Снощи в препълнения Дом на киното в София бе представен премиерно новият документален филм на Адела Пеева „В търсене на Списаревски“, разказващ за летеца-изтребител Димитър Списаревски, който през Втората световна война, защитавайки София по време на англо-американските бомбардировки, се врязва със самолета си в американски бомбардировач и загива като герой едва 27-годишен. Филмът е посветен на 70-годишнината от гибелта му, а датата на премиерата - съобразена с днешния официален празник на военновъздушните сили на България.
Рекламните съобщения, предшестващи тази прожекция, акцентираха върху необикновените качества на филмовия персонаж - чаровен, красив като Аполон, любимец на жените, недисциплиниран, побойник, герой, фашист, обещавайки ни отговор на въпроса: кой всъщност е Димитър Списаревски?
Но едва ли някой от многобройните зрители, гледали снощи филма на Адела Пеева, е останал удовлетворен от представата, получена за тази личност. А и няма как да бъде иначе при наличието на толкова различни гледни точки, които вместо да изясняват, още повече замъгляват недостижимата истина за този човек.
Всъщност, най-ценното в нееднозначния филм на известната наша документалистка не са отговорите (каквито той всъщност не дава), а неудобните въпроси, които поставя във връзка с избирателната ни историческа памет и жалката днешна реалност.
Парадоксално е, че в разногласния хор от противоречиви изказвания за живота и гибелта на Димитър Списаревски, най-трезв и задълбочен се оказва гласът на един близък родственик (негов племенник и съименник), който се дистанцира категорично от опитите за идеализация на своя чичо, представяйки го в романтична светлина, която е крайно неудобна за всякакви войнствени и национално-патриотични употреби. Това, разбира се, ще бъде преглътнато трудно от националистите, които няма как да не изпитат смущение от начина, по който изглеждат на екрана опитите им за увековечаване на Списаревски.
Филмът ще нагорчи и на онези, които имат заслуга за дългогодишното премълчаване на историята на този български летец, набеден за фашист, който умира във въздушен бой, защитавайки родината си от вражеска американска бомбардировка. Както и на другите, които активно съдействаха за издигането преди три години на паметник пред посолството на САЩ в София, увековечаващ паметта на загиналите американски летци по време на бомбардировките над нашата столица, причинили смъртта на няколко хиляди българи и нанесли тежки разрушения на граждански обекти, като Народния театър, църквата от ХІ век Свети Спас, Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. и изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е и градският център.
„В търсене на Списаревски“ е не само опит за филм-портрет на един позабравен герой, но доста противоречива и все пак правдива моментна снимка на духовното състояние на обществото ни, което явно не е способно да оцени по достойнство стореното от един необикновен българин дори и 70 години след неговата гибел.