НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Навършиха се 50 години от първата жертва, дадена в резултат от издигането на Берлинската стена.
В тази връзка се сещам за един от най-добрите филми, показани преди две години на 14-ия София Филм Фест -  документалната полско-германска късометражка (39 мин.) „ЗАЕК ПО БЕРЛИНСКИ“ (Królik po berlińsku), номинирана за „Оскар“ през 2010г. и отличена с още много престижни награди.

Във филма е разказана историята за най-абсурдното на света заграждение (Берлинската стена), но през гледната точка на дивите зайци, които по волята на съдбата се оказват затворени в „зоната на смъртта“, отделяща Източен от Западен Берлин.

Невероятната (но истинска!) история за популацията на зайците, развъдили се навремето непосредствено до Берлинската стена, поразява със своето двойно дъно, заставяйки всеки зрител не само да осъзнае цялата абсурдност на идеята за построяването на подобна преграда, но и да си направи някои печални изводи за хората, останали да живеят в огромния по същество резерват, наречен социалистически лагер.

В продължение на 28 години „зоната на смъртта” край Стената се превръща за зайците в най-сигурното място на света: никакви хищници, много трева и абсолютно спокойствие, осигурено им от войниците, стрелящи на месо срещу всеки нарушител. Макар и напълно отрязани от останалия свят, зайците се чувстват прекрасно. Условията им на живот са толкова идеални, че до 1989 година те се наплодяват в неимоверни мащаби.
За тяхно нещастие един ден Стената е съборена и им се налага да напуснат своята удобна екосистема. Повечето преминават в Западен Берлин. И както е казано в титрите след филма – все още се учат да живеят в свободния свят, подобно на милионите граждани от бившия социалистически лагер.
Чудесна метафора за света, в който живяхме и ние, българите, през годините на тоталитарното комунистическо управление! Макар и да е заснет като имитация на научно-популярен филм, „Заек по берлински“ напомня на приказка, която обаче въздейства като истинска драма на абсурда. Фокусирайки се изцяло върху съдбата на заешката популация в зоната около Берлинската стена, неговите създатели съумяват да провокират зрителите към сериозен размисъл върху странностите на човешката природа, чието неудържимо влечение към свободата нерядко е самоубийствено.
Този уникален документален филм е създаван от екип ентусиасти в продължение на цели 4 години. Изучавайки наличната документална хроника, младият полски режисьор Бартош Конопка забелязва странното присъствие на дивите зайци в много от кадрите. И опитвайки се да разбере откъде са се появили, той достига до историята, разказана накратко по-горе.
Освен номинацията за „Оскар“, „Заек по берлински“ е удостоен с две награди на международния кинофестивал в Краков, с приз за най-добър среднометражен филм на Варшавския фестивал „Planete Doc Review“ и на фестивала „Hot Docs“ в Торонто.
„Заек по берлински“ e сред най-ярките представители на тенденцията в съвременната кинодокументалистика, характеризираща се с размиване на границите между игрално и неигрално кино.

Режисьорът на това кинематографично бижу БАРТОШ КОНОПКА ще навърши 40 години съвсем скоро (роден е на 8 септември 1972 г.). Има три висши образования. Завършил е кинофакултета на Ягелонския университет в Краков, журналистика във Варшавския университет и факултета по радио и телевизия в Катовице. Преминал е и през режисьорските курсове под ръководството на знаменития Анджей Вайда във Варшава.
Дебютира като автор на късометражни филми – игрални и документални, които са излъчвани по различни телевизионни канали по целия свят.
Конопка се изявява като блестящ майстор, съчетаващ чувствителността на документалист със способността за оригинално образно мислене.
Дебютният му документален филм „Балада за коза“ (2004), който е първият от цикъл алегории за животни, е удостоен с награда на тв-канала Planete на Берлинале и още няколко награди на публиката от други фестивали.
„Трима за женене" (2006) получава 12 награди, в това число и Гран-при от международния кинофестива в Брест (Франция) и приз за дебют от фестивала „Послание към човека“ в Санкт-Петербург.
През миналата година дебютира и в игралното кино с филма „Страх от височина“. Днес Бартош Конопка е смятан за един от най-перспективните полски кинорежисьори.