Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ВЕЛКО КЪНЕВ: ВСИЧКИ СЛЕД НАС – ПО ДОБРИ!


30.03.2012  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

 

Велко Кънев умееше като никой друг да улови и смешното, и драматичното в живота. Доказват го и последните му екранни роли, независимо от това, че не са главни.
В новата българска комедия „МИГРАЦИЯТА НА ПАЛАМУДА“, представена преди дни в рамките на 16-ия София Филм Фест, се превъплъщава в образа на свещеник (отец Иван) - малка, но запомняща се роля, имаща ключово значение за разбирането на филма, опитващ се да ни провокира към размисъл за обезценяването на вечните стойности в днешното бездуховно време.
Велко Кънев не успя да доживее премиерата и на друг филм с негово участие – „ОЩЕ НЕЩО ЗА ЛЮБОВТА“, излязъл по екраните на 16 декември миналата година. В него пресъздава на екрана богат арменец по времето на Втората световна война, който иска да омъжи дъщеря си за арменски фотограф, любимец на целия град. Участва само в две сцени - срещата с майката на фотографа в изпълнението на Мария Статулова и разходката, по време на която убеждава фотографа да се ожени за дъщеря му. В едната от тях казва, че ще си отиде и това време няма да е далеч. По волята на съдбата той ни напусна само два дни преди тържествената премиера на филма.
Неотдавна Мария Статулова сподели специално за читателите на „ТВ Сага“, че за нея съвместната работа с Велко Кънев винаги е била истинска школа по кавалерство, човешко достойнство и партньорство.
Независимо от здравословните си проблеми, големият актьор успя да се снима и в „СТЪПКИ В ПЯСЪКА“ на Ивайло Христов, оставяйки светъл спомен за необикновеното си актьорско майсторство. Там играе началник на летищен терминал, опитващ се да помогне на своя племенник, преживяващ любовни терзания. Но начинът, по който го прави е колкото наивен и смешен, толкова и трогателен.

ЛЮБИМЕЦ НА МИЛИОНИ БЪЛГАРИ

Разбира се, Велко Кънев се превърна в любимец на милиони българи, благодарение на ролите си в по-ранни филми, снимани още преди демократичните промени у нас. Най-известните са: „Мъжки времена“, „Матриархат“, „Бон шанс, инспекторе“, „Оркестър без име“ и „Да обичаш на инат“, за който през 1986 г. бе удостоен с награда за най-добър актьор от Съюза на българските филмови дейци.
Но едва ли има българин, който да не го е гледал в „Оркестър без име“.
И все пак, ако нещо го е направило наистина всенародно известен, това безспорно е телевизионният екран. Още през 1985 г., заедно с Йосиф Сърчаджиев, Павел Поппандов и Георги Мамалев замислят естрадното шоу „НЛО“, което през 1996 г. се превръща в популярното тв-предаване „Клуб НЛО“, към което се присъединяват Антон Радичев и Чочо Попйорданов.

ИЗЯВИТЕ НА ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА

Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Още като ученик проявява интерес към актьорското изкуство и се изявява на сцената на градското читалище. Затова и кандидатства във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, където обаче не го приемат веднага. Влиза във Великотърновския университет, но после, все пак мечтата му се сбъдва. Лично Апостол Карамитев го взема в своя, станал по-късно легендарен, актьорски клас. Дипломира се през 1973 г. и въпреки че е разпределен в Народния театър, започва кариерата си в провинцията и играе три години на сцената в Сливен, където се откроява ролята му на доктора в постановката „Милионерът“ на Никола Петков. Следват още три сезона в Сатиричния театър, а от 1979 г. става част от трупата на народния теарър „Иван Вазов“. Ролята на поп Кръстьо Никифоров в спектакъла на Иван Добчев „Великденско вино“ от Константин Илиев е сред най-ярките сценични изпълнения на Велко Кънев.
Сред другите запомнящи се образи, създадени от него в театъра, са: Матей Нищото в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Пушкаров в „Двубой“ от Иван Вазов, Сганарел в „Дон Жуан“ от Молиер, Анастасий в „Сън“ от Иван Радоев, Кралят в „Образ и подобие“ от Йордан Радичков, Остап Бендер във „Великият комбинатор“ по Илф и Петров, Иван Селямсъзът в „Чичовци“ от Иван Вазов, Оберон в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, Газ в „Кухненският асансьор“ от Харолд Пинтър и др. Участва и в „Службогонци“, „Суматоха“, „Януари“, „Мъжемразка“, „Полковникът птица“.
Изявява се и като театрален режисьор - с постановката „Дядо Коледа е боклук“ в Народния театър "Иван Вазов", "Омайна нощ" на Жозиан Баласко, "Вик за любов" в Бургаския театър. По повод на 60-годишнината си поставя на сцената на Народния театър моноспектакъла „12 разгневени монолога“.
Натрупва значителен опит и като актьорски педагог. Преподавал е в бившия Славянски университет и в Нов български университет. Няколко години е художествен ръководител и на група по актьорско майсторство в Актьорски школи МОНТФИЗ - София.
На 2 октомври 2008 г. получава и орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен за големите си заслуги в областта на културата и изкуството.

ОТИДЕ СИ ОТ ТОЗИ СВЯТ С ДОСТОЙНСТВО

В публикация на в. „Женски тайни“ от 2009 г. пише за посещението на Велко Кънев при баба Ванга заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов. „Стоях и не исках да питам за себе си. Нямах нужда! Навън чакаха поне хиляда души, които имаха истински проблеми. Бях щастлив, че съм с Ванга“, - спомня си актьорът.
Сега разбираме, защо режисьорът Николай Волев заяви на поклонението пред тленните му останки, че Велко Кънев е един от най-големите човеци, с които е работил. Именно под режисурата на Волев в „Да обичаш на инат“ той изигра една от емблематичните си роли. В него Велко заяви от екрана, че „животът е жесток, но когато си прав, трябва да се бориш до край“.
Той си отиде от този свят след продължително боледуване от рак на гласните струни, който даде рецидив през ноември 2009 г. Тогава премина няколко животоспасяващи курса в Германия, където бе опериран две години по-рано. Според негови близки, Велко се е притеснявал да събира пари за радиационното лечение и за нова химиотерапия. Първият път двумесечният курс на лечение струвал 41 600 евро. Тогава парите са събрани след апел на председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Кметът на София Йорданка Фандъкова пък съдейства и за отпускане на 80 хиляди лева от Държавния фонд за лечение на българи в чужбина.

В последните седмици от неговия живот, състоянието му обаче отново се влошава и той се затваря в дома си. Това дава основание за разпространението на слуха, че актьорът сам е изключил животоподдържащите системи, за да не измъчва повече себе си и своите близки, писа в. „Шоу“. Дори е изпратил предсмъртно писмо до колегите си от театрална къща „Вива арт“, в което се сбогува с тях.

През целия живот на Велко Кънев съпругата му Дора е най-близкият му човек. Тя е неговата голяма любов още от ученическите години. Двамата са отгледали и възпитали заедно две дъщери. Едната живее в Париж, а другата - в Канада. Отвъд океана е родена и внучката му София, която е вече на 9 години.

Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 29.03.2012 г.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации