Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"ВЕЛИКИЯТ НЯМ" СЕ ЗАВЪРНА В КАН С ЧЕРНО-БЯЛ ШЕДЬОВЪР


16.05.2011  Текст:  Kastel

ФЕСТИВАЛИ

   

В надпреварата за „Златна палма“ с известно закъснение от останалите бе включен и френският филм „The Artist“ на режисьора Мишел Азанависиюс (Michel HAZANAVICIUS). Но ето че след представянето му на петия ден от програмата в Кан, той се превърна в един от фаворитите, обирайки овациите на зрителите.

Според отзивите на критици, присъствали на прожекцията на този необичаен филм, аплодисментите, с които бил изпратен, говорят за възторга на всички, които са го гледали.
Това е странно, като се има предвид, че става въпрос за ням, черно-бял филм, заснет в едновремешния формат 3:4. Действието му се развива в края на 20-те години на ХХ век и донякъде повтаря фабулата на класическия американски мюзикъл „Да пееш под дъжда“. Става въпрос за настъпването на залеза на нямото кино, предизвикан от навлизането на звука. Този процес, както е известно, оставя без работа десетки суперзвезди от периода на „Великия ням“, които така и не успяват да се приспособят към изискванията на новата естетика. Даже най-големият от гениите на нямото кино – всеобщият любимец Чарли Чаплин продължава още дълго време да снима своите неми шедьоври („Модерни времена“, „Светлините на града“).
Но много други не успяват, защото нито актьорската им техника, нито гласовете им съответстват на новите стандарти.

Една от тези звезди е и героят от филма „Артистът“ Джордж Валънтайн, пресъздаден от френския актьор Жан Дюжарден. Образът му е нещо средно между Кларк Гейбъл и Джин Кели. Беренис Бежо, която играе ролята на изгряващата звезда Пепи Милър, пък твърди че за образец са й послужили Глория Суонсън и Марлен Дитрих, макар че пресъздаденият от нея образ много напомня за Деби Рейнълдс от „Да пееш под дъжда“ (1952).
Филмът на Мишел Азанависиюс всъщност разказва за залеза на довчерашния кумир на любителите на немите филми и възхода на влюбената в него старлетка, за терзанията от накърнената гордост и за преодоляването на комплексите.
Самата идея да се заснеме през XXI век ням, черно-бял филм е налудничава. Но, според предварителните отзиви, режисьорът Азанавичюс е успял блестящо да се справи с трудната задача, създавайки филм, който доставя наслада на отвикналата да гледа подобно кино публика.

„Артистът“ е комедия, която постепенно преминава в мелодрама. Стилът на нямото кино е спазен идеално - от встъпителните надписи до монтажа, акцентиращ върху всеки дейтайл от състоянието на героя или реакцията на масовката.
С находчиво лукавство са използвани много от щампите на старото кино. След преминаването на първоначалния възторг от перфекционизма на стилизацията, човек се впечатлява от остроумието на сценарните ходове и режисьорските решения. А моментът, в който Валънтайн осъзнава, че в света на киното е настъпила безвъзвратно нова ера, предизвиква възторжени аплодисменти сред зрителите.
Досега идеалният пример за пародиране на немите филми от мейнстрийма бе гениалният „Да пееш под дъжда“, но „Артистът“ също се справя перфектно с тази задача.
Великолепно са пародирани и популярните музикално-танцови филми, които буквално заливат екрана в началото на звуковата ера.

Навярно организаторите на 64-ия кинофестивал в Кан не са очаквали, че подобен експеримент ще бъде приет добре от публиката, затова първоначално възнамеряват да покажат филма само в информационната програма и едва в последния момент се решават да го включат в основния конкурс.
Но най-неочаквано – именно този филм засега се откроява като фаворит за главното отличие.
Източник: www.rg.ru



Коментари (0)