кино

• 
• Add new коментар

Докато се ровех в статистиката за приходите на американските блокбастъри, надминали границата от $1 млрд, с недоумение констатирах, че и „Алиса в страната на чудесата” на Тим Бъртън е сред тях. Помислих колко е жалко, че толкова много хора са гледали тази нескопосана екранизация, а колко са малко онези, които познават шедьовъра на чешкия гений Ян Шванкмайер (Jan Svankmajer) по безсмъртната творба на Луис Карол.

„Алиса“ не е приказка, а сън, в които за разлика от приказките няма никакво нравоучение“, – казва за своя филм прочутият чешки кинорежисьор-сюрреалист, сценарист, художник, сценограф, скулптор и аниматор, когото известните американски кинематографисти Стивън и Тимоти Куай с право наричат „Пражкия алхимик на киното”.
Филмът „Алиса“ (Neco z Alenky), който излязъл през 1988 година, е първият пълнометражен филм на Ян Шванкмайер и според мнозина е най-откачената и подривна киноверсия на безсмъртното произведение на Луис Карол. Шванкмайер е убеден, че авторът на „Алиса в огледалния свят” е предшественик на сюрреализма, защото „по-добре от всички е проумял механизмите на съня“.

Знаменитият чешки кинематографист е роден в Прага, където продължава да живее и днес, когато навършва 77 години. Той е работил като художник в пражките театри „Семафор“, „На забрадли“, „Чиногерни клуб“, в киностудия „Барандов“ и „Латерна Магика“.
Още в началото на кариерата си пише манифест за новото приложно изкуство, озаглавен „Магията на предметите“, призовавайки ни да върнем на ирационалното пространство адекватното място, кое¬то заема в човешката психика.

Първият си филм Шванкмайер заснема през 1964-та и вече над 40 години отстоява своята репутация на един от най-значимите новатори в историята на киното.
През 1982 година с късометражната си творба „Възможности на диалога“ неговият ненадминат стил, представляващ майсторско съчетание на пластилинова анимация с хиперреализъм – достига връхната си точка. Филмът спечелва много международни награди, но е забранен за разпространение в тогавашна социалистическа Чехословакия. Основни мотиви в творчеството на Шванкмайер са безпокойството, страхът от затворени пространства и особено темата за манипулируемостта, която е навеяна от неговите лични фобии и обществено-политическата ситуация в комунистическите страни през 70-те и 80-те години на миналия век.
Не се съмнявам, че неговите верни почитатели не са сред онези, които харесват екранизацията по „Алиса в страната на чудесата” на Тим Бъртън и най-вероятно никога не биха одобрили опитите на Холивуд да пренесе на екрана творбата на Луис Карол. Защото непрестанно в съзнанието им ще изплуват картини от шедьовъра на Шванкмайер и сравнението едва ли ще бъде в полза на американските продукции.
Знаменитият експериментатор, който продължава да е сред най- дръзките представители на съвременното кино, не обича да се възприема като част от някакви школи или традиции, както и да бъде възприеман като аниматор.
Все пак по собственото му признание, най-голямо влияние върху неговото творчество са оказали художниците Арчимболдо, Босх, Магрит, Ернст и кинематографистите Чарлз Боерс (полузабравен американец, който първи комбинира мултипликация с жив актьор), Луис Бунюел, Жорж Мелиес, Федерико Фелини.
Филмите на Шванкмайер са най-често талантливо съчетание на анимация (мултипликация) с игрално кино, в които има невероятни находки, които могат да служат за образец на режисьорско мислене и майсторство. Освен „Алиса“ той екранизира по своя неподражаем начин и „Фауст“ през 1994 г. и идеите на маркиз дьо Сад („Конспиратори на сладострастието", 1996) и приказките на ужаса „Малкият Отик“ (Otesanek, 2000).
Във филмографията на Шванкмайер има все пак и едно показателно изключение – „перестроечният“ филм „Смъртта на сталинизма в Бохемия“, заснет по поръчка на ВВС. Опитът за закъсняло разчистване на сметките с тоталитаризма претърпява крах: творческият метод на режисьора в този филм е отрицание на самия себе си, изгубен е „вселенският“ по своите мащаби екранен парадокс, който е отличителен белег на филмите на Шванкмайер.
Сред най-големите отличия, които е получавал за своите филми, се открояват следните: наградата на журито на фестивала в Кан през 1965 година за най-добър късометражен филм ("Йохан Себастиан Бах: фантазия сол-минор“, „Златна мечка“ от Берлинале през 1983 година за филма „Възможности на диалога“, Наградата за пълнометражен филм от фестивала на анимацията в Анеси за "Алиса" през 1987 г.,  „Златен леопард“ от кинофестивала в Локарно за „Конспиратори на сладострастието“ през 1996 г., специалната награда на журито в Карлови Вари за „Фауст“ (1994) и др.
Дори и с последния си засега филм „Преживявайки своя живот (теория и практика“, излязъл през 2010 година спечели най-голямата награда за кино в родината си „Чешки лъв“ за режисура.