Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЗАЛЯЗВА ЛИ ЗВЕЗДАТА НА ДЖИМ КЕРИ?


17.01.2017  Текст:  Красимир Кастелов

годишнина

   

Един от най-прочутите холивудски комици Джим Кери (Jim Carrey) навършва днес 55 години. През своята изключителна кариера той успява да преживее както невиждания успех и популярността, така и дълбоката депресия. Днес продължава да се снима в киното, търси нови завоевания в объркания си личен живот и дори рисува картини. Досега се е снимал в над 50 филма, доста от които са си спечелили култов статус сред неговите многобройни почитатели.

Джим Кери (Джеймс Юджин Кери) e роден на 17 януари 1962 г. в град Нюмаркет, Канада. Той е най-малкият от четирите деца в семейството. Неговият баща Пърси Кери свирел на саксофон в една джаз група в Торонто преди да се ожени за майката на Джим - Кей, след което се залавя със счетоводство.
Всички са убедени, че Джим е наследил артистичния ген именно от баща си, на когото обаче било много трудно да се справя със задължението да изхрани многолюдното семейство. И когато остава без работа, им се налага да живеят в автофургон, а малкият Джим да работи по 8 часа дневно в супермаркет.
Често заспивах по време на часовете в училище“, спомня си след време звездата.
Ситуацията се усложнява и от това, че всички смятали майката на Джим за неуравновесена психически, заради патологичната ѝ склоност да си намира симптоми на най-различни болести. А и за Джим, който създавал немалко грижи на близките си, а и в училище със своите безкрайни лудории, също плъзват слухове, че не е съвсем наред с главата. Любимото му занятие било да се плези с часове пред огледалото, усъвършенствайки невероятните си мимики, без да знае, че един ден именно благодарение на тях ще успее в киното.
Джим прекарва цялото си свободно време вкъщи, опитвайки се да изобрази някой прочут певец или актьор, докато неговите връстници играят безгрижно на улицата. Нерядко, когато не харесва някоя храна, започва да гримасничи ужасно, което предизвиква всеобщ смях и в крайна сметка не го насилват да яде неща, които не обича.
Той обаче често гримасничи и в училище по време на часовете, поради което неговата учителка в седми клас Люси Дервекис му отделяла по 15 минути, за да прави каквото си поиска и дори да имитира учителите.
Джим Кери обаче прекъсва образованието си едва 16-годишен. На 10 години изпраща 80 пародии за шоуто на Карол Барнет (The Carol Burnett Show) и получава в отговор писмо от нейния секретар в Холивуд. На 15 години за пръв път посещава комедиен клуб. Неговият баща, който поощрява склонността на сина си към пародирането, сам го води в един клуб, където изнасяли представления начинаещи комици. Номерът, с който малкият Джим се надявал да пробие на сцената, измислил заедно с баща си, на когото му струвало огромни усилия да убеди собственика на клуба да даде шанс на момчето му.
Но резултатът не бил никак обнадеждаващ, защото присъстващите не го харесали и дори го освиркали. Това подействало на амбициозния Джим като леден душ. Не можело и да става дума да опита скоро в някой друг клуб. Запомня завинаги издевателските насмешки на публиката. Даже миенето на тоалетни не било толкова унизително като това, което преживял тогава.
Цели две години са му били нужни, за да се възстанови след този провал и да си подготви нова програма. През цялото това време неговата единствена аудитория е семейството му, а най-неумолимият цензор - огледалото. Собственикът на същия клуб не разпознава във възмъжалия Джим Кери предишното плахо момче, провалило се с гръм и трясък, защото вторият път всичко е напълно различно: публиката се залива от смях и го изкарва на „бис“.

Джим от самото начало се отличава от всички останали комици. Той влага всичко от себе си в изпълнението, обсебен от неистовото желание да разсмее зрителите на всяка цена. Но главната му цел е да си пробие път в киното и затова започва да взима уроци по актьорско майсторство. Скоро го забелязват и започват да го канят за второстепенни роли в телевизионни сериали и филми. Когато получава първите си хонорари, се заклева да стане богат и известен.

След първото си успешно представяне извън Канада, където вече има немалко поклонници, отива в Лос Анджелис, за да работи в Comedy Store. Там е забелязан от известния комик Родни Дейнджърфийлд. Той толкова харесва играта на Кери, че го назначава на работа при себе си, за да открива неговите спектакли по време на многобройните турнета.

През есента на 1984 година Джим Кери, който вече събирал тълпи от почитатели на своите представления, е обявен за най-добрият млад американски пародиен комик, според списание „People“. Получава и водеща роля в комедийния сериал „The Duck Factory“, в който играе кротък младеж, който постоянно попада в идиотски ситуации. Но Джим прекрасно разбира, че мечтата му да забогатее едва ли може да се осъществи с участието в подобни телевизионни поредици. Решава да премести семейството си в Лос Анджелис. За тях това било мечта, която техният Джим осъществява толкова млад. Единственото, което не успява да предвиди, е неочакваното спиране на сериала. Останалият без работа актьор, почти изгубва разсъдъка си, защото му се налага да отпрати своите близки обратно в Канада, поради липсата на средства да ги издържа.
Скоро получава известие, че майка му се е разболяла сериозно и се нуждае от скъпи лекарства. В послеслова му пишело: „Надяваме се само на теб“.

По това време Джим Кери вече не играе по клубовете, а цялото си време посвещава на участие в кастинги и прослушвания.
През 1985-а късметът му се усмихва: получава роля в комедийния филм на ужасите „Веднъж ухапан“ (Once Bitten), в която трябвало да играе девственник, преследван от съблазнителна вампирка. На публиката се харесало изпълнението на нелепо изглеждащия младеж.

Но освен зрителските сърца, на Кери му се удава да покори и Мелиса Уомър, миловидна госпожица, работеща като сервитьорка. Техният роман не се отличавал с нищо особено и едва ли би довел до нещо сериозно, ако Джим не решава, че е време да направи решителна стъпка в живота си. Най-умното, което измисля, било да се ожени за Мелиса през пролетта на 1987г. Няколко месеца по-късно им се ражда дъщеря, която кръщават Джейн. От този момент нататък всички безсънни нощи, през които работи над своите безумно смешни монолози, както и безкрайните кастинги и репетиции, той посвещава на своето малко момиченце.

Всъщност, Джим Кери дебютира в киното три години преди успеха си във „Веднъж ухапан“. За първи път се появява на големия екран в канадската комедия „All in Good Taste“. После играе в „Игра на криеница“ (Finders Keepers, 1984), режисиран от американския режисьор Ричард Лестър, който впоследствие доразвива в Англия комедийния стил „слапстик“ (буквално - ритници и шамари) и след десет години си спечелва международна слава, благодарение на това, че се съобразява с възвръщащия се интерес на масовата публика към екстравагантната комедия на положенията, ексцентризма и клоунадата.
А междувременно Кери продължава да се снима. Работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймън Уаянс. Оказва се, че братът на Уаянс — Кийнън Айвъри Уаянс — подготвял комедийно шоу за Fox. То се наричало „In Living Color“, а Кери получава работа в него. Той е единственият бял в шоуто и скоро привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от "In Living Color".
Благодарение на успеха си в това шоу, получава главната роля в комедията „Ейс Вентура: Зоодетектив“ (1994). Филмът не е приет добре от критиците, но изненадващо става хит и само три седмици след премиерата си донася $38 млн. А общите приходи от разпространението му възлизат на $107,2 млн. при бюджет от едва $15 милиона! (Всички данни за боксофиса на филмите с участието на звездата са взети от сайта boxofficemojo.com - бел. моя)

Джим става изключително популярен с невероятното си гумено лице, което може да прави почти невъзможни гримаси. Всъщност "Айс Вентура - зоодетектив” (Ace Ventura: Pet Detective, 1994) е изграден единствено върху това му умение. Но печели зрителските симпатии... 
През 1994 г. излизат още два касови хита с Кери - "Маската" (The Mask) и от "От глупав, по-глупав” (Dumb and Dumber), които укрепват славата на младия комик и носят още повече приходи. Например "Маската", който е произведен за $23 млн. има общи приходи от своето разпространение в САЩ и по света в размер на  $351,5 милиона! Приходите от боксофиса на "От глупав по глупав" са също впечатляващи - $247,2 млн. при бюджет от едва $17 милиона!
За участието си в ексцентричния "Ейс Вентура” Джим Кери получава само $700 000, но огромният успех на този филм и особено на “Маската” рязко вдигат ставката на новоизгрялата звезда. И още за следващия му филм “От глупав по-глупав” хонорарът му скача на $7 млн., а за участието си в “Кабелджията” (The Cable Guy, 1996) подписва безпрецедентен контракт за 20 млн. щатски долара. През 1997 г. излиза поредният хит с Джим Кери “Лъжльото” (Liar Liar), донесъл $181,4 млн. само от показването му по американските екрани и още 121,3 млн. от международното разпространение. 
Майката на актьора умира през 1991 г., без да успее да види големия триумф на своя син в киното. След нейната смърт и баща му се поболява и скоро също умира.

За трудолюбието на новоизгрялата звезда започват да се носят легенди в Холивуд. Но те започват и да стряскат някои от хората, на които им предстояло да работят с него. Защото никой не можел да се състезава с неговата феноменална работоспособност и с готовността му да снима по стотици дубли за всяка сцена. Според ширещите слухове, дори и когато операторът и режисьорът се надпреварвали да му крещят, че всичко се е получило перфектно още преди десет дубъла, Джим не спирал да настоява за нови и нови, преследвайки съвършенството, както той го разбира.

Любопитно е, че първата си голяма награда (“Златен глобус”) той получава за изпълнение не на комедийна, а на драматична роля във филма “Шоуто на Труман” (The Truman Show, 1998). По-късно за трагикомичното си изпълнение в “Човек на луната” (Man on the Moon, 1999) е отличен повторно със "Златен глобус" - но този път в категорията най-добър актьор в комедия/мюзикъл. Номиниран е общо шест пъти за "Златен глобус", но все още не е успявал да се нареди нито веднъж сред кандидатите за "Оскар".

Мнозина не харесват хумора на Джим Кери. Наричат го “животински”, “тъп”, “идиотски” и дори се възмущават от вулгарното му поведение в някои сцени. Но ексцентричният актьор е продължител на една от най-интересните линии в американската кинокомедия – тази на чудатите братя Маркс с техния груб и недодялан на пръв поглед хумор. Джим на моменти прилича на Харпо - този завършен олигофрен, лишен от всякакъв здрав разум, вечно тичащ със своята арфа. Дълбоко в него се усеща хитроумието на човек, който много умело се представя за глупак, за да може да съхрани непокътната душевната си чистота в абсурдния материален свят.

В личния си живот Джим Кери няма особен успех. Скромната сервитьорка, която бързо превръща в богата жена, не разбира  неистовата му отдаденост на работата и на стремежа да си пробие път към върха. Отношенията им скоро охладняват и Джим я напуска след осемгодишен брак. Той обаче осигурява добре материално дъщеря си, изпращайки ѝ ежемесечно по $10 000.
И с втората си съпруга - актрисата Лорън Холи – негова партньорка от филма „От глупав по-глупав“, не живее дълго. Този път бракът му е разтрогнат само след 10 месеца.
После Джим се запознава с актрисата Рене Зелуегър, която се различава коренно от предишните жени в живота му, но пък прекалено прилича на него самия. Упорита, трудолюбива и амбициозна, тя не търси в мъжете спонсори, привикнала винаги да разчита на собствените си сили.
Джим Кери и Рене Зелеуегър се срещат през 2000 г. на снимачната площадка на комедията на братя Фарели „Аз, моя милост и Айрин“ (Me, Myself and Irene, 2000), който също има относителен зрителски успех ($149,2 млн. приходи при бюджетни разходи от $51 милиона).

Джим е запленен не само от външността на младата си партньорка във филма, но и от нейната целеустременост. Тя обаче приема с усмивка ухажването му и дълго време отклонява предложенията да вечерят заедно. Джим не се отказва и най-накрая миловидната Рене отстъпва пред настойчивостта му. Снимачният период завършва, а романът между двамата продължава. И Джим обявява, че ще се женят. Обаче до брак така и не се стига, защото и двамата се оказват прекалено амбициозни и отдадени на кариерите си. Преследването на успеха е от най-голямо значение за тях – особено за Кери, който иска на всяка цена да покори Америка и целия свят. 

След раздялата си с Рене, за кратко Джим Кери се превръща в най-високоплатения холивудски актьор, получавайки средно за филм по $20 млн. и дори 25 милиона за участието си във „Всемогъщият Брус“ (Bruce Almighty, 2003), например.
Но и все по-често започва да се замисля над смисъла на всичко това. И може би по тази причина жертва огромни суми за благотворителни каузи. През 2004 година изпълнява поредната си драматична роля в „Блясъкът на чистия разум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind) под режисурата на нашумелия френски режисьор Мишел Гондри. Кейт Уинслет, която е негова партньорка във филма, получава номинация за „Оскар“ за главна роля, а сценаристите Чарли Кауфман, Мишел Гондри и Пиер Бисмът печелят „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.
Оттогава до днес Джим Кери не успява да получи друга толкова интересна драматична роля, продължавайки да се снима в комедии с относителен успех.
В последните години като че ли позабравихме старите му култови роли, в които се правеше феноменално на непоправимо глупав.
Но с някои от по-новите си филми, като „Навитакът” (Yes Man, 2008) например, той се опита отново да ни ги припомни. Този път се пробразява в човек, живеещ скучно и без посока, докато не се записва в програма за самоусъвършенстване, основана върху едно-единствено нещо: да те научи да казваш „Да!” на всичко и на всеки.
По всичко личи, че Кери се стреми вдъхне нов живот на кариерата си на кинокомик, използвайки старите средства, които безотказно са му носили успех. Това, разбира се, може и да разочарова почитателите на драматичния му талант, които го аплодираха за изпълнението му в „Блясъкът на чистия ум” (2004), в който доказа, че е голям актьор, можещ много повече от това да гримасничи до схващане на лицевите мускули.
С „Навитакът” той се опитва да възстанови контакта си с масовата публика, която определено предпочита именно неговото „гумено” лице и ранния му олигофреничен хумор. Нека не забравяме, че точно филмите, в които се прави на идиот, са донесли и най-много приходи.

Все пак Джим Кери, винаги е способен да изненадва. Което и стори преди осем години с филма „Обичам те, Филип Морис” (I Love You Phillip, 2009), привлякъл отново вниманието на сериозната критика.
В него популярният актьор играе хомосексуален полицай, който нарушава закона и попада в затвора, където се влюбва в съкилийника си Филип Морис (Юън Макгрегър). Според някои с тази си роля актьорът е рискувал сериозно публиката да му обърне гръб. Макар че, той не закъснява да заяви официално, че това мъобще не може да става въпрос за гей филм, а просто за опит да се покаже докъде може да стигне човек в желанието си да бъде обичан.
През 2011 година излиза поредната забавна семейна комедия с негово участие, озаглавена „Пингвините на Мистър Попър“ (Mr. Popper's Penguins), в която Джим Кери изпълнява ролята на мистър Том Попър - преуспял бизнесмен, на когото не му пука за най-важните неща в живота... докато не наследява шест очарователни пингвина.
Макар и не толкова много, но все пак и този филм донесе немалко приходи ($187,3 млн.) при бюджет от $55 млн.
Но ето че с "Феноменалният Бърт Уондърстоун" (The Incredible Burt Wonderstone, 2013) му се налага да изпита за пръв път вкуса на разочарованието от зрителското пренебрежение, макар че в тази комедия водещо е участието на друга звезда (Стив Карел). Както и да е, провалът на филма е труден за преглъщане, защото не успява да възвърне разходите си от $30 млн.  
През същата година излиза още един филм с Джим Кери "Шут в г*за 2" (Kick-Ass 2), който също няма успех и носи едва $60 млн. от разпространението си по американските и световните екрани при разходи от $28 млн. А както е известно, половината приходи остават за собствениците на киносалоните, в които e прожектиран филмът. А ако се прибавят и похарчените пари за реклама, излиза че и този път продукция с негово участие излиза на червено. Макар че и в нея Кери не изпълнява главна роля. 

Отчаяният опит да бъде пробуден отново интересът на публиката към залязващата звезда с "От глупав по-глупав: Завръщането" (Dumb and Dumber To, 2014) не оправдава напълно големите очаквания. Този път общите приходи са със $77 млн. по-малко в сравнение с хита от 1994 година, а и разходите вече са значително по-големи ( $40 млн.).

И Кери отново се опитва да рискува, избирайки да се снима в независими продукции. Едната е "The Bad Batch" (2016), режисирана от неизвестната британка Ана Лили Амирпур. Мелодрамата, заснета за нищожните $6 млн., печели Специалната награда на журито (Special Jury Prize) от Венецианския кинофестивал, но остава незабелязана от зрителите, вероятно поради ограниченото ѝ разпространение.

Нашата публика още не е запозната и с най-новото превъплъщение на Джим Кери. То е в криминалната драма "Истински престъпления" (True Crimes, 2016), заснета отново извън Холивуд със съвместните усилия на фирми от САЩ, Полша и Великобритания. Режисьорът Александрос Авранас, който произхожда от Гърция, е също неизвестен на широката публика (засега!). Световната премиера на този филм бе съвсем неотдавна - през октомври в рамките на 33-ия Варшавски кинофестивал. 

* * *

Прочутият комик явно изживява кризата на средната възраст. Впрочем, при него тя настъпва може би доста неочаквано и твърде рано, след като става дядо едва на 48 години през 2010-а, когато дъщеря му Джейн ражда момченце от връзката си с певеца Алекс Сантана. 
Много скоро след това Кери прекъсва няколкогодишната си връзка с водещата от MTV Джени Маккарти, за да се впусне в нова авантюра с русокоса рускиня на име Анастасия Виткина, която е студентка в Ню Йорк. А неотдавна пуска в Интернет обяснението си в любов към новата американска кинозвезда Ема Стоун (вижте го тук).   
Що се отнася до темата за напредването на възрастта му Джим Кери предпочита да се шегува. „Понякога гледам актрисите, които наближават 80 и разбирам, че да си на 50 не е толкова страшно, - казва той. - Би ми се искало да съм също толкова енергичен, колкото актрисата Анджела Лансбъри на нейните 86 години“.
Разбира се, добре е да се надяваш на подобно творческо дълголетие, след като през последните десет години явно нещата не вървят по най-добрия начин за този изключителен актьор. Напоследък дори изглежда, че се влошават, което предизвиква основателния въпрос: ЗАЛЯЗВА ЛИ ЗВЕЗДАТА НА ДЖИМ КЕРИ?



Коментари (1)


Коментари

Anonymous (непотвърден)
Wednesday, Nov 26, 2014

Toi e velikolepen !


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание