Действието на „Цирк „Колумбия“ се развива в бивша Югославия през 1991 г. Малко градче в южната част на Босна и Херцеговина, където след дългогодишния комунистически режим започват демократичните промени. На власт идват нови хора. А това означава, че и онези, които са били принудени да прекарат много години далече от родината, могат да се завърнат вкъщи.
Един от тези политически бежанци е Дивко Бунтич – поредната прекрасна роля на Мики Манойлович. Той е работил в Германия, спестил е доста пари, натрупал е и опит, за да започне собствен бизнес. Намерил си е дори красива и млада любовница. Но го тегли към родните места, където се завръща с вярата, че ситуацията вече е нормална и може да започне нов, по-добър живот...
Но ще се оправдаят ли неговите надежди? Това, което Дивко си представя като спокойна старост в охолство, ще се превърне в начало на нов, бурен живот, пълен с опасности и изпитания.
Още с пристигането си в родния град той се поддава на изкушението да демонстрира пред всички, че е успял, напук на онези, които смята за виновни за принудителната му емиграция. Прогонва от стария си дом и своята бивша съпруга, опитвайки се обаче да се сближи с порасналия си син. И като че ли нищо не може да му попречи, да се чувства напълно удовлетворен. Животът обаче е пълен с изненади: започващата война не само ще обърка плановете му, но и ще допринесе за разкриването на истинската му същност. Режисьорът Данис Танович, спечелил „Оскар“ с филма си „Ничия земя“ през 2002 г., отново обединява комедийната интонация с трагичната тематика за кървавия сблъсък в бивша Югославия през 90-те години на миналия век.
Този път обаче се съсредоточава върху краткия период между разпада на многонационалната държава и началото на войната в Босна и Херцеговина. „Кинокариерата ми винаги е била обърната към войната и последствията от нея, - разказва режисьорът. - Започнах да снимам още в казармата, след това направих няколко
документални филма, които доведоха до първия ми игрален филм „Ничия земя”. Предпоследният ми филм „Очите на войната” се занимава с последствията от войната. Историята в „Цирк Колумбия” приключва с началото на войната. Тези три филма по някакъв начин са една лична трилогия, посветена на времето преди, по време на войната и след нея. „Ничия земя” се развива в разгара на военния конфликт, „Очите на войната” – след него, а „Цирк Колумбия” – преди да започне.“ „Радвам се, че работих на родния си език. Заснех „Ад” на френски, „Очите на войната” – на английски. Мислех си, че не е важно на какъв език снимам филми, но се почувствах страхотно, че можах да се върна към корените си. Провинцията, в която снимахме в Босна, е изключително красива. Бях щастлив да преоткрия пейзажа, горите, ледено студените реки. Беше истинско удоволствие да бъда там - не само заради красивата област, която послужи за фон за развитието на действието на филма, но и защото можех да поговоря с хората. В тази част на света понякога имате чувството, че времето е спряло. За съжаление доста неща са се променили, а нанесените щети са непоправими. Понякога имам чувството, че през 1992 г., когато комунизмът се срина, се оказахме на ръба на една бездна. Останалата част от света наблюдаваше с мълчание какво се случва от своето ъгълче. Трябваше да скочим, но така и не успяхме да се изкачим от другата й страна“ – споделя още Данис Танович.
Мики Манойлович изпълнява в „Цирк „Колумбия“ поредната си главна роля. Както винаги - блестящо! Досега е участвал в над 50 филма, в които е говорил на сръбски, английски, френски, български, че дори и на цигански език! Роден през 1950 г. в Белград в семейство на актьори. Завършва училището по драматични изкуства в Белград, играе в театъра и се снима в телевизията през 70-те години. С ролята на бащата във филма на Емир Кустурица „Баща в командировка” става известен в чужбина. Сътрудничеството му с Кустурица продължава с „Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак” и „Обещай ми”.
През 2004 г. Мики Манойлович получава наградата „Павле Вуйсич” за цялостен принос към югославското кино. За ролята си в „Ирина Палм” пък е номиниран за най-добър актьор от Европейската филмова академия. През 2008 г. изигра главна роля и в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на режисьора Стефан Командарев, който спечели над 30 международни награди и попадна сред 9-те заглавия, от които бяха избрани петте номинирани за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Мира Фурлан, която в „Цирк „Колумбия“ играе бившата съпруга на главния герой, вероятно е по-известна на нашите зрители с участията си в телевизионните сериали „Изгубени” и „Вавилон 5”. В първия изпълнява ролята на тайнствения френски учен Даниел Русо, а във втория е усърдният извънземен посланик Делен де Минбар. Преди да започне да се снима във филми в САЩ, където емигрира през 1991 г., Мира играе в „Баща в командировка” на Кустурица, „Cyclops” на Антун Върдоляк, „The Beauty of Vice” на Живко Николич и „Филм без име” на Сърджан Каранович.
За театралните си превъплъщения като Антигона в представлението по пиесата на Софокъл в „Хъдсън гилд тиътър” и Йерма на Федерико Гарсия Лорка в „Индиана репертори тиътър” е удостоена с наградата „Drama Logue” през 1995 г.
След десет години емиграция, през 2002 г. Мира се завръща на сцената в Хърватска, за да изпълни ролята на Медея в постановката по Еврипид заедно с трупата „Одисей” на Раде Шербеджия.
„Когато прочетох сценария за филма („Цирк „Колумбия“ бел. моя), се разплаках. Историята ме развълнува, защото открих себе си в нея” - казва Мира Фурлан.
ДАНИС ТАНОВИЧ
Босненски режисьор, роден в Зеница през 1969 г. Учи музика, инженерство и кино в Сараево. Преди да емигрира в Белгия, в продължение на две години снима военните събития в родината си. През 1992 г. заминава за Брюксел, където учи режисура в Националния висш институт по изкуствата. Дебютът му „Ничия земя” спечели „Оскар” за чуждоезичен филм през 2002 г. и още 42 други международни отличия, сред които наградата за най-добър сценарий на Европейската филмова академия, „Сезар” за най-добър филм и „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм.