Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ, НО ПЕСНИТЕ НА ВИСОЦКИ ОСТАВАТ…


25.07.2016  Текст:  Красимир Кастелов

ГОДИШНИНИ

   

Днес се навършват 36 години от смъртта на легендарния руски поет, музикант и актьор ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ.

Той починал в съня си на 25 юли 1980-а в своя московски апартамент. Все още не се знае каква е истинската причина за тази преждевременна кончина.
Преобладаващи са версиите, че сърцето му е спряло да бие в резултат на силно алкохолно отравяне на организма. Внезапната смърт на човека, превърнал се в легенда приживе, дълбоко разтърси навремето не само голяма част от жителите на Съветския съюз, но и милиони негови почитатели по целия свят, включително и в България. Това неочаквано събитие нарушава и щателно планирания ход на 22-те летни олимпийски игри, които стартирали само няколко дни по-рано в Москва. Преди да настъпи утрото на 25 юли 1980-а столицата на СССР била необикновено тиха и почти безлюдна. Но скръбната вест мигновено променила всичко.

Независимо от информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора започнали да прииждат в Москва, за да се простят със своя любимец. Въпреки официалните спънки, Владимир Висоцки е изпратен като национален герой. Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участвало в неофициалната церемония по прощаването с любимия бард на 28 юли 1980 година, която успели да заснемат само две-три чуждестранни телевизионни компании.  
През предишните години по различни руски тв-канали бяха показвани многократно документални филми, съдържащи кадрите от погребението на Висоцки, заснети от френски и германски оператори.
Благодарение на подобни филми и много от нас можаха да видят за пръв път уникални снимки, запечатали например изпълнението на Висоцки в спектакъла „Хамлет”, които пък били извадени от сръбски телевизионен филм, заснет през 1976 г. по време на провеждането на Международния театрален фестивал (БИТЕФ) в Югославия.  
Всяка годишнина от смъртта на Висоцки дава повод и на много жълти издания да извадят различни сензационни факти за взаимоотношенията на поета с френската актриса Марина Влади.   

Двамата се запознали през 1967 година. Владимир Висоцки тогава бил млад и надежден актьор от Театъра на Таганка. А Марина Влади – световноизвестна френска кинозвезда, позната на зрителите от целия Съветски съюз с ролята й във филма. „Вещицата” (The Blonde Witch, 1956).
Висоцки бил просто запленен от нейното очарование, след като гледал този филм. Не се сдържал и казал на режисьора Юрий Любимов: „Ще направя всичко, за да стане моя жена!” 
И по време на една вечер, посветена на гостите на Московския международен кинофестивал, Марина Влади, която също била сред тях, била поканена в Театъра на Таганка. Представяли спектакъла „Пугачов” с участието на Владимир Висоцки. Марина била потресена от неговата игра и на почерпката след представлението се оказала в една компания с Висоцки. В своите спомени Марина Влади пише за необикновеното им запознанство и за неочакваното признание в любов от мъжа, когото видяла за пръв път: „Но аз съм тук само за няколко дни. Имам три деца и Москва е толкова далече от Париж. Ти също имаш семейство и деца, работа и слава, но въпреки всичко твърдиш, че нищо няма, че искаш да бъда твоя жена”.

Скоро след първата им среща Марина отново идва в Москва. Само че Висоцки по това време бил в Сибир, за участие в снимки. Марина също започва да се снима във филма на Сергей Юткевич „Сюжет за малък разказ”. И след завръщането на Висоцки в руската столица двамата се срещат отново. Оженват се на 1 декември 1970 г. 

Още подробности за взаимоотношенията между двамата може да научите от тук.
Но, ако искаме да отдадем дължимото на Владимир Висоцки, би трябвало да се вгледаме в неговото творчество, което продължава да въздейства с не по-малка сила и на слушатели, и на зрители, независимо от изминалото време.

Защото Висоцки просто не може да бъде забравен. Помнят го не само милионите поклонници на песните му, но и онези, за които бе необикновен актьор. Неговата интерпретация на Хамлет е смятана за един от най-интересните опити да бъде представен на сцената емблематичният Шекспиров персонаж.

Да не забравяме и ролите на Висоцки в киното. Снимал се е в най-различни филми, без да ги е подбира особено - дори е предпочитал да играе отрицателни герои. Макар че вероятно ще бъде запомнен с превъплъщението си в ролята на обаятелния следовател Жеглов от телевизионния сериал „Мястото на срещата не се променя“ (1979, реж. Ст. Говорухин).

Неотдавна легендарният певец и актьор оживя отново на екрана, благодарение на биографичния филм за него „Висоцки. Благодаря, че си жив“ (Высоцкий. Спасибо, что живой, 2011), заснет по сценарий на сина му - Никита Висоцки. Гледахме го в рамките на една Киномания преди няколко години.
Действието във филма се развива през лятото на 1979-та, когато великият бард получава сърдечен пристъп по време на концерт в Бухара, в резултат на който изпада в клинична смърт. И макар че като кино не е кой знае какво, филмът стана касов хит в Русия, където са го гледали 4.26 млн. зрители.

Няколко месеца преди да си отиде от този свят Висоцки посещава Санкт Петербург (тогава Ленинград) по покана на режисьора Вячеслав Виноградов, за да направи запис на песента „Охота на волков” (Лов на вълци) на сцената на драматичния театър „Максим Горки”. Идеята била впоследствие това изпълнение да бъде използвано във филма на Виноградов „Я помню чудное мгновение...”

Никой тогава не е мислел, че записът ще се окаже последен в живота на артиста. Снимали на 16 април. Висоцки е трябвало да изпълни само въпросната песен, но той не можел да я изпее просто така, от раз, по поръчка и да си тръгне. В крайна сметка се получил чудесен мини-концерт от най-прочутите му хитове

Комунистическите цензори обаче не разрешават на режисьора да включи във филма си записа. Дори разпореждат да бъде унищожен. Но той оцелява и част от него е излъчена в тв-ефира през 1983г. в друг филм, който е озаглавен „Я возвращаю Ваш портрет”. А самият Вячеслав Виноградов монтира тайно малък 16-минутен кинопортрет, озаглавен „Высоцкий: песни-монологи”.

В телевизионния кинофонд на Санкт Петербург този филм се завръща едва през годините на перестройката на Горбачов. И когато това става възможно, е показан тържествено по случай една от неговите годишнини.

Нека да си припомним чудесното изпълнение на Висоцки на песента "Охота на волков", записано в Ленинград на 16 април 1980 година - само три имесеца преди смъртта на легендарния бард.



 



Коментари (0)