Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ВЕРНЕР ХЕРЦОГ


05.07.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Агире гневът Божи

   

Сред най-забележителните събития на завършилия 33-и Московски кинофестивал бе посещението на Вернер Херцог. Знаменитият германски режисьор представи лично ретроспективната програма, посветена на неговото необятно творчество, озаглавена „Вернер Херцог – търсачът на приключения“. В нейните рамки бе представен и най-новият му документален филм „Пещерата на забравените сънища“. Освен това Херцог проведе в Москва и майсторски клас.
У нас този уникален кинематографист, който твърди, че предпочита да ходи пеша, но не е турист, снима по целия свят, но не е космополит, е познат с няколко от игралните си филми, разпространявани през 70-те и 80-те години.
Никога няма да забравя „Всеки за себе си, Бог срещу всички“ (1974) и „Балада за Бруно“ (Stroszek, 1977), които гледах за пръв път именно тогава. Първият е създаден по действителната и загадъчна история на Каспар Хаузер - млад мъж, който внезапно се появява насред Нюрнберг през 1828 г. Той споделя по-късно, че откакто се помни е бил затворен в нещо като тъмница, но не може да обясни защо се е озовал там и как е изведнъж се оказал на свобода. Филмът проследява усилията на неговия благодетел да го приобщи към обществото, което в крайна сметка го отхвърля.
Главната роля изпълнява непрофесионален актьор - сирак, прехранващ се като уличен музикант, чиято покъртителна житейска история Вернeр Херцог заснема в следващия си филм „Балада за Бруно“.
Навремето в нашите студийни кина е показван и „Там, където зелените мравки сънуват“ (1984), в който показва сблъсъка на модерната цивилизация с обичаите и културата на местните жители.
Впоследствие благодарение на видеокасетите успях да видя и някои други от прочутите творби на Херцог, като „Агире: Гневът Божи“ (1972), „Войцек“ (1979), „Носферату“ (1979), „Фицкаралдо“ (1982), „Cobra Verde“ (1988).
Благодарение именно на тези си филми Вернер Херцог се утвърждава като един от най-самобитните представители не само в новото немско кино, но и в световното. Той не е завършил университет, а овладява самостоятелно кинематографичния занаят, започвайки да да снима късометражки още като тинейджър.
Първият му опит в игралното кино е „Знаци на живота“ (Lebenszeichen, 1968), а година по-късно прави „Летящите лекари на Източна Африка“, първата от многото си документални продукции за германската телевизия.
Още преди „Всеки за себе си, Бог срещу всички“ печели международна известност с „И джуджетата някога са били малки“ (1970).
С актьора Клаус Кински (1926-1991) заснема общо пет филма за 15 години.
Агире, гняв Божий“ (1972) е посветен на маниакалния испански конквистадор от XVI век Лопе де Агире (първообрази са действителните герои от XVI век Ернан Кортес и Гонзало Писаро), който търси в новооткритите земи на Америка (днешно Перу) митичния златен град Елдорадо. Този невероятен филм е заснет за пет седмици при почти партизански условия само за $375 000.
През 1979 година излизат още два филма на Херцог с Кински - „Носферату: Фантомът на нощта“ и „Войцек“. През 1982-а пък с „Фицкаралдо“ печели наградата за режисура на кинофестивала в Кан. Това е може би най-безумният проект в цялата филмография не само на Херцог, но и в историята на киното. Заснет е по поречието на Амазонка и разказва истинската история за ирландец, живеещ сред индианците, който построява оперен театър сред джунглата. Този път съвместна работа на режисьора с Кински протича много драматично. Двамата имат сериозни конфликти, които едва не завършват трагично. А  и докато текат снимките, наоколо бушуват племенни войни и природни бедствия, което е документирано в чудесния документален филм „Бремето на мечтите“ (The Burden of Dreams, 1982).
Херцог и Кински се познават още от деца, учили са в един и същ интернат. Когато видял неговото характерно лице за първи път,  бъдещият режисьор си казал: „Съдбата ми е да правя филми, а неговата - да играе в тях.“ Но след време е принуден и да признае: „Всеки бял косъм в косата ми се казва Кински.“
На техните сложни и често скандални творчески взаимоотношения Херцог посвещава документалния си филм „My Best Fiend - Klaus Kriski“ (1999). Заглавието (Mein liebster Feind - Klaus Kinski) залага на играта на думи, поради което може да означава едновременно „Най-добрият ми демон Клаус Кински"  и "Най-добрият ми приятел Клаус Кински".
Последният им съвместен филм е „Кобра Верде“ (1987).
Своенравният актьор, чийто път в киното днес продължава знаменитата му дъщеря Настася Кински, умира през 1991 г.  Вернер Херцог пък не спира да снима неистовите си филми по всички краища на света.
Той е роден на 5 септември 1942 г. в Мюнхен, но детството му минава в отдалечено планинско селце в Бавария. За първи път в живота си гледа филм едва 12-годишен, когато пътуващо кино представя в селото две документални ленти - за пигмеите и за ескимосите.
Биографията му е наситена с ярки и невероятни събития, които биха дошли в повече дори и за приключенски роман.
На 14-годишна възраст Вернер приема католицизма и се отправя пеш за Албания. Завръщайки се в родината, основава своя собствена продуцентска компания.
Винаги снима в екстремални условия, сред най-отдалечени кътчета на планетата. Героите му са най-често маргинали, които по една или друга причина са изхвърлени от обществото.
Точно, когато е на върха на славата си към края на 80-те години, Вернер Херцог прави тотална преоценка на ценностите си. Близо десет години въобще не снима игрални филми. А документалните му творби стават все по-прости по форма, заприличвайки на пространни монолози на философски теми („Колелото на времето“, „Белият диамант“).
През 2005 година той успява да разбуни отново духовете с поразителната история за  „Човекът гризли“ (Grizzly Man).
За предпоследния си пълнометражен документален филм „Срещи на края на света“ (Encounters at the End of the World) бе номиниран за „Оскар“. Това е продукция на „Дискавъри филмс“ по поръчка на Националния научен институт на САЩ, която е снимана в Антарктида - поредното диво и екзотично място на планетата, където стъпва кракът на неистовия Херцог.
По време на своя майсторски клас в Москва той говори най-малко за професията си, а най-много за взаимоотношенията на отделната личност със социума и за единението на човека и природата.  „Самотата – това е, което очаква всеки от нас. Формите на самота са различни, но във всеки случай вие трябва да сте готови да ги приемете“, - заявява Херцог пред своите слушатели.
Той разяснява, че за да стане човек режисьор, трябва да се научи да ходи пеша, за да опознае отблизо живота на хората. В основаната от него школа по режисура дори приел без изпит някакъв екстравагантен алжирец, само защото в неговото племе било прието да изминават пеша маратонски разстояния.
„Снимал съм филми по всички континенти, включително и на Антарктида. Напускал съм многократно страната си, но никога не съм се отделял от нейната култура“, - казва още режисьорът.
Напоследък Вернер Херцог засне в САЩ и няколко много интересни игрални филма с холивудски звезди, като „Зората на спасението“ с Крисчън Бейл, „Лошият лейтенант“ с Никълъс Кейдж и „Сине, сине, какво направи“ с Уилям Дефо.
Последният му завършен документален проект, заснет в 3D-формат, се казва „Пещерата на забравените сънища“ (Cave of Forgotten Dreams). За него знаменитият режисьор успява да си издейства разрешение да проникне в дълбините на пещерата Шоме във Франция, където по принцип не пускат никого освен учени-изследователи, защото там са най-древните (отпреди 35 000 години) скални рисунки, създадени от човешка ръка.
В момента Херцог работи едновременно върху няколко проекта. Два от тях са пак документални. Единият е бескомпромисен поглед върху съдбите на четирима американски затворници, осъдени на смърт. Той се казва „Гледайки в бездната: приказка за смъртта, повест за живота“ (Gazing into the Abyss: A Tale of Death, a Tale of Life).
„Винаги съм искал да проникна в дълбините на човешката душа. В предишния ми филм това беше бездна, която се простира 35 века в миналото („Пещерата на забравените сънища“), а в този ще бъде бездната на човешкия разум“, - заявява Херцог.
Той вече е приключил снимките в един затвор в Тексас. Но преди това му се е наложило да отдели немалко време за подготовка, по време на която е трябвало да убеди ръководството на затвора, множество юристи и самите смъртници да застанат пред неговата камера. Повествованието е фокусирано върху трима мъже и една жена, доизживящи последните си дни в затвори със строг режим във Флорида и Тексас. Двама от мъжете са осъдени за тройно убийство, а третият - за убийството на своята приятелка и нейните две деца. Жената пък е крала новородени деца и убивала техните майки.
Режисьорът недвусмислено подчертава, че неговият филм по никакъв начин не би могъл да повлияе върху техните съдби, но навярно образите им ще продължат да живеят в историята на киното. Тази форма на съществуване едва ли някой би могъл да им отнеме, смята Херцог.
Другият му документален проект „Death Row“ в момента се снима.
След като приключи и с него, Вернер Херцог ще отдели месец на преподавателската си работа в своето киноучилище, след което възнамерява да снима в пустинята игрален филм с Наоми Уотс в главната роля.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК