи на неговата външност, имидж и възраст. В определен момент престава да се снима в екшъни, заявявайки: „Не бих искал да бъда летящият дядо на френското кино“.
През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“ (Itinéraire d'un enfant gâté), но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар се отнасял отрицателно към творбите на баща му.

ПРЕОДОЛЯВА ТЕЖЪК ИНСУЛТ
Преди 14 години Белмондо преживява тежък инсулт, в резултат на който е била парализирана едната половина на тялото му. Лекарите смятали състоянието му за много тежко. Но благодарение на вродения си оптимизъм и силна воля, успява да се възстанови и дори да се завърне на екрана през 2008 г. с филма „Човекът и неговото куче“ (Un homme et son chien),
в който не е вече секретен агент или симпатичен престъпник, а съкрушен от живота старец, изхвърлен на улицата с единствения му останал приятел - неговото вярно куче. С това си изпълнение 78-годишният Белмондо посвещава своето завръщане в киното на младите хора с физически недъзи, които опознава по време на своето трудно възстановяване. Превъплъщението му е реалистично и вълнуващо. Преди него той не се бе появявал на екрана от 2001-а, когато участва в „Амазонка“ (Amazonе)
на режисьора Филип дьо Брока.

Въпреки напредналата си възраст и няколкото внуци, той все още не се признава за стар. „Безусловно, старостта поражда страх, но ако се чувстваш във форма и главата ти още работи – прати я по дяволите тази старост... Не вярвайте в никакви слухове, още не съм се предал...“, споделя Белмондо - галеникът на съдбата. 
Източник: моята статия за Жан-Пол Белмондо във в. "ТВ Сага" от 14 април 2011 г.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание