Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА


30.03.2013  Текст:  Мирела Василева

ЧИТАТЕЛСКИ РЕЦЕНЗИИ

   

„Цветът на хамелеона” не е поредният филм за преход, нито екшън, не е драма, нито е комедия - точно в това му е основното качество. Той просто е забавен и точно както хамелеонът от заглавието – няма собствен цвят.
Това, на което режисьорът Емил Христов успешно е заложил е иронията и самоиронията.
„Цветът на хамелеона” се подиграва с кинематографични клишета, закача се с филми като „Казабланка” „Матрицата” и „Талантливият мистър Рипли”.
За основа служи романът „Цинкограф” на Владислав Тодоров, който е сценарист и продуцент на филма. (предишната съвместна работа на Емил Христов и Владислав Тодоров е „Дзифт”, в който са съответно оператор и сценарист).

Руши Видинлиев чаровно влиза в ролята на младежа с проблемен онанизъм Батко Стаменов, който е вербуван от тайната полиция за агент, който да проникне и следи псевдоинтелектуалния кръг за нова мисъл „Спекула“. След отстраняването му от длъжност, Батко решава да отмъсти. Един по един вербува членовете на кръга и ги въвлича в безспирно следене един другиму, като старателно събира доносите в измисления от него отдел на ДС „ПОЛ”, фокусиран върху въпросите на секса и „организираните форми на оргазъм“. По този начин много скоро новоизпеченият вербовчик става притежател на доста пикантни снимки и видео материали, които ще използва след време.
Ирена Милянкова е прекрасна като продавачката на билети за кино и приятелка на Батко, а Самуел Финци, Леонид Йовчев, Михаил Билалов са оригинални в образите на членове на „Спекула”, чието най–ярко попълнение е контра – интуитивната феминистка на Касиел Ноа Ашер. 
Филмът е сниман набързо (за около месец) и без претенции. Въпреки краткото време за снимки обаче, „Цветът на хамелеона” е професионално и интелигентно заснет и ритмично монтиран.
Друго основно негово качество е именно този ритъм – сюжетът се движи енергично, не доскучава, а дори изпреварва желанието на зрителя да проследи историята.
„Цветът на хамелеона” чисто кинематографично разчита прекалено много на материала, който иронизира. Може би това, което липсва на филма е повече самостоятелност и оригиналност.
С други думи, той успешно се справя с това какво да не бъде, но, за съжаление, твърде малко отстоява това, което е.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание