Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЗА ПУКАНКОВИТЕ ФИЛМИ И ИЗЧЕЗВАЩАТА ЛЮБОВ КЪМ КИНОТО


06.08.2014  Текст:  Красимир Кастелов

класации

   

Повечето наши медии (хартиени и електронни) се надпреварват да правят безплатна реклама на пуканковото холивудско кино и през това лято. Напоследък тиражират бясно информацията за най-гледаните филми в кината по света от началото на годината, която може да хвърли в депресия всеки истински любител на киното, представител на изчезващия вид кинофили или синефили, за които говори Сюзан Зонтаг в прочутата си статия „Упадъкът на киното“, публикувана преди 18 години във в. „Ню Йорк Таймс“. В нея тя казва буквално следното: „Киното, някога възхвалявано като изкуството на 20-ти век, изглежда сега, когато векът приключва, като декадентско изкуство. А може би онова, което е приключило, е не толкова самото кино, колкото кинофилията – името на онзи много специфичен вид любов, която киното вдъхновяваше.“
Нарочно няма да дам линк към публикациите, тиражиращи позорния списък на конфекцията, донесла многомилионни приходи на холивудските магнати и тази година. Но съм сигурен, че и без друго хиляди хора ще се осведомят за тези заглавия и може дори да се засрамят, ако случайно са пропуснали някой от грандиознине блокбастъри–касови рекордьори. Това именно е и скритата цел на системното ни информиране за най-гледаните филми по света – да изстискат до максимум зрителския им потенциал, да накарат и онези, които са си спестили загубата на време, да потърсят начин да ги гледат.
Естествено, всичките десет касови рекордьора за 2014 година са вече разпространени в българските кина. Няма как да бъдат пропуснати и някои от тези, които предстои да излязат до края на годината. Нещо повече, техният старт у нас много често съвпада с датите на световните им премиери.
Но в същото време нашите разпространители никак не бързат да ни покажат новия филм на Ричард Линклейтър „Юношество“ (Boyhood), отличен със „Сребърна мечка“ за режисура на последния кинофестивал в Берлин. Това е филмът, който има средна оценка „9.0“ (от максимум 10) в сайта IMDB, а американските кинокритици го оценяват в rottentomatoes.com почти само с максимални оценки. Отдавна не се е появявала кинотворба, предизвикваща такова всеобщо възхищение сред истинските ценители на киното! Но не и у нас, разбира се. Защото тук се говори и пише само за пуканково кино. И това е една от причините родният кинорепертоар да бъде толкова беден и еднообразен.
За какво говори, например фактът, че повече от година след световната му премиера, у нас още не е разпространен в кината европейският филм на 2013-та „Великата красота“ (носител и на „Оскар“ за чуждестранен филм)? 
Нашите разпространители не пропускат нито една от холивудските анимации, но така и не счетоха за нужно да закупят номинирания за „Оскар“ прекрасен японски филм „Вятър се надига“ (Kaze tachinu) на легендарния майстор на анимацията Хаяо Миядзаки.
От началото на годината досега в родните киносалони се появиха какви ли не скъпоструващи бози, но не се намери кой да внесе, например „Нулевата теорема“ (The Zero Theorem) – най-новият филм на Тери Гилиам. Едва ли ще излязат в киномрежата и стойностни филми, като „Мъд“ (Mud) на Джеф Никълс (с Матю Макконъхи), „Франсис Ха“ (Frances Ha) на Ноа Баумбач, „Под кожата“ (Under the Skin) на Джонатан Глейзър (със Скарлет Йохансон), „Затворници“ (Prisoners) на Дени Вилньов (с Хю Джакман и Джейк Джиленхол), „Докосване до греха“ (Tian zhu ding) на Джиа Джанкъ, „Locke“ на Стивън Найт (с Том Харди), „Разпятие“ (Calvary) на Джон Майкъл Макдона (с Брендън Глийсън), „Венера в кожи“ (Venus in Fur) на Роман Полански (с Еманюел Сене и Матийо Амалрик), „Всичко е загубено“ (All Is Lost) на Джей Си Чандър (с Робърт Редфорд), „Враг“ (Enemy) на Дени Вилньов (с Джейк Джиленхол) и много други. При това не акцентирам върху прекрасните арт филми, създавани извън САЩ и Европа, които просто няма начин да видим на голям екран в България и може да се запознаем с тях само благодарение на интернет торентите и кинофестивалите. 
И как тогава да очакваме наличието на естетически вкусове у мнозинството млади зрители, едва смогващи да не се удавят в потопа от нискокачествена филмова конфекция, заливащ ги не само в моловете, но и от повечето телевизионни канали?! 
Вместо заключение ще припомня печалната, но много точна констатация на Сюзан Зонтаг, направена преди 18 години:
„...Но едва ли днес ще намерите, поне сред младите, онази специфична кинофилска любов към филмите, която е не просто любов, но и определен вкус за филми (основаваща се на огромен апетит за гледане, отново и отново, на възможно най-много филми от славното минало на киното). Самата кинофилия вече се намира под нападение, като нещо ексцентрично, демоде, снобско. Защото кинофилията предпоставя, че филмите са уникални, неповторими, магически преживявания. Кинофилията ни казва, че холивудската версия на До последен дъх не може да бъде толкова добра колкото оригинала. Кинофилията не играе роля в ерата на хипериндустриалните филми. Защото кинофилията не може, чрез самия обхват и еклектизъм на своите страсти, да не поддържа идеята, че филмът е преди всичко един поетически обект; нито пък може да се сдържи да не насърчава хората, намиращи се извън филмовата индустрия, като художници и писатели, да желаят да правят и филми. А именно тази представа е нещото, което беше победено.
Ако кинофилията е мъртва, то мъртви са и филмите … независимо от това колко много филми, дори и много добри, ще продължават да бъдат правени. Ако киното може да бъде възкресено, то това може да стане единствено чрез раждането на един вид кино
-любов.“ (пълния текст на статията може да прочетете тук)



Коментари (2)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)