ТРЕВОЖЕЩАТА „ПИЕТА” НА КИМ КИ ДУК 14.09.2012 Текст: Kastel РЕЦЕНЗИЯ69-ят Международен филмов фестивал във Венеция отличи със "Златен лъв" драмата „Пиета” на режисьора Ким Ки Дук – един от най-ангажираните творци на съвременното южнокорейско кино. Дискусията около новия филм на южнокорееца тепърва предстои - когато бъде показан и у нас на София Филм Фест (най-вероятно!). А засега нека прочетем този интересен текст за него, публикуван в новия интернет портал "Култура".
Иначе сюжетът е съвсем прост. Събирачът на данъци обикаля длъжниците и в случай, че не могат да си платят, им съобщава единственото възможно решение: да си направят здравна застраховка и сетне да се осакатят. Самият Кан До равнодушно се справя с процедурата, оставайки след себе си осакатени и обезобразени тела. Той е на тридесет години, живее като вълк-единак и е обзет от едно единствено чувство – жестокостта. До деня, в който пред него се изправя една жена, за да му поиска прошка – затова, че го е изоставила като дете. Дълбоката идея на Ким Ки Дук, е, че човек наново се ражда чрез любовта, защото докато в живота му няма любов, той просто не е жив. А всичко друго идва след това – чувството за отговорност, покаянието, наказанието и изкуплението. И още един съществен щрих от филма – темата за парите. Творбата на Ким Ки Дук очертава един свят, в който единствената движеща сила са парите. “Парите са началото и краят на всяко нещо”, заявява сентенциозно един от неговите герои. На фестивалната пресконференция 51-годишният режисьор специално изтъква: “Хората в наши дни са обсебени от илюзията, че парите могат да решат всичко. Вече рискуваме в очите на другите да започнем да изглеждаме като пари”, казва Ким Ки Дук, преди да завърши с думите: „Боже, смили се над нас”. „Пиета” на Ким Ки Дук е скръбна алегория за срива на ценностите в съвременния свят, където реалностите си разместват местата: красотата става грозна, а грозотата – възвишена. Ким Ки Дук е роден на 20 декември 1960 г. в село Собени, провинция Кенсан-Пукто, Южна Корея. Още в ранните му години семейството му се преселва в Сеул, където той е даден да учи в селскостопанско училище. Той обаче го напуска, отива да работи в завод, а 20-годишен постъпва в армията. Известно време смята да стане свещеник и прекарва две години в семинария към църква за незрящи. От този период датира увлечението му по живописта, след което той заминава за Париж, където в периода 1990-1992 г. учи в Академията за изящни изкуства. Коментари (2)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|