ТРИУМФАЛНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА ЖАН-ЛУИ ТРЕНТИНЯН 11.12.2016 Текст: Красимир Кастелов Михаел Ханеке86 години навърши една от живите легенди на френското кино - ЖАН-ЛУИ ТРЕНТИНЯН, чието триумфално завръщане на екрана стана възможно благодарение на Михаел Ханеке, който му повери главната роля в прекрасния си филм "Любов", излязъл през 2012 г. ЖАН-ЛУИ ТРЕНТИНЯН е роден на 11 декември 1930 г. в град Пьоленк, департамент Воклюз, южна Франция. Расте в семейството на богат предприемач, собственик на сладкарски цех, който по времето на войната участва в съпротивата срещу нацистката окупация. Като малък мечтае да стане автомобилен състезател по примера на своя чичо Морис Трентинян - култова фигура във френския автомобилизъм през 50-те години на миналия век. През 1949 г. започва да следва право в Екс-ан-Прованс, но много скоро напуска университета, заради увлечението си по театъра. Заминава за Париж да учи актьорско майсторство в школата на Шарл Дюлен и Таня Балашова, където бързо се убеждава, че пътят към сцената не е постлан с рози. Заради пословичната му свенливост и провансалския акцент повечето от преподавателите го смятат за напълно безперспективен. Те обаче се удивляват на упорството и желанието му да овладее трудното актьорско изкуство. През 1956 г. дебютира и на големия екран във филма „Ако момчетата на целия свят“ под режисурата на Кристиан Жак. А още същата година името му нашумява заедно с това на Брижит Бардо, с която се снимат в култовия филм на Роже Вадим „И Бог създаде жената“. По време на снимките двамата се влюбват и това става причина за развода на Бардо с Роже Вадим. Дългото отсъствие от Париж, както и връзката на Бардо с известния музикант Жилбер Беко, стават причина за прекратяване на бурния им роман след завръщането му. Междувременно обаче и известността му в артистичните среди започва да намалява. В този тежък период го подкрепя Надин Маркан, млада, енергична жена, работеща като асистент-монтажистка, а впоследствие и като кинорежисьор. Скоро тя му става съпруга, с която живее през следващите 16 години. Филмовата кариера му кариера се възражда след „Опасни връзки“ (1959) на Роже Вадим, в който участва редом със звезди като Жерар Филип и Жана Моро. Но международната слава идва през 1966 г. , благодарение на легендарния „Един мъж и една жена“, отличен със „Златна палма“ на фестивала в Кан и с „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. Според всеобщото мнение, именно именно филмът на Клод Льолуш го превръща в кинозвезда. За милионите зрители по света Трентинян се слива напълно със своя герой, с неговата обаятелна и леко свенлива усмивка, романтична съдба, стаена тъга и вътрешна деликатност. Той се отличава от дръзките и самонадеяни герои, изпълнявани от Делон или Белмондо. При цялата си мъжественост, успява да запази нещо от юношеството си, от уязвимостта на тази крехка възраст. Междувременно образцовият му брак с Надин започва да се пропуква след трагичната смърт на 7-месечната им дъщеря Полин, която се задушава в леглото. „След този момент нещо в мен се пречупи. Хората се примиряват със смъртта на родителите си. Но със смъртта на дете е невъзможно да се примириш...“ – споделя Трентинян, който се опитва да забрави преживяното, влагайки всичко от себе си в ролята си в „Конформистът“ (1970) на Бернардо Бертолучи. Макар че двамата с Надин имат още две деца – Мари и Венсан, след трагедията бракът им постепенно започва да се разпада. По време на снимките на един от следващите си филми Трентинян се увлича по Роми Шнайдер и това допринася за окончателната раздяла с жена му. Получавайки възможността сам да избира ролите си, Трентинян не се поддава на „звездната болест“, а запазва трезвостта на самооценката си и своята професионална взискателност. Не се впуска в участия във филми, гарантиращи зрителски успех. Отхвърля редица суперизгодни предложения, само защото не отговарят на творческите му принципи. В рамките само на една година отклонява поканите на прочутите американски режисьори - Копола, Фридкин и Спилбърг. Все пак отвреме-навреме се съгласява да се снима в комерсиални филми, но с единствената цел да може впоследствие да играе безплатно в продукция, от която истински се интересува. „Никога не мисля какво място ще заеме филмът в моето „творчество“, - обяснява простичко своя подход звездата. - Нерядко се случва да откажа изгодни предложения, заради възможността да работя с млад режисьор в неговия дебют“. Филмите, с които се прославя този обаятелен актьор, са режисирани именно от начинаещи или слабо известни в дадения момент кинотворци. Нима светът бе чувал за Льолуш или Бертолучи преди излизането на „Един мъж и една жена“ и „Конформистът“? През най-силните си години Жан-Луи Трентинян участва в няколко политически ангажирани филма, сред които се откроява изпълнението му в „Z“ на Коста-Гаврас. За тази си роля получава награда на кинофестивала в Кан през 1969 г. Прочутият режисьор Ерик Ромер, който го снима във филма „Моята нощ при Мод“ (1969), смята, че у Трентинян има нещо от „духа на Достоевски“: „В него се води борба между светлината и тъмнината... Той е като Разколников със своята вътрешна раздвоеност. Повърхностните персонажи са му безкрайно чужди“. През 1975 г. го застига поредният удар на съдбата. Научава, че по-големият му брат е болен от рак и му остава да живее половин година. Той не е преуспял особено в живота и дори се възприема като неудачник, а Жан-Луи вижда в него своето „второ аз“: такъв уморен, пасивен и смирен навярно би бил и самият той, ако не му бе „провървяло“... Прекъснатите снимки и нарушените договори повлияват отрицателно върху кариерата на Трентинян. Започват да намаляват и предложенията за нови роли. Но актьорът не се оплаква. И без това отдавна изпитва потребност да намали темпото. Но има хора, на които не може да откаже. Един от тях е италианският режисьор Валерио Дзурлини, който го снима в шедьовъра си „Татарската пустиня“ (1976) - философска притча за безсмислието на човешкия живот, преминаващ в напразно очакване на някакви решаващи събития. Освен Трентинян, в този филм участва цяло съзвездие знаменити актьори, начело с Макс фон Сюдов, Виторио Гасман, Фернандо Рей, Ален Делон и др. През 1978 г. Жан-Луи Трентинян се снима в още един значим филм „Парите на другите“, в който играе и Катрин Деньов. За големия актьор това не е първата среща с актрисата, която винаги е ценял много високо. С годините положението му става все по- парадоксално – макар и да не се стреми към популярността и славата – те самите като че ли постоянно го преследват. В началото на 90-те години играе предимно роли на мизантропи и циници. Сред последните му запомнящи се екранни изпълнения е това в творбата на Кшищоф Кешловски „Три цвята: червено“ (1994), в която се превъплъщава в стар, затворен мъж, който отново започва да търси в себе си доброто, повлиян от духовната красота на една млада жена. През 1998 г. Трентинян обявява, че се оттегля от киното. Но не скъсва с актьорството напълно, защото заедно с дъщеря си Мари прави спектакъл по стихове на Аполинер. По това време тя също е известна актриса и Жан-Луи се гордее много с нея - особено с това, че за разлика от него, тя играе много в театъра. През следващите години Трентинян се оттегля напълно от професията. „Аз, разбира се, не мисля, че киното ще престане да съществува, но е очевидно, че то губи своето предишно значение. Причината е в това, че си отиват такива негови качества, като простотата и наивността, без които не мога да си представя това изкуство“, казва актьорът. Още от края на 80-те години той заживява в къщата си в Юзес (на 40 км западно от Авиньон), където се посвещава на лозарството и винарството. Синът му Венсан, също актьор, го посещава понякога, но Жан-Луи предпочита да води отшелнически живот, който прекъсва за няколко месеца, за да се снима в "Любов" (Amour) на Михаел Ханеке, спечелил "Златна палма" в Кан през 2012 година. Именно за превъзходното си изпълнение в този филм е удостоен със "Сезар" (национална филмова награда на Франция) за най-добър актьор. Преди това е бил номиниран четири пъти за престижното отличие. През тази година се снима отново под режисурата на Ханеке за новия му филм "Happy End", който трябва да излезе по екраните догодина. В него си партнира с Изабел Юпер и Матийо Касовиц.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|