Андрей Звягинцев

• 
• Add new коментар

По случай 51-ия рожден ден на нашумелия руски кинорежисьор Андрей Звягинцев някои рускоезични сайтове публикуваха отново неговия списък на задължителните филми за гледане. "Другото кино" също се присъединява към тях с най-голямо удоволствие...

Андрей Звягинцев: Преди да предложа списъка си от филми, които не са за пропускане, ще споделя някои съображения във връзка с това начинание.
Не за първи път ми се налага по молба на разни издания да съставям кратки списъци на най-добрите филми на всички времена. Ясно е, че подобни списъци винаги страдат дори не от субективност, това не може да се избегне, а от една труднообяснима случайност на избора. Самият аз неведнъж съм констатирал, че в една класация следвам едни приоритети, а в друга — малко по-различни. Разбира се, всички кръжат около едни и същи имена, но подреждането в тях често се мени, да и нерядко в подобни списъци попадат изведнъж заглавия или имена, които са отсъствали в предишни класации, без при това да са нови филми, снимани вчера.
По принцип е странно цялото това начинание — да се правят йерархически оценки, доколкото най-често те зависят напълно от случая — веднъж на човек може да му се стори, че най-добрият филм на всички времена е един, а друг път – съвсем друг. Да не забравя да споделя и следното наблюдение: понякога, четейки нечии чужди пантеони, изведнъж се пляскаш по челото — как съм могъл да забравят да спомена този филм! А и, естествено, никога не достига мястото, определено от организаторите на допитването: защото към списъка от десет заглавия винаги би могло да бъде добавено още едно.
В допълнение, съмнявам се, че читателят може и да остане с погрешното впечатление, че предлаганата от някого десятка (петорка) най-добри филми — това е пантеонът, избран от цялото невероятно многообразие от заглавия, снимани в досегашната история на киното. Даже е трудно на човек да си представи такъв прилежен зрител, който би могъл да се похвали, че не е пропуснал нищо. Това просто не е в човешките възможности.
Ето какво сочи елементарната аритметика.
Да си представим, че ежегодно на планетата се създават средно над 7 000 филма. Това е много приблизително число, което е по-скоро, занижено. Умножете го по 100 и ще получите примерният брой пълнометражни филми, заснети през цялата история на игралното кино. С една дума – това е истински информационен океан, който не може да бъде погълнат в рамките на нито един човешки живот. По пътя на най-просто изчисление, с огромен процент приблизителност, закръгляйки продължителността на филмите до един час (за по-лесно пресмятане), можем да стигнем до заключението, че за да гледаме всички заснети на света филми, ще ни се наложи, отказвайки се от времето за сън, ядене и други занимания, да прекараме пред екрана 80 години.
Ясно е, че общата маса на този безбрежен океан е запълнена от неизчислим брой часове бездарни, не заслужаващи никакво внимание, боклуци. Няма съмнение и това, че безспорните или признати от мнозина шедьоври не се срещат в историята на киното толкова често, колкото би ни се искало, но даже и ако се концентрираме само върху тях, би било невъзможно да изгледаме всичко, което си заслужава.
Аз лично не бих могъл да се похваля с прилежност или системност в гледането на кино. Всеки път, когато гостувам на моя приятел-киноман Андрей Дементиев, чиято филмова колекция наброява над 20 000 заглавия, стоя безпомощен пред огромната стена със стелажи, разбирайки много добре, че даже върху тези лавици има много филми, които никога няма да успея да видя.
Списъкът, който предлагам, има случаен характер. Закономерно в него е само това, че изцяло е фокусиран върху игралното кино.
Повтарям, не се мисля за прилежен зрител, поради което има немалко бели петна на моята карта. Петна, които по възможност запълвам от време на време.
Съставих този списък преди време по молба на студенти в рамките на няколко часа, по памет, без да правя справки в справочници и енциклопедии. И поради това, разбира се, той не може да претендира за изчерпателност. Просто се опитах да си припомня всички удивителни минути на потресение, преживяни от мен пред екрана, записвайки тези свои спомени. Когато се почувствах удовлетворен, че съм изчерпал от паметта си всички или почти всички щастливи минути на съзерцание, поставих точка и напълно съзнателно впоследствие не съм подлагал списъка на каквато и да било редакция, защото вярвам, че неговата ценност се състои именно в това, че е съставен почти на шега, и именно поради причудливата избирателност на паметта, е непълен.
И последно: в реда на изброяването на имена няма никаква йерархия. Тоест, ако Жан Виго стои в списъка по-долу от Одзу или Дзурлини, това не говори за нищо друго, освен за причудливия начин на работа на паметта. И така.

СПИСЪК НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ РЕЖИСЬОРИ:

Робер Бресон
Микеланджело Антониони
Андрей Тарковски
Ингмар Бергман
Акира Куросава
Ерик Ромер
Братя Дарден
Алексей Герман

СПИСЪК НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ФИЛМИ:

Робер Бресон: „Осъденият на смърт избяга“, „Дневникът на селския свещеник“, „Наслука, Балтазар“, „Процесът на Жана д'Арк, „Мушет“;
Микеланджело Антониони: „Приключението“, „Нощта“, „Затъмнението“,
„Blowup“ (Фотоувеличение);
Акира Куросава: „Седемте самураи“, „Рашомон“, „Телохранител“,
„Замъкът на паяците“;
Карл Теодор Драйер: „Слово“, „Денят на гнева“;
Луис Бунюел: „Дневна красавица“, Дискретният чар на буржоазията“, „Насарин“;
Ингмар Бергман: „Есенна соната“, „Персона“, „Поляната с дивите ягоди“, „Причастие“, „Изворът на девственицата“ „Шепот и викове“, „Мълчание“;
Андрей Тарковски: „Андрей Рубльов“, „Огледало“, „Сталкер“, „Жертвоприношение“;
Ерик Ромер: „Моята нощ у Мод“, etc.;
Братя Дарден: „Детето“, „Розета“, „Синът“;
Джон Касавитис: „Съпрузи“, „Сенки“, „Лица“;
Терънс Малик: „Новия Свят“, „Небесни дни“, „Тънка червена линия“;
Отар Йоселиани: „Листопад“, „Птица безгрижна“, „Пасторал“, „И настана светлина“; 
Алексей Герман: „Проверка по пътищата“, „20 дни без война“,
„Моят приятел Иван Лапшин“;
Джим Джармуш: „Извън закона“, По-странно от Рая“, „Мистериозният влак“;
Стенли Кубрик: „Бари Линдън“, „2001: Космическа одисея“, „Пътеките на славата“;
Вим Вендерс: „С течение на времето“, „Алиса в градовете“,
„Небето над Берлин“ (Криле на желанието)
Ларс фон Триер: „Порейки вълните“, „Догвил“;
Михаел Ханеке: „Пианистката“, „Бялата лента“;
Уон Кар`уай: „В настроение за любов“, „Чункин експрес“;
Мартин Скорсезе: „Шофьор на такси“, „Зли улици“, „Разярения бик“;
Виторио де Сика: „Крадци на велосипеди“, „Умберто Д.“;
Уди Алън: „Интериори“, „Мач пойнт“, „Манхатън“, „Ани Хол“;
Клод Соте: „Нели и господин Арно“, „Нещата от живота“;
Дейвид Линч: „Синьо кадифе“, „Изгубената магистрала“;
Бела Тар: „Сатантанго“, etc.;
Алфред Хичкок: „Психо“, „Шемет“, „Птиците“;
Федерико Фелини: „Сладък живот“, „8 ½“;
Бернардо Бертолучи: „Последно танго в Париж“, „Конформистът“;
Питър Гринауей: „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“,
„Книгите на Просперо“;
Ясудзиро Одзу: „Токийска история“, etc.;
Чарли Чаплин: „Треска за злато“;
Андрей Кончаловски: „Историята на Ася Клячина, която обичаше, но не се омъжи, защото беше горда“, „Влакът-беглец“;
Валерио Дзурлини: „Татарската пустиня“;
Хироши Тешигахара: „Жената от пясъците“; 
Питър Брук: „Модерато кантабиле“;
Луи Мал: „Любовниците“;
Жак Ривет: „Красивата драка“;
Сам Мендес: „Американски прелести“;
Такеши Китано: „Фейерверк“;
Пол Томас Андерсън: „Магнолия“;
Братя Коен: „Фарго“;
Райнер Вернер Фасбиндер: „Амок“ (Warum läuft Herr R. Amok);
Карлос Рейгадас: „Безмълвна светлина“;
Генадий Шпаликов: „Дълъг щастлив живот“;
Глеб Панфилов: „В огъня брод няма“;
Александър Медведкин: „Щастие“; 
Жан Виго: „Аталанта“;
Жан Кокто: „Орфей“;
Ермано Олми: „Дърво за налъми“; 
Орсън Уелс: „Процесът“;
Марко Ферери: „Дилинджър е мъртъв“;
Пиер Паоло Пазолини: „Теорема“;
Питър Богданович: „Последният киносеанс“;
Жан-Люк Годар: „До последен дъх“;
Франсоа Трюфо: „400-те удара“;
Фридрих В. Мурнау: „Изгрев“; 
Анг Лий: „Ледена буря“;
Годфри Реджио: „Коянискаци“;
Източници: cinemotion, официалният сайт на Андрей Звягинцев