Ридли Скот

• 
• Add new коментар

Експерименталният документален филм „Животът в един ден“ ((Life in a Day) на режисьора Кевин Макдоналд (отличен с „Оскар“ през 1999 г. за документалния филм „Един ден през септември“) бе представен и на Берлинале. Премиерата му бе преди по-малко от месец на фестивала на независимото кино „Сънданс“.
В предишна публикация вече ви информирахме за това, че зад този любопитен проект стои компанията на знаменития британски режисьор Ридли Скот („Аlien“, „Блейд рънър“, „Гладиатор“ и др.) „Scott Free UK“ и YouTube.
Би могло да се каже, че фактически това е колективен филм на потребителите на YouTube.
През юли миналата година Кевин Макдоналд и Ридли Скотт се обръщат към тях с молба да се включат в експеримент, който изисква да заснемат свои собствени видео есета на тема „Как прекарах 24 юли“, като условието е наистина да снимат само в рамките на тази дата. Освен това двамата режисьори им предлагат да се опитат да отговорят чрез своите филми на следните въпроси: какво имате в джобовете си, какво обичате, от какво се страхувате и кое ви разсмива.
Резултатът надминава всички очаквания. Кевин Макдоналд получава 81 000 видеоматериала с обща продължителност над 4 500 часа. В проекта се включват жители на 197 страни от целия свят.
Майсторски монтирания филм, озаглавен „Животът в един ден“ ((Life in a Day), предизвиква истински фурор в Берлин със силния си емоционален заряд и след прожекцията за журналисти е възнаграден с бурни аплодисменти, което е нещо необичайно за вечно критично настроените специалисти.
Защо точно 24 юли?
„Избрахме този ден напълно случайно, не знаехме даже, че се пада пълнолуние, — обяснява на пресконференцията Кевин Макдоналд. — Идеята за проекта се роди през март, така че нямаше как да се реализира по-рано от юли.“
Филмът, който запечатва един конкретен ден (24 юли 2010) от живота на нашата планета, започва с красиви кадри на пълнолунието и с вой на човек, който имитира вълк. След това полупиян мъж, седящ на пейка, се мъчи да си спомни коя дата е и без много да му мисли заявява провлачено, че това е най-хубавият ден в живота му.
После виждаме как хората от различни места на света се събуждат, мият се, обличат се, отиват на работа или училище, карат се, обичат се, страдат, радват се, раждат, плачат, смеят се или казано с една дума – просто ЖИВЕЯТ.

Освен като превъзходен документалист, Кевин Макдоналд се налага и като добър режисьор на игрални филми. Другата седмица по нашите екрани излиза историко-приключенската му лента „Орелът“. Предишните му два опита в игралното кино бяха: „Последният крал на Шотландия“, донесъл „Оскар“ на изпълнителя на главната роля Форест Уитакър и „Правилата на играта“ с Ръсел Кроу.
Макдоналд е внук на легендарния режисьор Емерих Пресбъргър, който в партньорство с Майкъл Пъуъл създава през 40-те години два от най-известните британски филми в историята - „Въпрос на живот и смърт (A Matter of Life and Death, 1946) и „Червените пантофки“ (The Red Shoes, 1948).

В истинско събитие на Берлинале се превърна и премиерата на биографичния филм на Вим Вендерс „Пина“, разказващ за Пина Бауш - гениална танцьорка и хореограф. Той е съставен почти изцяло само от великолепно заснетите с помощта на 3D-технологията нейни танци и от ключови сцени на най-известните й спектакли.

Друга германска кинолегенда – Вернер Херцог – стои зад не по-малко интересен документален проект, заснет също в 3D - „Пещерата на забравените сънища“ (Cave of Forgotten Dreams). Знаменитият режисьор е успял да проникне в пещерата Шоме във Франция, където по принцип не пускат никого освен учени-изследователи, защото там се намират най-древните (отпреди 35 000 години) скални рисунки. Именно на тях е посветен уникалният филм на Херцог.
Кинофестивалът в Берлин продължава до 20 февруари.
Източник: Официалният сайт на 61-ия Берлински международен кинофестивал.