ПОРТРЕТИ

• 
• Add new коментар

На 22 октомври навърши 45 години Валерия Голино - една от най-добрите съвременни италиански киноактриси, звезда на независимото европейско кино. Баща й е известен специалист по германска литература, а майка й, която е гъркиня, е художничка. Валерия расте в родния си Неапол, но още от 14-годишна я ангажират за лице на козметична фирма в Атина, а после и в Лос Анжелис.
Дебютира в киното през 1983 г. във филма „Ирония на съдбата” на прочутата италианска режисьорка Лина Вертмюлер, в който играе дъщеря на парламентарист (акт. Уго Тоняци), която се влюбва в терорист.
През 1985-та режисьорът Петер дел Монте й поверява главната роля във филма си „Малки огньове” (Piccoli Fuoche). Прочува се с превъзходното си драматично изпълнение в „Любовна история” (1986) на Франческо Мазели, за което е отличена с наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция през 1986 г. Следват успешни участия в европейски копродукции, като „Очила със златни рамки” (1987) на режисьора Джулиано Монталдо, в който играе редом до Филип Ноаре, Стефания Сандрели и Репърт Еверет, „Страх и любов” (1988) на Маргарете фон Трота, в който пък партнира на Фани Ардан, Грета Скаки и Серджо Кастелито и др. 
Валерия Голино е сред малкото италиански актриси, успели да направят успешна кариера и в Холивуд, където се снима в няколко нашумели филма, като „Рейнман” (1988), „Смотаняци” 1 и 2 (1991 и 1993), „Година на оръжието” (1991), „Индианският бегач” (1991), „На чисто” (1994), „Четири стаи” (1995) и „Да напуснеш Лас Вегас” (1995), „Бягство от Ел Ей” (1996).
Но междувременно в Европа прави две от най-хубавите си роли – любимата на Бетовен Джилита Гуадичи от филма „Безсмъртна любима” (1994), а също и глухонямата героиня от чудесния филм на кипъреца Андреас Пандзис “Клането на петела” (1996).
Силно драматично присъствие, излъчване на вътрешна чистота и романтичен еротизъм – това са основните достойнства на Голино, с които неизменно покорява сърцата на зрителите.
На 7-ия София Филм Фест през 2003 година имахме удоволствието да се насладим на великолепното й превъплъщение във филма „Въздишка” (2002) на Емануеле Криалезе, представен в конкурсната програма на фестивала. Лично аз тогава останах възхитен както от филма, така и от Валерия Голино. Именно с това си изпълнение тя зае трайно място в моята (чисто субективна!) класация на най-великите киноактриси на всички времена. Заснет на слънчевия сицилиански остров Лампедуза, филмът превъзходно е уловил ежедневния ритъм на малко рибарско селце и напрежението, заплашващо да разбие живота на местно семейство…Героинята на Голино се чувства ограничавана от повтарящото се и предсказуемо естество на своето ежедневие. И въпреки че е предана съпруга и любяща майка за трите си деца, започва да копнее за нещо повече от онова, което й предлага монотонният живот на острова…
През 2005 г. Валерия Голино спечели най-високото италианско отличие в киното „Давид на Донатело” за изпълнението си във филма на Антонио Капуано „Войната на Марио”, а три години по-късно играе заедно с Нани Морети в един от най-награждаваните му филми "Caos calmo".
През 2009 г. отново е номинирана за най-високото италианско отличие за ролята си в „Джулия не излиза вечер“ на Джузепе Пичони.
Оттогава до днес се е снимала в общо 5 филма, сред които се открояват френският „Les beaux gosses“, отличен с награда „Сезар“ за дебют и италианският „Тъмна страст“ (L'amore buio) на Антонио Капуано, спечелил няколко награди на Венецианския фестивал през 2010г. А през това лято излезе поредният френски филм с нейно участие „Целувка на пеперуда“ (Un baiser papillon).
Валерия Голино, която говори свободно четири езика (английски, френски, гръцки и италиански), днес е една от най-търсените актриси от режисьори на независими, некомерсиални филми, които в нейно лице намират и свой верен съмишленик.
Миналата година самата тя дебютира като режисьор и сценарист на 15-минутния филм „Armandino e il Madre“. Действието му се развива в музея за съвременно изкуство "МАЙКА" в Неапол. Валерия Голино играе ролята на млада реставраторка, в която се влюбва младеж от цигански произход, а неговият по малък брат предлага услугите си като посредник. Преговорите обаче завършват неуспешно. В едно интервю, дадено по време на снимките, Валерия заяви, че според нея късометражният филм трябва да напомня поема.
Прочутата актриса е имала трайни интимни връзки с известни личности от света на киното, като режисьора Петер дел Монте и актьорите Фабрицио Бентиволио, Бенисио дел Торо и Андреа ди Стефано, но до момента не се е омъжвала нито веднъж.
От няколко години неин партньор в живота е популярният италиански актьор Рикардо Скамарчо, който е с 12 години по-млад от нея. Двамата се запознали по време на снимките за филма „Teксас” на младия режисьор Фаусто Паравидино, отличен за новаторския си подход на фестивала във Венеция през 2005 г.
Валерия Голино е участвала в общо 73 филма, като е пропуснала да се снима в някои хитове, като „Хубава жена”, например. Споделяла е в интервюта, че е получила предложение да изиграе ролята на проститутката Вивиан от този филм. Но след като от десетките претендентки останали само тя и Джулия Робъртс, режисьорът и продуцентите приложили типично холивудски трик. Накарали двете актриси да се облекат еднакво и да изиграят едновременно една и съща сцена. Именно това наклонило везните в полза на Джулия Робъртс, която определено е по-привлекателна. А що се отнася до връзката й с далеч по-младия от нея Рикардо Скамарчо, Валерия казва, че това прави отношенията им много по-чувствени. Дори е имала практическа полза и като актриса, защото изпълнила по-добре ролята си във филма на Кристина Коменчини „У дома" (2006), в който играе жена, която има връзка с много по-млад от нея мъж.
Преди две години Валерия и Рикардо бяха обявили, че ще се женят. Странното е, че не тя, а той настоявал за това. „Разбрах, че дойде време да кажа „да“, заяви тогава пред медиите Голино. Никой не знае какво точно е осуетило намеренията им, но е факт, че и до днес те все още не са сключили брак.