Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ВСИЧКИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЧУЖДОЕЗИЧЕН "ОСКАР 2012"


06.10.2011  Текст:  Kastel

TILT

   

На 3 октомври изтече срокът за подаване на заявките от различни държави за участие в надпреварата за „Оскар“ в категорията „Най-добър неанглоезичен филм“. Вече се знае, че българското предложение тази година е „ТИЛТ” с режисьор Виктор Чучков-син.
Това е спорно решение на Националният съвет за кино към Изпълнителна агенция „Национален филмов център” най-малкото защото не е съобразено с факта, че според Българската филмова академия най-добър български филм през годината е „Подслон“, а неговият режисьор Драгомир Шолев спечели и приз за режисура. Освен това на 15-ия международен София Филм Фест „Подслон“ бе отличен с Голямата награда в международния конкурс, а „ТИЛТ“ не получи нищо. Дебютната лента на Драгомир Шолев грабна и приза на „Кодак“ (диплом, филмов негатив и лабораторни услуги на стойност $2000) за най-добър български игрален филм.

Тук там в медиите се появиха някои несръчни опити за разяснение защо именно „TILT“ трябва да участва в съревнованието за престижните отличия на Американската филмова академия. Според тях излиза, че причината е в зрителския му потенциал, който видите ли бил главният фактор при определянето му за наш претендент за „Оскар“. Но дори и да приемем за момент това съображение, тогава би трябвало да изпратим „Love. net“, защото той, а не „TILT“ е бил гледан от най-много зрители тази година (204 955!).
Но решението вече е факт, който недвусмислено показва, че при неговото вземане са повлияли фактори, които нямат нищо общо с понятия като честност, прозрачност, справедливост и пр.
Но и в Русия се случи нещо подобно, ако това може да ни послужи за утешение. Там пък избраха да ги представя пред Американската академия „Изпепелени от слънцето 2: Цитаделата“ - втора част от кинодилогията на Никита Михалков, която е продължение на филма му отпреди 16 години „Изпепелени от слънцето“. Пренебрегнати бяха „Фауст“ на Александър Сокуров, награден със "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция и „Елена“ на Андрей Звягинцев, спечелил Специалната награда на журито на последния кинофестивал в Кан.
Няма да се опитвам да оспорвам ширещите се мнения, че именно с филми, залагащи на зрелищността, можем да впечатлим членовете на Американската киноакадемия. Но от списъка на предложените заглавия тази година се вижда ясно, че повечето страни не са се опитвали да си правят подобни сметки, а са изпратили именно най-достойните си филми, които вече са ги представяли и на най-големите международни фестивали.

АТЕНБЕРГ“ (Attenberg, Гърция) – реж. Атина Рахел Цангари.
Смятан е за един от най-удивителните филми през последното десетилетие. Направил е силно впечатление на фестивала във Венеция миналата година, където изпълнителката на главната роля Ариан Лабед (Ariane Labed) e отличена с Купа Волпи за най-добра актриса. Странното, граничещо с ексцентриката, поведение на нейната героиня от филма, се оказва едва ли не единственият начин на естествена човешка реакция в един пуст и застинал свят. Миналата година гръцкото предложение за „Оскар“ бе също респектиращ арт филм - „Кучешки зъб“ (Kynodontas) на Георгос Лантимос.

ТВЪРДА ЗЕМЯ“ (Terraferma, Италия) – реж. Емануеле Криалезе.
Този филм също участва в конкурсната програма на Венецианския кинофестивал и дори получи Специалната награда на журито. За последен път Италия спечели „Оскар“ за чуждоезичен филм през 1990 година с „Ново кино „Парадизо” на Джузепе Торнаторе, впрочем също заснет в Сицилия, както филма на Криалезе „Твърда земя“.

ОБИКНОВЕН ЖИВОТ“ (Tao jie, Хонконг) – реж. Ан Хуи
Филмът на известната режисьорка от Хонконг разказва за обикновена възрастна детегледачка, отгледала няколко поколения чужди деца. В залеза на живота й за нея се грижи вече пораснал неин възпитаник (Анди Лау), който я съпровожда буквално до последната й минута, така както и тя го е съпровождала пък от първата минута на неговия живот. Тази невероятно прост, но силно въздействащ филм, също участва в конкурсната програма на Венецианския фестивал тази година, а изпълнителката на главната роля Дин Йип получи Купа Волпи за най-добра актриса. Хонконгски продукции на два пъти са попадали в краткия списък за чуждоезичен „Оскар“. Това бяха филмите „Вдигни червения фенер" (Dahong Denglong Gaogao Gua, 1991“ на Чжан Имоу и „Сбогом, спътнице моя“ (Ba wang bie ji, 1993) на Чън Кайгъ.
Любопитно е, че тази година най-новият филм на Чжан Имоу „Цветята на войната“ (The Flowers of War) с Крисчън Бейл в ролята на американски свeщенник пък е предложението за „Оскар“ от континентален Китай.

ПИНА 3D“ (Германия) – реж. Вим Вендерс
Триизмерно кино от бъдещето, посветено на великия хореограф Пина Бауш. Филмът тръгва по екраните на САЩ през декември, което според мнението на специалистите, може да допринесе допълнително за неговото номиниране.
През 2000 г. друга творба на Вендерс – „Buena Vista Social Club“ намери място сред петте номинирани, но в съревнованието за най-добър документален филм.

АЛОИС НЕБЕЛ“ (Alois Nebel, Чехия) – реж. Томаш Лунак
Черно-бял анимационен филм за самотен стрелочник, който служи на чехословашко-полската граница в края на 80-те години на миналия век - в самото навечерие на падането на Берлинската стена. Нов опит в социално-политическата анимация, който обаче едва ли ще повтори успеха на израелския „Валс с Башир“, номиниран за „Оскар“ през 2009 г.

ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА“ (Bir zamanlar Anadolu'da, Турция) – реж. Нури Билге Джейлан
Най-новата творба на най-значимия турски режисьор, който е абониран за фестивала в Кан. Четири от шестте негови филма са участвали в конкурсната му програма. „Едно време в Анадола“ получи в Кан тази година Голямата награда на журито. Турски филм досега не е отличаван с „Оскар“ за чуждоезичен филм, нито пък някога е попадал сред номинираните.

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ“ (Hearat Shulayim, Израел) – реж. Йосеф Седар
Предишният филм на същия режисьор „Бофор“ (Beaufort) бе близо до спечелването на „Оскар“ през 2007 година, попадайки сред петте номинирани заглавия. „Бележка“ бе отличен в Кан с награда за най-добър сценарий. Тази оригинална комедия има сериозни шансове да повтори успеха на предишния филм на Седар, а защо не и да постигне нещо повече. Главният герой е възрастен изследовател ва Талмуда, който е засенчен от своя син – също талмудист (ролята изпълнява един от най-добрите израелски актьори Лиор Ашкенази). Старецът, който преживява тежко липсата на признание, неочаквано получава престижна награда, която обаче му е дадена по грешка: секретарят в министерството е сбъркал, защото синът му, за когото всъщност е наградата, носи същата фамилия. Бащата не знае нищо за конфузното недоразумение, а синът научава, но не желае да получи отличието с цената на унижението на своя баща.

ХАВЪР“ (Le Havre, Финляндия) – реж. Аки Каурисмаки
Това предложение е малко странно, защото е издигнато от Финландия, независимо че филмът е заснет на изцяло на френски език. Разбира се, режисьорът е финландец, при това един от най-известните майстори на киното днес. Неговата най-нова творба, която бе отличена с наградата на критиката в Кан, има сериозни шансове за успех в надпреварата за „Оскар“. Просто защото това е филм, който не само е много добър, но и просто покорява с хуманистичния си патос. Главният герой, който в миналото е бил писател-бохем, се преселва да живее в пристанищния град Хавър, където става чистач на ботуши. Когато любимата му жена попада в болница, той се запознава с африканско момче-нелегален имигрант, което е преследвано от полицията.
Каурисмаки веднъж вече беше на косъм от спечелването на „Оскар“ през 2002 година, когато неговият чудесен филм „Мъжът без минало“ бе сред номинираните заглавия. (други финландски филми досега не са попадали в краткия списък на претендентите за чуждоезичния „Оскар“).

ЧЕРЕН ХЛЯБ“ (Pa negre, Испания) – реж. Агусти Виляронга
Филмите на каталунеца Агусти Виляронга са сред най-екзотичните „цветя на злото“ в съвременното кино. Неговият дебют „В стъклената клетка“ (Tras el cristal) предизвика фурор през 1987 г. и оглави всички класации на най-отблъскващите съвременни ленти. Впоследствие пътят на Виляронга следваше криволиците, характерни за повечето прокълнати поети. Докато накрая – след седемгодишно отсъствие – се завърна отново с филма „Черен хляб“, който най-после му донесе истинско признание. Той получи девет награди „Гоя“ и стана първият филм на каталунски език, признат за най-добър филм на годината в Испания и предложен за „Оскар“ от тази страна, вместо „Кожата, в която живея“ на Педро Алмодовар.
Критиците сравняват „Черен хляб“ с превъзходния филм на Гилермо дел Торо „Лабиринтът на фавна“, чието действие се развива през същите години от историята на Франкистка Испания и също със Серхи Лопес в една от главните роли. Филмът на Гилермо дел Торо, който бе отличен с три награди „Оскар“ (операторско майсторство, декори и грим), обаче отстъпва по жестокост и песимизъм на „Черният хляб“. Но ако помолят членовете на американската академия да си затворят очите през първата минута, когато вървят кадри с мъчения над дете и кон, шансовете на филма да бъде номиниран за престижната награда са много големи.

МИС БАЛА“ (Miss Bala, Мексико) – реж. Херардо Наранхо
Този филм бе за пръв път представен в паралелната секция „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан, а в момента участва и в основната програма на Нюйоркския кинофестивал заедно с „Хавър“, Пина“, „Торинският кон“ и др. Главната героиня, която се съгласява след дълги уговорки да се яви на кастинг за конкурс по красота, попада в престрелка и става случаен свидетел на престъпление, извършено от мафията. Особеностите на подземния живот в Мексико са представени именно през нейния поглед.

ТОРИНСКИЯТ КОН“ (A Torinói ló, Унгария) – реж. Бела Тар
Знаменитият режисьор, който обяви че това е последният му игрален филм, имаше сериозен конфликт с правителството, дошло на власт в Унгария неотдавна, но въпреки това тази страна предложи официално именно неговия стопроцентово артфилм за „Оскар“. С него Бела Тар вече спечели „Сребърна мечка“ за режисура на последното Берлинале.
Според повечето критици „Торинският кон“ е безспорен шедьовър, затова ще бъде много интересно да видим дали ще намери място сред номинираните за „Оскар“. Защото това е напълно безскомпромисно черно-бяло арт-кино, представящо близо два часа и половина рутинното ежедневие на баща, дъщеря и техният кон на фона на вихрещия се Апокалипсис.

ЩАСТИЕ, ЩАСТИЕ“ (Sykt lykkelig, Норвегия) – реж. Ан Севицки
Този филм спечели Голямата награда на журито на фестивала на независимото кино „Сънданс“ в САЩ. Мрачна и същевременно много смешна комедия за възрастни, с елементи на социална сатира, която може да се сравни с „Тройка“ на Том Тиквер, който гледахме на 15-ия София Филм Фест.

ВОЙНАТА Е ОБЯВЕНА“ (La guerre est declare, Франция) – реж. Валери Донзели
Един от нашумелите френски филми, с който бе открита програмата „Седмица на критиката“ на последния кинофестивал в Кан. Това е вторият игрален филм на актрисата Валери Донзели, която дебютира преди две години с „La reine des pommes“ – изобретателна и заснета почти без пари романтична комедия. Изненадващо вторият й филм е с трагичен, автобиографичен сюжет. Месец след излизането му във Франция вече е истински хит. Правата за неговото разпространение са продадени на 30 страни от целия свят. Обаятелните герои, разтърсващата история, оптимизмът и хубавите песни могат да превърнат френския претендент във фаворит за чуждоезичния „Оскар“ тази година.

ПЪЛНИЯТ СПИСЪК НА ВСИЧКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НАДПРЕВАРАТА ЗА ЧУЖДОЕЗИЧНИЯ "ОСКАР"

AЛБАНИЯ: „The Forgiveness of Blood“ (Falja e Gjakut) - реж. Joshua Marston
АРЖЕНТИНА: „Aballay“ (Aballay, el hombre sin miedo) - реж. Fernando Spiner
AВСТРИЯ: „Breathing“ (Atmen) – реж. Karl Markovics
БЕЛГИЯ: „Bullhead“ (Rundskop) - реж. Michaël R. Roskam
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА: „Belvedere“ (Belvedere) – реж. Ahmed Imamović
БРАЗИЛИЯ: „Elite Squad: The Enemy Within“ (Tropa de Elite 2: O Inimigo Agora É Outro) – реж. José Padilha
БЪЛГАРИЯ „Tilt“ (Тилт) – реж. Виктор Чучков-син
КАНАДА: „Monsieur Lazhar“ (Monsieur Lazhar) – реж. Philippe Falardeau
ЧИЛИ: „Violeta“ (Violeta se fue a los cielos) – реж. Andrés Wood
КИТАЙ: „The Flowers of War“ (金陵十三钗) – реж. Zhang Yimou
КОЛУМБИЯ: „The Colors of the Mountain“ (Los colores de la montaña) – реж. Carlos César Arbeláez
ХЪРВАТИЯ: „Days“ (Sedamdeset i dva dana) реж. Danilo Šerbedžija
КУБА: „Habanastation“ (Habanastation) – реж. Ian Padrón
ЧЕХИЯ: „Alois Nebel“ (Alois Nebel) – реж. Tomás Lunák
ДАНИЯ: „SuperClásico“ (SuperClásico) – реж. Ole Christian Madsen
ЕГИПЕТ „Lust“ (الشوق) - реж. Khaled El Hagar
ФИНЛАНДИЯ: „Le Havre“ (Le Havre) – реж. Aki Kaurismaki
ФРАНЦИЯ: „Declaration of War“ (La guerre est déclarée) – реж. Valérie Donzelli
ГРУЗИЯ: „Chantrapas“ (შანტრაპა) - реж. Otar Iosseliani
ГЕРМАНИЯ: „Pina“ (Pina – Tanzt, tanzt sonst sind wir verloren) – реж. Wim Wenders
ГЪРЦИЯ: „Attenberg“ (Attenberg) – реж. Athina Rachel Tsangari
ХОНКОНГ: „A Simple Life“ (桃姐) - реж. Ann Hui
УНГАРИЯ: „The Turin Horse“ (A Torinói ló) – реж. Béla Tarr
ИСЛАНДИЯ: „Volcano“ (Eldfjall) – реж. Rúnar Rúnarsson
ИНДИЯ: „Adaminte Makan Abu“ (ആദാമിന്റെ മകൻ അബു) - реж. Salim Ahamed
ИРАН: „Nader and Simin, A Separation“ (جدایی نادر از سیمین) – реж. Asghar Farhadi
ИРЛАНДИЯ: „As If I Am Not There“ (As If I Am Not There) – реж. Juanita Wilson
ИЗРАЕЛ: „Footnote“ (הערת שוליים) – реж. Joseph Cedar
ИТАЛИЯ: „Terraferma“ (Terraferma) – реж. Emanuele Crialese
ЯПОНИЯ: „Postcard“ (一枚のハガキ) – реж. Kaneto Shindō
ЛИВАН: „Where Do We Go Now?“ (وهلّأ لوين؟) –реж. Nadine Labaki
ЛИТВА: „Back to Your Arms“ (Kai apkabinsiu tave) – реж. Kristijonas Vildžiūnas
МАКЕДОНИЯ: „Punk's Not Dead“ (Панкот не е мртов) - реж. Vladimir Blazevski
MEКСИКО: „Miss Bala“ (Miss Bala) - реж. Gerardo Naranjo
МАРОКО: „Omar Killed Me“ (Omar m'a tuer) – реж. Roschdy Zem
ХОЛАНДИЯ: „Sonny Boy“ (Sonny Boy) – реж. Maria Peters
НОВА ЗЕЛАНДИЯ: „The Orator“ (O Le Tulafale) – реж. Tusi Tamasese
НОРВЕГИЯ: „Happy, Happy“ (Sykt lykkelig) – реж. Anne Sewitsky
ПЕРУ: „October“ (Octubre) - реж. Daniel Vega Vidal
ФИЛИПИНИ: „The Woman in the Septic Tank“ (Ang Babae Sa Septic Tank) – реж. Marlon Riverа
ПОЛША: „In Darkness“ (W ciemności) – реж. Agnieszka Holland
ПОРТУГАЛИЯ: „José and Pilar“ (José e Pilar) – реж. Miguel Gonçalves Mendes
РУМЪНИЯ: „Morgen“ (Morgen) – реж. Marian Crisan
РУСИЯ: „Burnt by the Sun 2: Citadel“ (Утомлённые солнцем 2: Цитадель) – реж. Nikita Mikhalkov
СЪРБИЯ: „Montevideo, God Bless You!“ (Montevideo, bog te video) – реж. Dragan Bjelogrlić
СИНГАПУР: „Tatsumi“ (Tatsumi) – реж. Eric Khoo
СЛОВАКИЯ: „Gypsy“ (Cigán) – реж. Martin Šulík
СЛОВЕНИЯ: „Silent Sonata“ (Circus Fantasticus) – реж. Janez Burger
ЮАР „Beauty“ (Skoonheid) – реж. Oliver Hermanus
ЮЖНА КОРЕЯ: „The Front Line“ (고지전) – реж.J ang Hun
ИСПАНИЯ: „Black Bread“ (Pa negre) – реж. Agustí Villaronga
ШВЕЦИЯ: „Beyond“ (Svinalängorna) – реж. Pernilla August
ШВЕЙЦАРИЯ: „Summer Games“ (Giochi d'estate) – реж. Rolando Colla
ТАЙВАН: „Seediq Bale“ (賽德克.巴萊 ) – реж. Wei Te-Sheng
TАЙЛАНД „Kon Khon“ (คนโขน) – реж. Sarunyu Wongkrachang
TУРЦИЯ: „Once Upon a Time in Anatolia“ (Bir zamanlar Anadolu'da) – реж. Nuri Bilge Ceylan
УРУГВАЙ: „The Silent House“ (La casa muda) – реж. Gustavo Hernández
ВЕНЕЦУЕЛА: „The Rumble of the Stones“ (El rumor de las piedras) – реж. Alejandro Bellame Palacios
ВИЕТНАМ: „Thang Long Aspiration“ (Khát vọng Thăng Long) – реж. Lưu Trọng Ninh.
-----------------------------------------------------
Люксембург обяви, че няма да предлага свой филм, а Украйна оповести, че сформираният от нея комитет за определяне на филма, който да представя страната, е преценил, че няма заглавие, което да отговаря на критериите и затова се отказват от участие в надпреварата за трета поредна година.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание