На провеждащия се в момента 66-ти международен кинофестивал в Кан бе чествана 40-годишнината от премиерата на култовия филм „ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ“ (La Grande Bouffe). Мишел Пиколи и Андреа Фереол, отново както през далечната 1973 година, представиха в Кан легендарната творба на италианския режисьор Марко Ферери, която тогава печели наградата на критиката, но предизвиква невероятен скандал.
„Те не пожелаха да се явят. Толкова по-лошо за тях“, - припомни с горчива ирония Мишел Пиколи за другите велики участници в „Голямото плюскане“, които вече не са между живите: Марко Ферери, Уго Тоняци, Марчело Мастрояни, Филип Ноаре. „Всички те са вече на оня свят и на мен ми е безумно тъжно, но това не бива да ни попречи да се повеселим“, - добави Пиколи пред публиката, станала на крака да ги приветства.
Дълбоко развълнуваната Андреа Фереол пък заяви, че посвещава юбилейната прожекция на своите гениални колеги, които вече ги няма, а и на своя баща, който първи се спуснал да я поздрави след премиерата преди 40 години в Кан, докато наоколо вече се разгарял един от най-големите скандали в историята на фестивала.
Тя сподели още как, след като светлините в залата блеснали, една дама от публиката се хвърлила върху нея и започнала да я блъска, крещейки, че ще се срамува да е французойка, след това, което е видяла на екрана. „Но скандалът не затихна след това, а продължи още няколко дълги месеци. Беше ни забранено да се появяваме на обществени места. Веднъж в един италиански ресторант към мен се приближи двойка и мъжът заяви: „Ако вие сте тук, Мадам, то аз напускам“.
Преди тържествената прожекция се срещнахме с Мишел Пиколи, който и до днес все още се възхищава на „Голямото плюскане“, заради неговата „дълбочина, дързост, нежност и тревога“. Той разказа за предизвикания навремето скандал с радост и удивление: „Зрителите бяха толкова силно шокирани и обезпокоени от видяното на екрана, че не им оставаше нищо друго, освен да се защитят чрез възмущение… Впоследствие страстите се поуталожиха и хората започнаха да гледат филма, за да разберат, как животът може да се окаже невъзможен…“
Мишел Пиколи каза още: „Самият Ферери не разбираше докрай, доколко е трагична историята, разказана от него. Когато го осъзна, се изплаши и едновременно с това изпадна във възторг. Щом обичаш истински своята работа и изведнъж предизвикаш скандал, това само доказва, че благодарение на твоя труд се е случил истински енергиен взрив“.
Беатрис де Монденар
Репортаж от представянето на филма - отново в Кан след 40 години - може да видите тук. Източник: официалният сайт на 66-ия кинофестивал в Кан