Колкото и да не ми се иска да вземам отношение по скандала, който се разрази в киносредите след резултатите от последната сесия на Националната художествена комисия за игрално кино, се чувствам задължен да го сторя. Защото случващото се, според мен, едва ли е само боричкане за близо 3 млн. лв. финансиране, което държавата отпуска за реализирането на нови игрални филми, а по-скоро симптом на сериозно заболяване, спъващо не само развитието на българското кино, но и това на цялото ни общество.
Но нека се вгледаме във фактите.
На 28 май т.г се проведе заседание на Националната художествена комисия за разглеждане на постъпилите проекти в конкурса за държавно подпомагане на проекти за игрален филм и за развитие на сценарий, обявен със заповед № 86/28.12.2011г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ” и по реда на чл.10, чл.30, ал.1 и ал.2 на Закона за филмовата индустрия и чл.16 на Устройствения правилник на ИА „НФЦ”.
След като анализира резултатите от гласуването, Националната художествена комисия (Росица Вълканова – председател и членове – Антония Ковачева, Георги Тодоров, Иглика Трифонова, Марияна Евстатиева-Биолчева, Николай Тодоров, Правда Кирова, Рашко Узунов и Янко Терзиев) предложи за финансиране следните три проекта, получили повече от 70% от максималния брой точки от обобщената карта:
- „Буферна зона“ – сц. и реж. Георги Дюлгеров;
- „Прашката на Давид“ – сц. и реж. Светослав Овчаров;
- „Семейни реликви“ – сц. и реж. Иван Черкелов.
Най-близко до класиране, тъй като са получили над 54,60 точки) бяха следните проекти за игрални филми:
- „18% сиво“ – сц. Захари Карабашлиев, реж. Виктор Чучков - син;
- „Черната кутия“ – сц. Алек Попов, Деляна Манева, реж. Димитър Митовски;
- „+Дълбоко, +Силно, +Дълго” – сц. Емануел Коркол, сц. и реж. Камен Калев;
- „Мексикански експрес” – сц. Андрей Паунов, Ваня Райнова, сц. и реж. Борис Десподов, Приит Тендер;
- „Румена Войвода“ – сц. и реж. Зорница София;
- „Каръци“ – сц. и реж. Ивайло Христов;
- „Фалшивата Медея“ – сц. и реж. Красимир Крумов;
- „Иван“ – сц. Невена Андонова, сц. и реж. Милена Андонова;
- „Горски цар“ – сц. и реж. Сотир Гелев;
- „В сенките на август“ – сц. Невелина Попова, реж. Владимир Краев;
- „Дивия залез“ - сц. и реж. Киран Коларов.
От проектите за дебютен игрален филм НХК одобри за финансиране следните заглавия, получили над 40,60 точки:
- „Макарена“ - сц. Григор Лефтеров, реж. Тодор Мацанов;
- „Безкрайната градина“ – сц. Яна Борисова, сц. и реж. Галин Стоев;
- „Омбре“ - сц. Емил Тонев, реж. Захари Паунов;
- „Ню Йоркски циганин“ – сц. и реж. Ивайло Марков;
- „Да бъдеш Гунди“ - сц. Ралица Манчева, Мария Владимирова – Каргиотаки.
Така получените резултати (протоколите може да видите тук) в двете класирания предизвикаха възмущението на някои от отпадналите кандидати, които съзряха „конфликт на интереси“ и „шуробаджанащина“, повлияли върху решенията на комисията.
Аргументите им са, че сред нейните членове фигурират имената на трима възпитаници на Георги Дюлгеров. Това са председателят на комисията Росица Вълканова, а също Иглика Трифонова и Николай Тодоров (да не се бърка с известния режисьор на анимационни филми). Според тях, именно те са повлияли със своите оценки за крайния резултат, в резултат на който сред одобрените за финансиране попадат Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов, които също са ученици на създателя на „Мера според мера“ и „Авантаж“.
.jpg)
Зорница София, станала известна с дебютния си филм „Мила от Марс“, реагира изключително остро и в писмо до Ирина Канушева (и. д. изпълнителен директор на Националния филмов център) заявява следното: „Искам да се абстрахирам от факта, че спечелилите първите 3 места (съвсем случайно) са от един приятелски/работен кръг с повечето членове на комисията. И че ако НФЦ си е на мястото на контролен орган това просто НЕ БИ ТРЯБВАЛО да се допуска, нарича се конфликт на интереси.“ Възмущението й е адресирано най-вече срещу младия режисьор Николай Тодоров, който е оценил с „1“ по петобалната система нейния режисьорски и продуцентски. Според нея, същият този Николай Тодоров е „прецакал“ с оценките си и Димитър Митовски, автор на тоталния бг бокс офис хит („Мисия Лондон“) и Камен Калев – режисьор и съпродуцент на представените в Кан филми „Източни пиеси“ и „Островът“.
Актьорът Мариан Вълев, на чийто проект за игрален филм („Няколко причини... да убиеш Ангел“) не достига съвсем малко да се нареди сред класираните за финансиране, също нападна комисията в интервю за в. „24 часа“ от 2 юни.
„Искам да разкажа открито за неща, които са ми направили впечатление и за които от години се шушука в българските кино среди. Наясно съм, че така подписвам смъртната си присъда като актьор“, - заявява в него носителят на наградата на Българската филмова академия за главна мъжка роля в „Лов на дребни хищници” за 2010 г. Той припомня, че тримата режисьори (Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов), които комисията класира на първите три места, са направили крайно неуспешни филми напоследък – съответно „Козелът“, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ и „Раци“, които са претърпяли истински зрителски провал. „Трите филма заедно, това може да бъде проверено навсякъде, не събират дори и 2000 човека в кината. Което означава, че са похарчени над 3 млн. лв., а приходите са 20 000 лв.“, твърди Вълев и продължава с обвиненията си:
„Зад тях комисията е класирала млади режисьори като Димитър Митовски, който вкара в киносалоните 400 000 души с „Мисия Лондон“, Виктор Чучков, който вкара 200 000 души с „Тилт“, няма да ми стигне времето да ги изброявам. Също и Камен Калев, Илиян Джевелеков. Тези хора, които доказват, че правят кино и връщат българския зрител в киносалоните, няма да получат държавна субсидия, заради тези трима души, които откровено наричам некадърници“.
Това вече излиза извън рамките на добрия тон, според мен, и идва да подскаже, че Мариян Вълев или не познава филмите на Георги Дюлгеров, или проявява непростима злонамереност в своите твърдения.
Впрочем Иглика Трифонова, която е сред засегнатите от обвиненията по адрес на комисията, припомня в открито писмо до Зорница София някои принципно важни неща: „Зорница, не пиши името на моя учител Георги Дюлгеров с малка буква. Това, освен проява на много лош вкус, е и тъжна метафора на рискованото и нестабилно самочувствие, в което се помещаваш. По някаква парадоксална причина, а може би по закономерност някаква, твоят нов сценарий същностно се родее с „Мера според мера”. Пожелавам ти толкова плътен, обикнат завинаги от хората и истински филм като него. И толкова магически. Защото магически реализъм в киното ни има и преди теб и това са го казали и /слава богу/ написали чужди критици.
А на вас, млади колеги, искам да кажа че Режисьорът Дюлгеров все още е носител на най-голямото отличие в историята на българското кино и когато вашите успехи се смятат, претеглят и попълват в графи в конкуренция с него, нормално и справедливо е да имате няколко цифрички по-малко. Имате всичкото време пред себе си да промените това.“
За онези, които като Мариан Вълев, едва ли се сещат кое е най-голямото отличие в историята на българското кино, ще припомня, че това е филмът на Георги Дюлгеров „Авантаж“, носител на Сребърна мечка за режисура от Берлинале в далечната 1978 г.
А въпреки очевидното съживяване на българското кино напоследък и до днес нямаме по-големи отличия, за разлика от северните ни съседи, които през последните години направиха такъв фурор, че съвсем основателно се заговори за румънско чудо и румънска нова вълна в киното.
Но такива сме си ние, българите. Не умеем да спорим и да доказваме правотата си спокойно и трезво, без да омаловажаваме постиженията на конкурентите си.
След твърдението на Мариан Вълев в скандалното интервю за „24 часа“, че „режисьорът Георги Дюлгеров е дал хонорар от 80 000 лв. на главния герой във филма си – козела“, мнозина ще подхванат със задоволство именно този рефрен и дори ще изровят още подобни жълтении, за да окепазят и други недолюбвани от тях кинотворци. И до какво ще доведе това? Едва ли ще помогне на справедливата кауза на младите в нашето кино да получат по-лесен достъп до реализиране на своите проекти? Напротив, ще се стигне до безсмислени взаимни обвинения и нападки, което реално ще допринесе за увеличаване броя на онези, които поставят под въпрос самата идея за държавно финансиране на българските филми.
Впрочем Ирина Канушева, и. д. изпълнителен директор на Националния филмов център, издаде заповед (№ 50/31.05.2012 г.), с която не приема протокола на художествената комисия, поради „дисбаланс на класираните проекти, предоставящ фактическа възможност за финансиране само на един тип кино” и нарежда до 15.6.2012г. членовете на НХКИК да вземат решение по чл. 30 ал. 3 съобразно изискванията на чл. 3, ал. 2, т.1, 2 и 3 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗФИ.
А междувременно няколко от най-популярните млади български кинематографисти обявиха, че учредяват сдружението „Ново българско кино 21-и век“ в знак на несъгласие с „посоката за развитие на българско кино“, заложена в решенията на Националната художествена комисия от 28 май 2012 г.
Режисьорите Камен Калев („Източни пиеси”, „Островът”), Константин Божанов („Аве“), Димитър Митовски („Мисия Лондон“), Драгомир Шолев („Подслон”), Андрей Паунов („Георги и пеперудите”, „Момчето, което беше цар” и др.) и продуцентите Димитър Гочев („Мисия Лондон”, „Под прикритие”), Иван Дойков и братята Чучкови („TILT”) обявиха следното: „Основната ни цел е запазване на подема в съвременното българско кино и дългосрочното му развитие на европейско и световно ниво. Двата основни критерия за оценка на постижения в съвременното кино са, от една страна – създаване на филми, които стигат до стотици хиляди зрители в киносалоните, а от друга – участие на най-престижните световни филмови форуми: Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто.“
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
