От вчера (1 юли) в Русия е в сила забрана на употребата на ненормативна лексика или казано по-просто на псувни и ругатни (т.нар. „мат”) в киното, литературата, театъра и средствата за масова информация.
Някои от най-известните руски кинорежисьори вече са изправени пред сериозни трудности в тази връзка, тъй като разпространението на филмите им е под въпрос.
Все още не е ясно в какъв вид ще излезе по екраните в Русия, например „Левиатан“ на Андрей Звягинцев. Филмът, удостоен с награда за най-добър сценарий на последния кинофестивал в Кан, не намери място в програмата на 36-ия Московски международен кинофестивал, проведен от 19 до 28 юни, макар че предварително бе обявено, че именно с негова прожекция той ще бъде открит.
Още през май министърът на културата на Русия Владимир Медински заяви, че филмът на Звягинцев „няма да пострада, ако се изрежат нецензурните реплики“. Неговият създател обаче е на друго мнение: „Ние обмисляхме внимателно всяка дума, използваната лексика във филма е уместна, това е жива реч, която служи на идеята. Скопеният език, забраните са във вреда на изкуството. Необходимо е избирателно да се подхожда“, - коментира ситуацията Звягинцев още по време на фестивала в Кан през месец май.
Съгласно новия закон са необходими определени изменения и във филма на Валерия Гай-Германика „Да и Да“, която получи за него награда за режисура на 36-ия Московски кинофестивал.
Наталия Мешчанинова, режисьор на филма „Комбинат „Надежда“, вече го е преснимала без съдържащата се в него ненормативна лексика, за да може да получи необходимото удостоверение за разпространение.
Руската служба на Би Би Си се обърна към някои известни руски кинотворци за мненията им относно влязлата в сила забрана. Положително се е изказал само кинорежисьорът Сергей Говорухин, който е инициатор за нейното превръщане в закон.
Според документалиста Виталий Мански ситуацията, поставяща под въпрос разпространението на такива филми, като „Левиатан“ на Звягинцев и „Да и Да“ на Германика, е абсолютна глупост. „След този закон, уверявам ви, ще последват нови забрани. Защото това, което сега се случва в Русия е път, който води до ограничения. Победилият консерватизъм сега празнува. Надявам се, това да се окаже Пирова победа“.
На въпрос на Би Би Си как би трябвало да постъпи режисьор, който се сблъсква с необходимостта да видоизмени по някакъв начин своя филм, заради тази забрана, Мански не отрича, че са нужни известни компромиси и от двете страни. Но това може в крайна сметка да доведе до такава промяна, в резултат на която да се промени самият дух на филма. „Не мога да си представя филма на Звягинцев без ругатните. А така също и моя филм „Благодат“ от 1995 година, показван и досега по целия свят на фестивали и по телевизията, защото това е документална продукция, и ругатните са начинът на говорене на един от персонажите в нея, старец на име Амплей, колоритен герой, украшение на филма и много важен персонаж. В документалното кино въобще не ми е ясно, какво трябва да прави режисьорът: или да извършва селекция на героите си още в началната фаза, или да ги заставя да четат някакви написани текстове...“
Известният театрален и кинорежисьор Кирил Серебреников също е против влязлата в сила забрана, защото, според него, киното е призвано да отразява живота. Докато хората говорят по този начин, няма как да се крие това от екрана. Това е народът, а с народа шега не бива, смята той.
Според Михаил Дурненков, драматург и киносценарист, това не е борба за чистота на езика, а поредната намеса на държавата в интимния живот на своите граждани.
Към различни забрани често се прибягва и в една друга, все още комунистическа държава. Така например, преди три години Държавното управление на радиото, киното и телевизията в Китай постанови, че задължава създателите на китайски филми да ограничат до минимум показването на пушачи на екрана. Вижте повече тук.
Източник: bbc.co.uk/russian, artnovini.com