Последно танго в Париж
Les Productions Artistes Associés, Produzioni Europee Associati (PEA), United Artists
Франция / Италия, 1972, 129 мин.
реж.: Бернардо Бертолучи
В ролите: Марлон Брандо, Мария Шнайдер, Мария Мичи, Джована Галети, Жан-Пиер Лео
Жанр: драма
Официален сайт:
Премиера на: 14.10.1972
Анотация
Един от най-известните филми в историята на киното, който навремето си спечелва скандална слава, заради обилието от откровени еротични сцени, но днес е признат за класика и за една от най-ярките творби на Бернардо Бертолучи.
В центъра на повествованието е бурната сексуална връзка между стареещ американец, който се запознава случайно c млада и ексцентрична парижанка. Марлон Брандо и Мария Шнайдер играят странните любовници, които не искат да знаят нищо един за друг, за да не обременяват разкрепостените си отношения.
Много от репликите на Пол са импровизация на Марлон Брандо, който не одобрявал написаното в сценария.
Преди изборът да падне върху Марлон Брандо и Мария Шнайдер, главните роли са предлагани на Жан-Луи Трентинян и Доминик Санда, които отказват да участват във филма.
Първоначално музиката за филма е трябвало да композира Астор Пиацола, който дори написва за Бертолучи демо-версия на аржентинското танго. Но в крайна сметка италианският режисьор избира джазовия композитор и музикант Гато Барбиери, чиято музика го впечатлява със своята чувственост.
Според признанието на самия Бертолучи, замисълът на филма е роден от собствените му сексуални фантазии - "да срещна на улицата прекрасна непозната и да правя с нея секс без всякакви задължения, без дори да знам как се казва".
Според твърдението на Мария Шнайдер, най-скандалната секссцена във филма е резултат от хрумване на режисьора и Брандо, които решават да я включат в последната минута, но не я предупреждават за това. Актрисата разказва, че след снимките изпаднала в истински шок и сълзите й в кадър били абсолютно истински. "Почувствах се като изнасилена и от двамата — Брандо и Бертолучи", споделя тя . Независимо от това, тя запазва добрите си отношения с Брандо, но на Бертолучи никога не прощава, смятайки, че е "повече гангстер, отколкото режисьор". Но някои смятат, че отношението й към Бертолучи е такова, заради обидата й от това, че той я отстранил от снимките на филма си "Двадесети век".
Премиерата на "Последно танго в Париж" се състояла на 14 октомври 1972 г. по време на Нюйоркския кинофестивал. След излизането на филма по европейските екрани, съдебните власти в Болоня завеждат дело за "разпространение на порнография" срещу Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо, Мария Шнайдер и продуцента Алберто Грималди. В крайна сметка е наказан само Бернардо Бертолучи, когото лишават от граждански права в родината му, включително и от правото му да гласува на избори в течение на 5 години.
Награди и номинации:
- 1974 - номинация за "Оскар" на Марлон Брандо за най-добър актьор в главна роля;
- 1974 - номинация за "Оскар" на Бернардо Бертолучи за най-добър режисьор