Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА


30.03.2013  Текст:  Мирела Василева

Емил Христов

   

„Цветът на хамелеона” не е поредният филм за преход, нито екшън, не е драма, нито е комедия - точно в това му е основното качество. Той просто е забавен и точно както хамелеонът от заглавието – няма собствен цвят.
Това, на което режисьорът Емил Христов успешно е заложил е иронията и самоиронията.
„Цветът на хамелеона” се подиграва с кинематографични клишета, закача се с филми като „Казабланка” „Матрицата” и „Талантливият мистър Рипли”.
За основа служи романът „Цинкограф” на Владислав Тодоров, който е сценарист и продуцент на филма. (предишната съвместна работа на Емил Христов и Владислав Тодоров е „Дзифт”, в който са съответно оператор и сценарист).

Руши Видинлиев чаровно влиза в ролята на младежа с проблемен онанизъм Батко Стаменов, който е вербуван от тайната полиция за агент, който да проникне и следи псевдоинтелектуалния кръг за нова мисъл „Спекула“. След отстраняването му от длъжност, Батко решава да отмъсти. Един по един вербува членовете на кръга и ги въвлича в безспирно следене един другиму, като старателно събира доносите в измисления от него отдел на ДС „ПОЛ”, фокусиран върху въпросите на секса и „организираните форми на оргазъм“. По този начин много скоро новоизпеченият вербовчик става притежател на доста пикантни снимки и видео материали, които ще използва след време.
Ирена Милянкова е прекрасна като продавачката на билети за кино и приятелка на Батко, а Самуел Финци, Леонид Йовчев, Михаил Билалов са оригинални в образите на членове на „Спекула”, чието най–ярко попълнение е контра – интуитивната феминистка на Касиел Ноа Ашер. 
Филмът е сниман набързо (за около месец) и без претенции. Въпреки краткото време за снимки обаче, „Цветът на хамелеона” е професионално и интелигентно заснет и ритмично монтиран.
Друго основно негово качество е именно този ритъм – сюжетът се движи енергично, не доскучава, а дори изпреварва желанието на зрителя да проследи историята.
„Цветът на хамелеона” чисто кинематографично разчита прекалено много на материала, който иронизира. Може би това, което липсва на филма е повече самостоятелност и оригиналност.
С други думи, той успешно се справя с това какво да не бъде, но, за съжаление, твърде малко отстоява това, което е.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание