Вчера навърши 51 години известният американски актьор Вал Килмър (Val Kilmer), добре познат у нас благодарение на филми, като „Доорс”, „Уилоу”, „Жега” и др.
В Холивуд е прието да имаш артистичен псевдоним или поне да промениш името си така, че да е по-привлекателно. Но „Вал” не е нито съкращение, нито артистичен псевдоним. Наречен е точно така на името на колега на неговия баща.
Семейство Килмър не било богато. Майка му била домакиня, а баща му – търговски агент по недвижими имоти. Вал има още двама братя – по-голям и по-малък. Когато навършва 9 години родителите му се развеждат и на него му се налага да живее ту с майка си в Санта Фе, ту с баща си в ранчо край Лос Анджелис. Както при повечето тинейджъри, оказали се в подобна ситуация, Вал Килмър също се разбира трудно с родителите си. През април 1992г. умира баща му, а майка му скоро отново се омъжва.
На 17 години става един от най-младите ученици в престижното училище по изкуствата „Джулиард” в Ню Йорк.
Първата му изява като актьор е на сцената на училището – в роля от музикална постановка. През тези ученически години негов приятел е прочутият днес актьор Кевин Спейси. Двамата устройват свои миниатюрни театрални сценки, усъвършенствайки вродените си актьорски заложби. Професионалната кариера на Вал Килмър започва с участие в театрален Шекспиров фестивал в Колорадо през 1988г. (изпълнил ролята на Хамлет).
Точно по това време по-малкият му брат Уесли загива нелепо (удавя след епилептичен припадък, получен във водата).
Значително по-късно - в едно интервю Вал Килмър ще каже: „Без разбирането за смъртта, трудно бихме могли да осъзнаем, че всъщност животът е любов, а любовта – живот... Много съм мислил за Уесли и никога не бих могъл да го забравя...”
Вал Килмър би могъл да има блестяща театрална кариера. През 1981г. се изявява като съавтор на пиесата „Как започна всичко” (How It All Began). Класическото театрално изкуство е трудно нещо, но именно чрез усъвършенстване в тази сфера се стига до майсторството. Вал се превъплъщава на сцената в Макбет, Орест и Ричард; играе в древногръцки трагедии и шекспирови пиеси. През 1983г. се озовава на сцената на Бродуей, редом с Кевин Бейкън и Шон Пен, но младият актьор, който с възхищение гледа филмите на своя кумир Марлон Брандо, мечтае за изява в киното.
На 25-годишна възраст дебютира в комедията „Съвършено секретно" (Top Secret!, 1984), в която играе ролята на западна рокзвезда, пристигнала на турне в Източна Германия. Година по-късно получава предложение да изпълни главната роля в станалия по-късно култов филм „Мръсни танци” (Dirty Dancing). Впоследствие Килмър разяснява защо е отказал участие в многообещаващия филм. „Не ми се искаше да си продавам лицето, надявайки се до последно, че ще получа по-достойни роли. Та нали имах талант. Това може и да звучи високомерно, но аз се отказах от главната роля в „Мръсни танци”, защото не ми се искаше публиката да ме възприеме като някакъв празноглав красавец”.
Дядото на Вал бил златотърсач и може би от него бъдещата звезда е наследила независимия си характер и любовта към пътешествията (след своя първи филм той почти цяла година странства из Америка и Европа). Освен това в Холивуд си създава славата на бунтар.
Бедата на много млади и талантливи актьори винаги е била, че не им достига смелост и вдъхновение да се вслушват във вътрешния си глас. Но Килмър винаги се е отличавал с особеното си мнение, че актьорът е длъжен да остава самият себе си, независимо от това в кого се превъплъщава.
През 1988г. му се пада тежка роля в епическото фентъзи на Рон Хауард и Джордж Лукас – „Уилоу” (Willow). Килмър блестящо се справя с трудната задача да представи на екрана образа на безразсъден воин, който се превръща в един от най-добрите екранни персонажи, взети от популярните фентъзи-романи. Партньорка на Вал Килмър в „Уилоу” е английската актриса Джоан Уоли, за която още същата година Вал се оженва. Година по-късно двамата правят чудесен дует във филма „Убий ме отново” (Killl Me Again), в който Килмър се превъплъщава в частен детектив, а Джоан – в негова клиентка. Вал и Джоан обаче не живеят дълго заедно. Дори и раждането на второто им дете – Джак – не спасява брака им, който се разпада през 1995г.
1991- е една от най-забележителните в живота на Вал Килмър, защото се запознава с Оливър Стоун, който възнамерявал да снима биографичен филм за легендарния певец Джим Морисън и неговата група „Доорс”. Преди да спре избора си върху Вал Килмър за ролята, Оливър Стоун изпробва около 200 кандидати. Той остава силно впечатлен от огромното желание на Вал да играе във филма и от видеокасетата, която му изпратил, за да покаже как пее, гримиран като Морисън.
Физическото сходство на актьора с неговия герой е безспорно (впрочем Килмър предпочел да си пусне дълга коса и да не използва перука). Самият актьор много обича музиката и често пее с приятели. Професионално за пръв път пее на екрана във филма „Съвършено секретно” и този му опит се оказва много полезен за „Доорс”. Той не само изпълнява част от песните на Морисън, но на места дори умело ги допълва. Вал даже сериозно се замисля дали да не се посвети на кариера като певец. В „Доорс” той великолепно пресъздава драмата на човек, който постепенно става все по-самотен и в буквалния смисъл се отчуждава от света. През цялото екранно време неговият герой е или пиян, или под въздействието на наркотици, но благодарение на убедителната актьорска игра на Килмър не престава да интригува зрителите.
През 1992г. Вал Килмър пуска своя първи сборник с поезия „Моят рай след изгарянията” (My Edens After Burns), а три години по-късно е обявен за световен секссимвол, благодарение на превъплъщението му в образа на популярния герой от комиксите Батман във филма „Батман завинаги” (Batman Forever). Има силно желание да се снима и в следващото продължение „Батман и Робин”, но не успява защото вече бил поел ангажимент да участва в „Жега” на Майкъл Ман. Някои критици определят ролята му в този забележителен филм като твърде малка и незначителна, но самият Вал остава доволен от своята работа: той винаги е искал да играе с Робърт де Ниро. Може да е странно, но след „Батман завинаги” Килмър е сполетян от това, от което винаги се е опасявал. Заредили се неуспешните високобюджетни филми се негово участие, а силни роли в независимото кино не му предлагат.
Едва през 2002г. отново успява да намери любопитна психологическа роля във филма „Salton Sea”. Именно актерската игра на Килмър е това, което се откроява в тази не особено оригинална творба. Вал отново след доста дълго прекъсване доказва актьорските си качества, което се пътвърждава и от това, че получава наградата за най-добър актьор на кинофестивала Maverick Spirit Award-2003.
Вал Килмър се снима още във филми като „Mindhunters” на Рени Харлин, „Wonderland” на Джеймс Кокс, в който пресъздава живота на порноактьора Джон Холмс, в трилъра на Дейвид Мамет „Spartan”, в „Alexander” на Оливър Стоун и др. Сред сполучливите филми, в които участва напоследък са филмите „Престъпник” (Felon) и „Лошият лейтенант” на Вернер Херцог. През изминалата година се появи предимно в трилъри и екшъни като „The Traveler”, „MacGruber”, „Gun”, „Tales of an Ancient Empire”, с които за съжаление едва ли има основание да се гордее.
Все пак през 2010-а излезе и филмът „Provinces of Night”, в който Вал Килмър се изявава със силно драматично изпълнение редом с Крис Кристоферсън и Хилъри Дъф. За съжаление, едва ли можем да очакваме, че за някоя от тези роли ще получи „Оскар” или поне номинация за тази престижна награда, която досега не му се е удавало да заслужи. Дори в интерес на истината трябва да кажем, че на три пъти е номиниран за Razzie Award – наградата, която се дава за най-лоши изпълнения – за участията му във филмите „Александър” (2004), „Светецът” (1997) и „Призрака и мрака” (1996), което е жалко за актьор с талант като неговия.