Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЗАПОЧВА IV КИНОФЕСТИВАЛ "ЦВЕТЯТА НА КОРАНА"


17.01.2012  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Тази вечер се открива четвъртото издание на фестивала „Цветята на Корана", организиран от сдружение „Позор“, което от няколко години се стреми да показва различно кино на задавящата се от пуканкови филми българска публика.

Програмата, представяща някои от най-значимите филми, създадени през последните години в Близкия Изток и Северна Африка, започва от 17 януари от 19.00 часа в столичния Дом на киното с иранската комедия „МОЛЯ, НЕ НИ БЕЗПОКОЙТЕ“ (Lotfan mozahem nashavid) и ще продължи до 9 февруари.

ИРАНСКОТО КИНО - ОТНОВО ВЪВ ФОКУСА НА ВНИМАНИЕТО

В това, че организаторите са избрали иранска продукция за откриването, едва ли има нещо изненадващо. И предишните три издания стартираха с филми от тази страна, която вече над две десетилетия е в авангарда на световното кино, колкото и да не им се вярва на някои. През 2009-та фестивалът започна с „Плачът на мравките” на Мохсен Махмалбаф, през 2010-та – с „Плачещата върба” на Маджид Маджиди, а миналата година – със „Светлина в мъглата“, спечелил „Златна Афродита“ на Варненския кинофестивал „Любовта е лудост“.
За информация на скептично настроените към тази кинематография ще припомня, че един от най-добрите филми на 2011 година бе именно филм от Иран – „Надер и Симин: раздялата“ (Jodaeiye Nader az Simin), който след като триумфира на миналогодишното Берлинале спечели над 30 международни награди и сега е сред фаворитите за „Златен глобус“, а най-верятно и за „Оскар“ в категорията „най-добър неанглоезичен филм“.
Изненадващото в тазгодишното начало на „Цветята на Корана“ е, че ще гледаме иранска комедия - жанр, който не е сред най-предпочитаните от големите кинематографисти в тази страна. Но пък „Hollywood Reporter“ пише, че „комедията на Мохсен Абдулвахаб е един от редките случаи, в които се представя проницателен поглед върху ежедневието на хората в Техеран”.
Филмът "Моля, не ни безпокойте" е отличен от няколко международни кинофестивала например във: Фрайбург (награда на журито); Фаджр (награда за най-добра актриса - Ширин Язданбахш); Дамаск (сребърна награда за най-добър филм); Дубай (награда за сценарий) и др.
С различни международни награди са отличени и другите ирански филми, които ще видим в рамките на този фестивал.

БУЧКА ЗАХАР“ (Ye habe ghand) на Реза Мир-карими, който е един от най-известните ирански режисьори в момента, е „Семпъл, но изпълнен с енергия филм, чиято празнична атмосфера не свършва след края му” ,  според влиятелното американско издание "Variety".

ЗЛАТО И МЕД“ (Tala va mes) e дебют в игралното кино за Хомаюн Асадиан, който преди това си спечели известност като продуцент на късометражни филми и дори има номинация за наградата на Британската филмова академия (BAFTA) през 2006 г.  Новият му филм печели награди за най-добър режисьор и най-добра актриса (Негар Джавахериан) от фестивала Фаджр в Техеран, наградата SIGNIS и др.

ДЪЖДОВЕН СЕЗОН“ (Fasl-e baran-haye moosemi) на Маджид Барзегар пък показва как живеят младежите от средната класа в Иран, нещо, което досега почти отсъства от филмите на тази страна.

ДВАЙСЕТ“ (Bist) на Абдулреза Кахани пък е отличен със специалната награда на журито от фестивала в Карлови Вари през 2009 г., а също и с награда за режисура от фестивала Фаджр в Техеран, приз за най-добра подържаща актриса (Махтаб Карамати), най-добър поддържащ актьор (Али Реза Хамсех) и др.

ПОД МАСЛИНОВИТЕ ДРЪВЧЕТА“ (Zire darakhatan zeyton) e един от ранните шедьоври на най-прочутия ирански режисьор Аббас Киаростами, който напоследък работи извън родината си. Запознаването с тази творба е задължително за всеки уважаващ себе си киноман.

ПРОГРАМАТА, ПОСВЕТЕНА НА ИСТАНБУЛ

е сред основните акценти на фестивала. Столицата на Турция е във фокуса на три филмови заглавия, изложба и литературна премиера.

    „ИСТОРИИ ОТ БЕЙОГЛУ“ (Tales of Beyoglu) на британката Аманда Бърел представя впечатляващ портрет на сърцето на Истанбул, чрез любопитна разходка, която ще ви разведе както из скритите места на колоритния квартал, така и по най-оживената улица „Истиклял” на огромния град. Ще ви срещне с интересни обитатели на квартала, които ще ви разкажат за най-известните културни средища в града, ще се запознаете с нощните птици в местните клубове, които за първи път се решават да свалят маските си и да разкрият своята самоличност.

     „ПРЕСЕЧНА ТОЧКА ИСТАНБУЛ“ (Istanbul - Meeting of Soulsе) на германския режисьор Михаел Хел е първа част от трилогията му, посветена на града на Босфора. През 2006-та Хел пътува из Турция и на път за Истанбул случайно среща колоритен местен жител. Разговорът между двамата е предимно жестомимичен, но режисьорът е толкова впечатлен, че взима координатите на мъжа и се завръща година по-късно, след като е научил турски, за да продължат разговора си. Оттам се заражда и идеята за тази филмова трилогия за Истанбул, чиято втора част „Всичко е достъпно” ще излезе по екраните през лятото.

ИСТАНБУЛ НА ПЪЛНА СКОРОСТ“ (Overdrive: Istanbul in the New Millennium) на турската режисьорка Аслъхан Юналдъ показва колко точно обитатели има градът и колко време отнема на хората, живеещи в крайните квартали на азиатската му част, за да стигнат до неговите централни булеварди. Как се справят чужденците с тази почти непосилна за тях задача и как гледат местните на непрекъснатия поток от туристи по улиците на Истанбул?

НОВИТЕ ФИЛМИ НА ДЖУЛИАН ШНАБЕЛ И РАДУ МИХАЙЛЕАНУ

МИРАЛ“ (Miral) на номинирания за „Оскар" Джулиан Шнабел, отличен с две награди на фестивала във Венеция. В тази копродукция на Франция, Израел, Палестина, Италия и Индия знаменитият създадет на „Преди да падне нощта“ и „Скафандърът и пеперудата“ представя историята на Хинд Хусейни, създала сиропиталище в Йерусалим през 1948 г. Сред децата е и Мирал, която загубва майка си по време на израелско-палестинския конфликт. По-късно Мирал е назначена да преподава в бежански лагер, където се влюбва в Хани - политически активен младеж, който ще промени живота й.

ИЗВОРЪТ НА ЖЕНИТЕ“ (The Source - La source des femmes) на прочутия френски режисьор от румънски произход Раду Михайлеану („Влакът на живота“, „Концертът“ и др.) бе сред претендентите за „Златна палма“ на фестивала в Кан миналата година. В тази копродукция на Белгия, Франция и Италия големият майстор разказва за жените от малко село някъде из Северна Африка, които открай време носят вода от извор високо в планината. Но младата Лейла решава да поправи тази несправедливост...
Филмът на Михайлеану впечатлява с Галерията от прекрасни женски образи, създадени благодарение на няколко превъзходни актриси от арабски произход.

ОЩЕ ПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ

В ОЧАКВАНЕ НА ПАЗОЛИНИ“ (Fi Intidar Pasolini) на мароканския режисьор Дауд Аулад Сиад ще спечели сърцата и на българските зрители, както го е сторил на фестивала в Кайро, където е отличен с наградата за най-добър филм.

МИКРОФОНЪТ“ (Microphone) на египетския режисьор Ахмад Абдала показва един различен поглед върху ъндърграунд културата на своята страна и заслужено получава награди за най-добър филм от международните кинофестивала в Кайро, Истанбул и Картаген.

РАЯТ СЕГА“ (Paradise Now) на палестинския режисьор Хани Абу-Асад е толкова обективен, че е чак застрашителен, според най-влиятелния американски кинокритик Роджър Ебърт. Неслучайно е номиниран за „Оскар“, печели „Златен глобус“ за най-добър чуждестранен филм и Европейската филмова награда за най-добър сценарий.

ПРАЗНИНА“ (Ara) на Юмит Юнал пък поразява с изключителната игра на актьорите (Серхат Тутумлуер, Селен Учер, Ердем Акакче, Бетюл Чобаноглу).
Поредният филм на известния турски режисьор, в който всеки кадър е фотографски шедьовър.
Пълната фестивална програма може да видите тук.

Източник: pozorcompany.com

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)