Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

В ДЪЛБОКОТО ГЪРЛО НА ПОРНОИНДУСТРИЯТА


02.02.2012  Текст:  Красимир Кастелов

ОБЗОРИ

   

 

Тези новини са подходящ повод да си поговорим за прочутия филм от 70-те с Линда Лавлейс и ... за дълбокото гърло на порноиндустрията.
През 2005 година излезе филмът "Inside Deep Throat" - поредното документално изследване, посветено на нашумялата навремето порнолента "Дълбоко гърло" или "Дълбока глътка", както би могло да се преведе оригиналното заглавие (Deep Throat). Американските режисьори Фентън Бейли и Ренди Бербато се опитаха да надникнат зад кулисите на най-прочутия порнофилм с намерението да изследват причините за неговия феноменален успех и за влиянието му върху киноиндустрията.
Колкото и да е невероятно, но именно "Дълбоко гърло" е най-печелившият филм в досегашната история на киното. Произведен е само за $25 000, а приходите от неговото разпространение по целия свят, по неофициални данни, възлизат на около $600 милиона. Това означава, че в пропорционално отношение той е по-печеливш не само от „Аватар”, но и от „Проклятието Блеър”, донесъл $248,639,099 при бюджет 60 хиляди и „Паранормална активност” ($141,918,810 - при бюджет 15 хиляди).
"Deep Throat" излиза в САЩ през 1972 г. Негов режисьор е Жерар Дамиано, а изпълнителка на „главната роля" е въпросната Линда Лавлейс. Официално продуцент е нейният мъж Чък Трейнър, за когото впоследствие актрисата разказва, че я принудил да се снима насила. Всъщност парите били осигурени от Луис „Буче" Параино, който взел заем от баща си и дядо си - известни членове на мафиотската фамилия Коломбо. "Дълбоко гърло" е вторият порнофилм, разпространен официално по американските екрани след „Зад зелената врата". Това става възможно благодарение на отменянето през 1968 г. на прословутия Продуцентски кодекс „Хейс", въведен още през 1934 г. с цел да не се допуска показването на непристойни сцени по екраните.
Уил Хейс, който оглавявал организацията "Американски филмови продуценти и разпространители" (АФПР), разработил система от строги указания за филмовите творци, благодарение на която в продължение на десетилетия не се позволявало производството на неприемливи за пуританските нрави филми. Подробно описаните в кодекса изисквания давали възможност на цензорите да следят за изпълнението му до последната буква. Така например нито една кинопродукция в периода 1930-1966 г. не е можела при никакви обстоятелства да включва кадри с разголено женско бедро.
През 1968 г. Американската филмова асоциация (АФА), която е приемник на АФПР, утвърждава вариант на кодекса, приспособен към променените условия през 60-те години. Въвежда се действащата и до днес класификационна система, разделяща филмите според публиката, за която са предназначени. „Дълбоко гърло" попада в категория „Х", което означава, че е забранен за непълнолетни. Въпреки това посещаемостта е невероятна. Филмът на няколко пъти е спиран, но разпространителите му всеки път успявали по съдебен път да възвърнат правата си. Стига се дотам, че освен в малките порносалони на известната 42-ра улица в Ню Йорк той получава достъп и до много от най-реномираните кинотеатри в страната. Две-три години по-късно започва и неговото лавинообразно разпространение на видеокасети.
Порнографията възниква още в зората на киното и известно време съжителства мирно с първите филми. Но с началото на масовите прожекции и на големите кинозали тя е изтласкана в периферията на филмовия живот - предимно по бордеи и частни партита. Но бентът се пропуква, когато през 1965 г. Швеция я декриминализира. Именно там и в Дания се утвърждават каноните на съвременния бизнес със сексфилми.
Но порнографските продукции - във вида, в който са известни днес, се появяват през 70-те години със създаването на „Дълбоко гърло". Неговият огромен успех помита забраните и заснемането на подобен род ленти много бързо се разраства до мащабите на истинска индустрия. Днес само в САЩ ежегодно се снимат около 11-12 хил. порнофилма. И ако в началото тяхното производство все още било обвързано с ъндърграунда, то през 80-те години големите студиа започнали да плащат за написването на специални сценарии, за да се стигне до ситуацията, в която този киножанр почти догонва най-зрелищните продукции по изобилие на спецефекти. Показателен в това отношение е маскираният като исторически филм "Калигула" на Тинто Брас. А след като в края на 90-те години и такива големи режисьори като Дейвид Линч, Ларс фон Триер и други насочиха интереса си към тази тематика, настъпи смесване на „високото" и „ниското", последвано от цяла вълна от сериозни кинотворби, в които сексуалните сцени са заснети почти толкова натуралистично, колкото и в порнофилмите.
Ярък пример за това е филмът на един от най-прочутите британски режисьори Майкъл Уинтърботъм „9 песни" (2004), в който има няколко епизода, които спокойно могат да бъдат разглеждани даже като хардпорно. Едва ли е нужно да припомням и за някои от сцените във филма на Ларс фон Триер „Антихрист”.
С подобни „шокиращи" кадри вече са изненадвали своите почитатели и други световноизвестни режисьори като Патрис Шеро ("Интимно"), Лукас Мудисон ("Дупка в сърцето ми"), Михаел Ханеке ("Пианистката"), Бруно Дюмон („Човечност" и „29 палми"), Катрин Брейа ("Романс X"), Лари Кларк ("Кен Парк") и др.
Разбира се, повечето от гореизброените кинематографисти се „оправдават" с чисто естетически съображения, отстоявайки правото си на пълна свобода при третирането на интимната сфера в човешките взаимоотношения. Показателен е и фактът, че дори филм като „Дълбоко гърло", който въпреки чувството си за хумор и чудесния саундтрак все пак шокира с натурализма на секссцените, е бил възприеман отначало като проява на бунтарство срещу лицемерния морал и като определяща част от един нов мироглед, възникнал в края на 60-те и началото на 70-те години.
Неслучайно и авторите на документалното изследване "Inside Deep Throat" го разглеждат като едно от основните културни събития за онова време. В подкрепа на тезата си те привеждат изказванията на такива емблематични фигури на американския обществен живот като Гор Видал, Хю Хефнър, Уес Крейвън, Пол Мазурски, Ерика Джонг, Норман Мейлър и др. Продуцентът на филма Брайън Грейзър („Красив ум", „Аполо 13", „8-ата миля") споделя, че първоначалната му идея да заснеме биографията на изпълнителката на главната роля в „Дълбоко гърло" Линда Лавлейс била изместена от желанието му да разкаже за културния ефект, който оказал върху обществото самият филм. С това, че порното изиграва в началото на 70-те години определена културна роля за падането на съществуващите табута, се съгласява и известният руски кинокритик Юрий Гладилщиков в своята статия „ХХХ-вое кино", излязла във връзка с премиерата на "Inside Deep Throat" в Русия. Но той добавя и нещо много важно - а именно, че отправеното дръзко предизвикателство към консервативния морал е използвано много ловко впоследствие от акулите на бизнеса и твърде скоро филмите от този род придобиват абсолютно долнопробен характер, а повечето от техните „герои" пропадат под въздействието на алкохола и наркотиците.
Правдив разказ за този период на комерсиализация на бунтарството под натиска на настъпващата порноиндустрия е филмът на режисьора Пол Томас Андерсън „Буги нощи" (1997). Друг подход към същата тема пък застъпва Милош Форман в „Народът срещу Лари Флинт". Според създателя на „Полет над кукувиче гнездо" именно разрешеността на този бизнес е знак за това, че нашето общество е истински свободно. А порнографията всъщност е цената, която сме принудени да плащаме за тази свобода.
За съжаление, тази цена става все по-висока. Защото бурното разрастване на порноиндустрията, особено с навлизането на интернет, надминава всякакви мислими граници. В днешното време на тотална анонимност и ниска цена на ползването на уебсайтове с порносъдържание се стигна до радикално изменение не само на начина на производство и разпространение на порнофилми, но и на контингента на техните потребители. Това дава основание на американския психолог от Станфордския университет Ал Купър да твърди, че сме свидетели на една по същество "втора сексуална революция", доколкото световната мрежа е помогнала на много голям брой хора да преодолеят бариерата на пуританския морал и да станат постоянни консуматори на еротична продукция. Потребителите на интернет от всички страни на света вече са се обединили в множество общности, в които в режим онлайн се обсъждат въпроси, свързани със секса, демонстрират се актове на педофилия и зоофилия и се разпространяват текстове и фотоси с порнографско съдържание. Днес около 300 000 страници в световното уебпространство са посветени на порнографията. Сп. Forbes посочва, че годишният оборот на еротичните сайтове надхвърля $15 млрд., което значително превишава касовите приходи на Холивуд.
В изследване, направено от Питсбъргския университет Carnegie Mellon University още преди повече от десет години, се заключава, че "порнографията е най-разпространеното развлечение в интернет". Изминалото време оттогава потвърди правотата на тази констатация. Нещо повече, наред с действително глобалното разпространение на традиционната порнография порнофилмите в уебпространството най-често съдържат сцени на сексуални извращения. Напоследък изключително много нарасна броят на сайтовете, целящи удовлетворяване на потребностите на милиони садомазохисти и хомосексуалисти (всекидневно се откриват над 100 нови страници). Паралелно с това все повече са случаите на предлаганите за продажба записи на реални актове на изнасилвания. Днес, благодарение на уебкамерите, всеки може да заснеме своите сексизпълнения пред екрана на монитора и да ги направи достояние на пълчищата жадни за подобна информация. Съвременният технически прогрес направи много по-лесно задоволяването на воайорството. Тази доста разпространена човешка слабост напоследък много умело се използва от т.нар. риалити шоута (reality shows) от типа на "Биг Брадър", които са чиста проба порнография на духа.
А производството и разпространението на материали с порнографско сдържание носи все по-астрономични печалби. Това вече е напълно рутинна услуга, която може по всяко време на денонощието да се поръча в хотелите срещу заплащане. В списъка на 15-те най-влиятелни компании на американската порноиндустрия, съставен от сп. Forbes, на челно място е On Command Corp. Тази фирма обслужва клиентите на повече от 1 млн. апартамента и стаи в 2500 хотели на 22 страни по света. Около 300 милиона души гледат филми или играят видеоигри, които са пуснати от нея, а печалбата й преди три години възлизаше на 325 млн. долара.
През 2005г. в САЩ е пубикувана книгата на Лeгс Макнийл и Дженифър Осбърн "Другият Холивуд: Нецензурираната орална история на порноидустрията", която е едно от най-сериозните изследвания на този феномен на нашето време. В нея е отделено подобаващо място на пионерите в този бизнес, които едва ли са допускали, че с тяхната „Дълбока глътка" ще допринесат за разтварянето на такава огромна паст, която ще погълне и последните илюзии за свобода.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание