Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ"


21.02.2011  Текст:  Framespotting Владо

РЕЦЕНЗИЯ

   

За този хонконгски филм, включен от мен в класацията на десетте най-хубави филма за любовта, излезе рецензия във Framespotting – сайт, който обединява българските блогове за кино. „Другото кино“ я публикува отново с любезното съгласие на нейния автор.
Коридорите на любовта във филмите на Уонг Кар Вай са дълги и тесни, окъпани в дифузна светлина, декорирани с тежки пердета. Хонгконгският режисьор се вълнува от тихите, почти недоловимо болезнени разминавания на своите герои в тях. Г-жа Чан и г-н Чоу обитават клаустрофобично тесни стаи съседни стаи под наем. Пространството около тях е меланхолично и празно, въпреки досадното присъствие на хазайката и нейните приятели.
На своето работно място във вестника г-н Чан е вглъбен и мълчалив, а г-жа Чан, която е секретарка, внимава любовницата и съпругата на нейния работодател да не се чувстват пренебрегвани.
Ролята на завръзка играе аферата между брачните половинки на г-жа Чан и г-н Чоу, разкрита благодарение на издайническа мъжка вратовръзка и елегантна дамска чанта от Япония.
Но не върху темата за изневярата фокусира вниманието си филмът. Кар Вай е напълно безразличен към причините, които я предизвикват и показва прелюбодейците най-често в гръб или пък така, че лицата им да остават извън кадър.
Затова пък цялото му внимание е фокусирано към потърпевшите – г-жа Чан и г-н Чоу. Винаги ги поставя в допълнителна вътрешна рамка – стена на жилищна сграда, прозорец или огледало, като по този начин скъсява и дори напълно премахва разстоянията между тях.
Но раздялата е неизбежна, макар че спорадичните им срещи, за да пишат кунг-фу разкази, трудно може да се нарече връзка. Драмата на героите от този филм произтича от факта, че никой не се осмелява да даде воля на своите чувства, които навярно биха променили всичко в сивото им всекидневие. Според представите и на двамата, любовта им е страшна тайна, която трябва да бъде прошепната в малка дупка и след това заровена, за да не я открие никой. Споменаването ѝ е разрешено, но само тихичко, кратко, в друго време, на друг човек и в друг филм.
Кар Вай за пореден път показва, че не е особено голям почитател на думите, което си личи в малкото, и сравнително кратки разговори между г-жа Чан и г-н Чоу. Но със засилването на чувствата помежду им, изречените думи почти прекъсват. Режисьорът представя героите си и техните действия най-вече чрез образи, следвайки правилото, че което може да бъде видяно, не е нужно да се изрича. Това, разбира се, едва ли би било възможно, ако не разполагаше с актьори от ранга на Тони Лиун и Маги Чиун. Комплицираните взаимоотношения между г-жа Чан и г-н Чоу и тежестта на тяхната тайна изисква от двамата да изградят героите си най-вече с поглед и действие, нелека задача, с която и двамата се справят с изключителен финес.
На операторското столче удобно седи Кристофър Дойл (заместен от Pin Bing Lee в по-късен етап на продукцията). В синхрон с разрушителните чувства на протагонистите, огнено червената палитра от цветове поглъща всичко останало. Нейната сила е умножена от виртуозната му камера, от бавния каданс в сюблимните моменти и от рекрасния музикален лайтмотив на Шигеру Умебаяши.
Уонг Кар Вай за пореден път се осланя на визуалната поезия, за да разкаже на пръв поглед простичка, но дълбока история за обречеността на истинските чувства и неизречената любов. Меланхолията прегръща цялата лента, но „In The Mood for Love“ все пак успява да остане един сладко романтичен филм, макар и с горчив привкус, който г-н Чоу усеща при спомена за отминалото време в една хотелска стая с номер 2046.
Източник: framespotting.net



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации