Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЮРИЙ НОРЩЕЙН


15.09.2011  Текст:  Kastel

портрет

   

ЮРИЙ НОРЩЕЙН – ГЕНИЯТ НА АНИМАЦИОННОТО КИНО

Днес навършва 70 години Юрий Норщейн, знаменит класик на анимационното кино, създател на култови филми, като „Ежко в мъглата“ (Ёжик в тумане) и „Приказка на приказките“ (Сказка сказок), смятани за едни от най-хубавите анимационни филми в историята на киното.

Съдбата на Норщейн би могла да послужи като класически пример за това, как съветската власт буквално със собствени ръце е създавала дисиденти. В началото на 50-те години на миналия век бащата на Юрий, Борис Норщейн, настройчик на дървообработващи стругове, е уволнен от завода, в който работел заради това, че отказал да доносничи за свой приятел, както и за това, че е евреин. В разгара на поредната антисемитска кампания, започнала с убийството на Соломон Михоелс и продължила с прочутия „лекарски процес“, само тези две неща са били достатъчни, за да бъдеш анатемосан като „враг на народа“. Все пак Борис Норщейн изважда късмет, защото „само“ му забраняват да работи в столицата. Но изгонват и сина му Юри от художественото училище, където бил сред най-талантливите ученици.
След завършване на училище Норщейн се опитва да постъпи в три висши художествени института, но никъде не го приемат. Тогава по съвет на приятел постъпва в курсове за художници-аниматори към „Съюзмултфилм“ (Союзмультфильм) и попада в анимационното кино, от което никога не се е интересувал особено. Впоследствие е приет на работа в студията за анимационни филми, като аниматор, т.е. художник, който „оживява”, създадените от други художници образи. Норщейн оживил персонажите от десетки филми, в това число „Левша“, „Как один мужик двух генералов прокормил“, „Каникул Бонифация“, „Мой зелёный крокодил“, „Варежка“, „Чебурашка“, усвоявайки всички възможни техники на анимационното кино — от рисуваното до кукленото. И скоро разбира, че тази работа не е за него. Защото десетките персонажи, оживяващи на екрана, благодарение на неговите усилия, буквално изстисквали цялата му енергия..
Той прави опит да се спаси от този кошмар и отново кандидатства в художествената академия. Но пак го отхвърлят. Режимът, който почти насила го тласка към дисидентството не успява все пак да му попречи да се превърне в истински художник.
След 6 години работа в „Съюзмултфилм“ Норщейн получава правото на първа самостоятелна постановка в тандем с друг начинаещ режисьор - Аркадий Тюрин, художник-постановчик на филмите „Левша“ и „Как один мужик двух генералов прокормил“.
Норщейн решава да използва за своя дебют идеологически „правилната“ поема на Маяковски „Владимир Илич Ленин“.
Ръководството одобрява заявката за филма „25-ти. Ден първи“, не подозирайки, че авторите ще превърнат събитията около Октоврийския преврат през 1917 година в метафора на обновлението на света с всички произтичащи от това художествени последствия.
Произведения на руските художници Юрий Анненков, Павел Филонов, Марк Шагал, Александър Дейнека, Юрий Пименов, Кузма Петров-Водкин, Казимир Малевич и французина Жорж Брак намират място в основата на изображението на филма, който уж е посветен на революцията от 1917 г. Същността на този експеримент е да бъдат пренесени пластичните решения на тези художници в един динамичен и ярко изразителен ред. Трагично-високите акорди в музиката на Дмитрий Шостакович, обединени със стремително променящия се ритъм на живописните кадри, пресъздават на екрана образа на революционната стихия. По думите на самия Норщейн, авангардното изкуство от 10-те и 20-те години на ХХ век ни дава твърде много ‛в смисъла на усещането на художествената пластика“.
Невероятният експресивен колаж от картини на руския художествен авангард от началото на ХХ век плюс музиката на Дмитрий Шостакович и плюс финала, в който на фона на творбите на Филонов „Химн на града“ и „Формулата на Революцията“ звучат стихове на Пол Елюар, а прочутият Ангел на Шагал кръжи над празничната октомврийска демонстрация, се оказва непосилен за смилане от чиновниците, управляващи съветското кино по онова време.
След като виждат филма, шефовете на студията, меко казано, изпадат в шок. „А къде са Кукриникси (Кукрыниксы)?“ — недоумяват те. Къде е, в края на краищата, самият Владимир Илич? Какво е това авангардистско безобразие?
Норщейн категорично отказва да включи допълнително творби на уважаваните съветски графици, известни под псевдонима Кукриникси. Ленин, все пак е добавен – чрез официозна фотография, съпровождаща фонограма на негова реч. Но на общия авангардистски фон присъствието на този плакатен Ленин е изтълкувано като откровена гавра с вожда на световния пролетариат. Филмът е забранен за разпространение.
От цялата тази история Норщейн прави за себе си два важни извода. Първият - че анимацията е пластично време и вторият – че не трябва да прави никакви отстъпки, ако съвестта му се бунтува срещу тях.
Впрочем, най-смешното е, че историята с революционната тематика не свършва дотук за Норщейн. Десет години по-късно, за поредния юбилей на Октомврийската революция, заедно с Фьодор Хитрук, автор на безсмъртния „Мечо Пух“, той се опитва едва ли не контрабандно да пробута на екран поредния скандален филм за събитията около 25 октомври 1917 г. Филмът, който е озаглавен „Час преди нашата ера“ представя цялата история на въстанията против властта, като се почне още от Спартак, опирайки се на произведения на Гоя, Брьойгел, Бош и Давид...
Впрочем Норщейн и Хитрук сами прекратяват работата си върху този филм. Очевидно, успяват навреме да почувстват, че мащабността на замисъла им граничи с помпозността, с която и двамата не искали да имат нищо общо.
Вероятно след филма по Маяковски Норщейн едва ли би получил втора възможност за изява, без помощта на патриарха на съветската анимация Иван Иванов-Вано, който не се страхувал от творческите експерименти и за разлика от началниците на студията, можел да разпознае истинския талант с невъоръжено око, както се казва.
Иванов-Вано предлага на Норщейн да заснемат заедно филма „Битката при Керженец“ (Сеча при Керженце) по мотиви от симфоничната поема на Римски-Корсаков, посветена на легендата за град Китеж, който изчезнал под едно езеро, за да избегне татарското нашествие..
Идеята принадлежи на Иванов-Вано и затова е трудно да се разпознае почерка на бъдещия автор на „Ежко в мъглата“ (Ёжик в тумане). Но все пак изграждането на кадъра по законите на руската фрескова живопис от XIV—XVI в., както и вътрешната перспектива са нови неща за Иванов-Вано, който проявява доблестта да признае Норщейн за пълноценен свой съавтор.
Филмът „Битката при Керженец“ получава много награди по фестивали и като резултат от това разрешават на Норщейн да заснеме най-после своя първи самостоятелен филм „Лисица и заек“ (Лиса и заяц) по eдноимeнната руска народна приказка.
От този момент нататък притчата под форма на приказка ще се превърне в предпочитан жанр за Норщейн и за неговото творчество през неговия „съветски“ период, който приключва след шедьовъра му „Приказка на приказките“ (Сказка сказок), който предизвиква фурор след излизането си през 1980 година и печели престижни награди от световните фестивали на анимационното кино в Загреб и Отава.
Още през следващата 1981 година Норщейн започва да работи върху филма „Шинел“ по едноименната повест на Гогол и не го е довършил и до днес. Дори и своя юбилей големият майстор посреща в студиото, където продължава да работи над пълнометражния си анимационен филм по Гогол.
През тези 30 години, през които работи над този филм, се разпада Съветският Съюз, самият той е изгонен от „Съюзмултфилм“, сменят се и няколко руски президенти. А великият кинематографист все така упорито продължава да се труди върху своя Акакий Акакиевич.
През 1989 година Норщейн показва наколко минути от работния материал на своя филм на международния кинофестивал в Монреал. Кадрите впечатляват толкова силно всички, които ги виждат, че за пръв път в историята на световните фестивали се случва да удостоят с награда наброските за бъдеща творба. Всички остават поразени от това, че анимационният кадър е достигнал онази степен на достоверност, от която се ражда нова реалност, достъпна за всичките ни сетива.
Оттогава до днес Норщейн се откъсва от своята работа над „Шинел“ само два пъти. Година и половина посвещава на триминутна заставка за тв-програмата „Лека нощ, деца!“ (Спокойной ночи, малыши!), която е свалена от екран след няколко излъчвания, защото достоверното изображение на детайлите изплашило децата. И още година и половина от своето скъпоценно време Норщейн отделя, за да заснеме двеминутен филм за японския киноалманах „Зимен ден“, създаден по хайку на Мацуо Башо. Но гениалният творец остава недоволен от своя малък анимационен шедьовър, в който поетът Башо се среща със свой персонаж и всяко листенце от есенната градина сякаш диша самостоятелно и води свой собствен живот. И побързал да се върне към работата си върху Акакий Акакиевич.
Филмите на Норщейн се гледат и от деца, и от възрастни. Самият художник не може да разбере защо делят анимацията на детска и за възрастни. Според него – тя може да бъде само добра или лоша. Работейки в жанра на рисуваната анимация, той категорично се противопоставя на модната днес компютърна анимация, защото според него за изкуство може да се смята само онова, което „преработено от духа“.
Норщейн отдавна си е спечелил славата на майстор, доказал чрез своето творчество, че анимационното кино не е само развлечение, а високо изкуство. За филмите си „Лисица и заек“ (1973), „Чапла и жерав“ (1974), „Ежко в мъглата“ (1975), „Приказка на приказките“ (1979) получава много награди и аплодисменти по цял свят.  През 2003 г. в Токио „Ежко в мъглата“ е обявен от специалистите в областта на анимацията за „най-добър филм на всички времена и народи“. „Приказка на приказките“ е на второ място сред 20-те най-добри анимационни филма на света.
„Анимацията е размисъл за вечното, за най-главното, – казва Норщейн. – Ако филмът не е основан върху изстрадани преживявания и не отразява представата на своя създател за живота, за доброто и злото, за верността и предателството - тогава той не е нужен и не е интересен на зрителя. Анимацията е вид изкуство и аз държа на това, че тя е авторско изкуство и в същото време изповед на душата на автора“.
Неслучайно филмите на Норщейн са определяни като „философски киноразмишления за вечните ценности на битието“.
Какво е културата? - размишлява Норщейн. – Тя не е количество знания, а способност да видиш зад определено количество време огромен откъс от живота. Културата е духовно прозрение. За художника в широкия смисъл на думата е важно да не загуби способността си да вижда и съпреживява".
В съкровените си планове за бъдещето Юрий Норщейн мечтае да заснеме освен своя изстрадан „Шинел“ още и „Притчата за Йов“ и „Песен на песните“. Но това ще стане, когато завърши филма си за Акакий Акакиевич, макар че и самият той едва ли може да каже кога ще настъпи този ден...
Източник: материали в руския печат, посветени на годишнината на Юрий Норщейн



Коментари (2)


     



 

Други



 

Подобни публикации