Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ВАНДА СЕ СКРИВА В МИГА, ИДА – ВЪВ ВЕЧНОСТТА


02.06.2015  Текст:  Петър Драгиев

РЕЦЕНЗИЯ

   

За полския филм „Ида“ се изговори и изписа не малко, но никога не е късно да се сподели още нещо за кинотворба от подобна величина. Още повече, че сериозните опити за вникване в нея бяха по-скоро изключения – поне в нашите медии. Например, текстът на Андроника Мàртонова в „Гласове“ (вижте го тук). Затова си позволявам да предложа на читателите на „Другото кино“ още един отзив за този превъзходен филм, написан от моя приятел ПЕТЪР ДРАГИЕВ, който е главен редактор на старозагорския седмичник „Национална бизнес поща“. 

ВАНДА СЕ СКРИВА В МИГА, ИДА – ВЪВ ВЕЧНОСТТА

Още преди да спечели тазгодишния "Оскар" за чуждоезичен филм, "Ида" на Павел Павликовски се беше сдобил с близо 60 награди. Откъде идва свръхконтактната магия на този аскетски заснет, черно-бял филм?
Най-напред от евристичната - и като мисъл, и като пластика - дарба на режисьора, както и от повече от убедителния му опит в документалното кино. Павликовски е роден в Полша, но от 70-те години е британски поданик. Режисира документални филми за BBC. Вижте колко разнообразни и интересни заглавия: "Москва-Петушки" (1991), "Пътуванията на Достоевски" (1991), "Сръбски епоси" (1992), "Пътешествие с Жириновски" (1995).
"Ида" е заснет като документален филм, но с подчертано авторски прочит и почерк. Доближава се до атмосферата на френската синема верите. Напомня (не под индиго!) за "Клео от 5 до 7" (1962) на Аньес Варда. В едно интервю през 2010 г. великата френска режисьорка казва:
"Синема верите не съществува! Аз вярвам в субективността. Всички документалисти са субективни".
Любопитно - през 2014 г. Варда получава от Европейската филмова академия наградата за цялостно творчество, а "Ида" - наградата за най-добър филм.
"Ида" е представителен продукт за полската филмова школа, за високата й морална мяра, за мощната експресивност и подчертаната лиричност, за драматичната амплитуда на вярата и скепсиса... В този план Павликовски е по-близо до рационализма на Анджей Мунк, отколкото до романтизма на Анджей Вайда, но в "Ида" има предостатъчно и пепел, и диамант.
През 60-те години на миналия век младата послушница в полски манастир Анна решава да се види с леля си Ванда Круз, единствения й жив родственик. Още при първата им среща Ванда й разкрива: "Ти си еврейка, истинското ти име е Ида Лебенщайн".
Анна пожелава да намерят гробовете на родителите й, убити през Втората световна война. Започва едно невероятно заснето пътуване с важни спирки. Ясно е, че повече се докосва до "Пътуванията на Достоевски", а не до "Пътешествие с Жириновски"!
Да заснемеш гора от прозорците на движещата се кола, сякаш боровете тичат... Статичната камера, едрите планове, стоп кадрите правят тъждествени психологизма и експресивността... Лицето става безусловно равно на преживяното и на характера... Много често изображението е кадрирано с изрязване отдолу до кръста. Това оставя героите, най-често Ида, очи в очи със зрителите. Още повече се засилва контактът, съпреживяването, въздействието. За това помагат максимално изчистеният звук и хармонично подбраната музика от Моцарт до Колтрейн.
Голямото пътуване и за Ванда, и за Ида е катарзис. Скрито напомня за Аристотел, а открито - за трагиката на античната драма. Това не се влияе от фразата на Ванда: "Аз съм уличница, а ти си малка светица". Още повече, че Павликовски слага малък апостроф с пробягалото име на Мария Магдалена.
След катарзиса срамуващата се и изтощена Ванда се скрива в мига - самоубийството. За броени дни Ида опитва от сладостта на "обичайния живот". Изгорена жестоко от страшната семейна история и "незаслуженото" си оцеляване, страхуваща се от предстоящите мигове на житейската въртележка, Ида се скрива във вечността - дава обет за монахиня.
Накрая искам да подчертая великолепната игра на двете Агати, около които се върти целият филм. И ако Агата Кулеша (Ванда) е една от утвърдените полски актриси, то Агата Чебуховска (Ида) е приказна изненада. То си е и като приказка - да намериш главната си актриса, всъщност студентка по философия, в едно кафене!



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание