ВЕЛИЧИЕТО И ПАДЕНИЕТО НА ЕЛИА КАЗАН 07.09.2010 Текст: Kastel Марлон БрандоНа 67-ия Венециански кинофестивал бе представен документалният филм на Мартин Скорсезе „Писмо до Елиа”, който е посветен на Елиа Казан – създателят на „Трамвай „Желание” с Марлон Брандо и „На изток от рая” с Джеймс Дийн, чиято блестяща кариера е засенчена от неговото сътрудничество с маккартистите, спечелили си печална слава с масовите преследвания на хората с леви идеи в САЩ през 50-те години на миналия век.
Елиа Казан е роден на днешната дата (7 септември) точно преди 101 години. През 1947 г. заедно с група театрални ентусиасти основава прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, където шлифоват своето майсторство актьори, като Марлон Брандо, Ал Пачино и Робърт Де Ниро, а режисьорският му стил повлиява силно на много големи кинотворци – от Джон Касавитис до Мартин Скорсезе.
Годишнината на Елия Казан ме подтиква да се замисля за пореден път над някои трудни въпроси. Например, как укоримото от морална гледна точка поведение се отразява върху творчеството на един блестящ режисьор? И дали творецът е свободен да постъпва както намери за добре в своето гражданско битие? Правилно ли е да оценяваме творчеството на великите кинематографисти откъснато от техните биографии? Актьорите и режисьорите, посочени от него, влизат в така наречените черни списъци на Макарти. Приятелите на Казан твърдят, че решението му да издаде колегите си е било провокирано от заплахи за изгонването му от страната и разбиване на кариерата му в Холивуд. "Онова, което сторих, беше правилно, но беше ли редно", казва години по-късно самият Казан и признава, че дори преди събитията се е чувствал аутсайдер заради „имигрантската си природа".
През 1999 година, когато много леви кинематографисти протестират срещу връчването на почетния „Оскар” на Казан, бяха изречени и написани много горчиви думи за това, че със своята недостойна постъпка великият режисьор се е разрушил като творец, посвещавайки по-нататъшното си творчество и живот на опитите да намери оправдание за стореното. Именно в тази връзка обикновено се тълкува и великолепния му филм „На кея” (1954), в който героят на Марлон Брандо в нарушение на принципите на докерската солидарност издава на властите корумпираните профсъюзни босове, сред които е и собственият му брат.
Мартин Скорсезе поздравява Елиа Казан след като му връчва почетния "Оскар". През 1999 г. Казан получава почетен „Оскар” за цялостно творчество, връчен му от Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро. Две години по-рано обаче филмовата академия отказва да му присъди отличието, заради проявеното малодушие от него преди близо половин век. Елия Казан умира на 94-годишна възраст в дома си в Манхатън. Неговата противоречива личност и до днес разделя критиците и почитателите му на два лагера. След смъртта му вестник „Ню Йорк таймс” го определя като един от най-великите кинематографисти на XX век, а агенция Ройтерс напомня и за неговите театрални постижения, включващи наградите „Тони” за режисурата на „Смъртта на търговския пътник” и „Всички мои синове” на Артър Милър. Лично за мен Елиа Казан ще си остане един от любимите ми режисьори, независимо от всичко. Дали съм прав или не – не мога да кажа. Но не мога и да си кривя душата - най-малкото защото мисля, че нямам правото да бъда съдник на никого. Истината е, че Елиа Казан създаде доста филми, които днес заслужено са смятани за „безсмъртни класики”. Сред тях са „Трамвай „Желание”, „На изток от рая”, „Джентълменско споразумение”, „Америка, Америка” (екранизация на неговата първа книга) и разбира се „На кея” (On the Waterfront), отличен общо с 8 „Оскар”-а. Филмовата академия е удостоявала постиженията му в киното с номинации за „Оскар” общо 21 пъти, а с награди – девет пъти. Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|