НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Българското предложение за участие в надпреварата за наградата „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм на 2011 година е „КЕЦОВЕ” на режисьорите Валери Йорданов и Иван Владимиров, а не „АВЕ“ на Константин Божанов. Точно преди година се получи подобен конфуз (вижте тук), след като бе решено „ТИЛТ” (реж. Виктор Чучков-син), а не „ПОДСЛОН“ (реж. Драгомир Шолев) да ни представлява в съревнованието за престижното отличие. 

И тогава, и сега Националният съвет за кино към Изпълнителна агенция „Национален филмов център” обяви, че е взел след гласуване това си решение, което изглежда най-малкото странно. Защото и тогава, и сега чрез посоченото заглавие се пренебрегва (и напълно обезсмисля, според мен!) главната награда на Българската филмова академия, обявила именно „Подслон“ и „Аве“ за най-добри български филми на 2010-та и 2011-та.
Освен това Драгомир Шолев получи и наградата на академията за режисура, а на 15-ия София Филм Фест филмът му „Подслон“ бе отличен с Голямата награда в международния конкурс, докато „ТИЛТ“ не получи нищо. Дебютната лента на Драгомир Шолев спечели и приза на „Кодак“ за най-добър български игрален филм. А няколко месеца по-късно "Подслон" получи  Голямата награда за най-добър европейски филм, наградата за мъжка роля в лицето на актьора Цветан Даскалов и наградата на студентското жури за най-добър филм на 13-я Фестивал на европейското кино в Есон, Франция .
Не по-малко престижни награди спечели и „Аве“. На 16-ия София Филм Фест той не само бе отличен за най-добра режисура (в лицето на Константин Божанов), но победи в конкурсите за балканско кино и за най-добър български игрален филм (награда на „Кодак“) и получи признанието на гилдията на българските кинокритици.
Освен това взе награди за най-добър филм и най-добър сценарий по време на Седмицата на режисьорите на 32-я Международен филмов фестивал (Fantasporto) в Порто (Португалия), както и наградата за режисура от международния кинофестивал във Висбаден и наградата на кинокритиката от фестивала във Варшава. Представен бе и на кинофестивала в Кан.
Фактите убедително сочат, че през последните две години Националният съвет за кино към ИА „НФЦ“ напълно умишлено подценява най-достойните да ни представляват в съревнованието за „Оскар“, като при това дори и не се опитва да обоснове публично своите спорни решения.  Просто на сайта на Националния филмов център на 13 септември бе публикувана информация под заглавие „Филмът на Иван Владимиров и Валери Йорданов „Кецове” е българското предложение за „Оскар”, в която се съобщава следното: „Националният съвет за кино, в ролята си на комисия по определянето на български филм за участие в надпреварата за наградите на Американската филмова академия „Оскар", избра това да бъде филмът „Кецове" на режисьорите Иван Владимиров и Валери Йорданов“.
Но не се казва нито дума колко и кои точно от членовете на въпросния Национален съвет са гласували за този избор. Миналата година също тези важни подробности бяха премълчани. Така и не научихме дали сред гласувалите е бил Виктор Чучков (бащата на режисьора на „TILT“), който е член на Националният съвет за кино към ИА „Национален филмов център”.
Но ние сме свикнали да ни водят за носа, както се казва. И затова може би никой не реагира тогава. Но сега решението на този Национален съвет предизвика недоволството на създателите на „Аве”. От екипа на филма изразиха официално становището си, че не разбират как продукцията им няма да се състезава за „Оскар“, след като й е била присъдена наградата на Българската филмова академия за най-добър филм, най-добър актьор (в лицето на Ованес Торосян) и най-добър режисьор (Константин Божанов).
Пред сайта „Днес“ Ирина Канушева, временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на НФЦ, обяснява следното: „НФЦ е консултативен орган и се състои от утвърдени хора, които работят в областта на киното – режисьори, продуценти, оператори... Така че се предполага, че те имат достатъчно изградени критерии, за да определят качествата на един филм“.
От публикацията в „Днес“ научаваме още, че освен „Кецове“ и „Аве“, претенденти да ни представят в Лос Анджелис са били и филмите „Чужденецът” на Ники Илиев, „Зад кадър” на Светослав Овчаров, „Островът” на Камен Калев и „Цахес” на Анри Кулев.
Междувременно в друг наш сайт („Три пет девет“) се появи материал, озаглавен „А защо „Кецове” да не вземе Оскар?“, от който научаваме не само че „Кецове” е нашият претендент за „Оскар“, но и че е бил „избран почти единодушно, с леко залитане и към „Аве”. Но кои точно са били „залитналите“ към „Аве“ така и не се съобщава, както не се съобщават и имената на гласувалите в подкрепа на „Кецове“.
Такова е положението, уви, поради което няма защо да се чудим, че българското кино отново е в криза, след опита си да живне преди няколко години. Не случайно известният наш кинокритик Божидар Манов започва именно с тази констатация своята статия „Новата криза в киното ни“, публикувана тези дни в „Труд“ и „Култура“: „След няколко години на подем и обнадеждаващи резултати, киното ни отново е в болезнен спазъм и поредна криза. Този път „самоубийствена”, защото бе предизвикана отвътре, след последната сесия за игрални проекти и оспорваното решение на националната художествена комисия...“
Явно нещо сериозно куца в системата на оценяване не само по време на тези сесии на НФЦ, но и при вземането на решения за това кой филм да представлява България в надпреварата за наградите „Оскар“.
Може би все пак са прави Влади Въргала (създател на „Операция „Шменти капели“) и Георги Костов (режисьор, съсценарист и продуцент на премиерния филм „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“) да оспорват толкова категорично начина на работа на НФЦ (вижте повече в „Днес“). Според двамата автори институциите, които финансират филмовото производство, трябва да дават по-малко средства, за да получат повече проекти и възможност за снимане. „Системата бе срината, но хората останаха”, изрече Въргала по време на пресконференцията след предварителната прожекция на филма на своя по-млад колега Георги Костов, който не е взел пари от държавата. Проектът му е класиран на предпоследно място в НФЦ и така режисьорът се превръща по принуда в продуцент. Екипът му е работил без заплащане, но знаков елемент в епизодите е директното продуктово позициониране на марка уиски. Това обаче е друг – може би още по-важен въпрос, който е свързан с комромисите, които се правят в името на успеха на един филм. Доколко са оправдани те – ще покаже бъдещето...