Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТРЕВОЖЕЩАТА „ПИЕТА” НА КИМ КИ ДУК


14.09.2012  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   

69-ят Международен филмов фестивал във Венеция отличи със "Златен лъв" драмата „Пиета” на режисьора Ким Ки Дук – един от най-ангажираните творци на съвременното южнокорейско кино. Дискусията около новия филм на южнокорееца тепърва предстои - когато бъде показан и у нас на София Филм Фест (най-вероятно!). А засега нека прочетем този интересен текст за него, публикуван в новия интернет портал "Култура".

Филмът „Пиета” (пряка препратка към шедьовъра на Микеланджело) пресъздава историята на жестокия, тридесетгодишен бандит Кан До (Ли Чжон Чжин), който не знае пощада и си изкарва хляба, като събира невърнати дългове по поръчение на местния мафиотски бос. Веднъж обаче на пътя му се изпречва жена (Чо Мин Су), която заявява, че е неговата майка, изоставила го на произвола на съдбата в ранно детство. От този миг в живота на Кан До настъпва решаваща промяна. Това пък го прави уязвим за неговите врагове, които искат да си отмъстят за предишните му злодеяния.

Оттук и свободната аналогия със скулптурата на Микеланджело. На пресконференция след връчването на "Златния лъв" Ким Ки Дук заявява, че не би искал заглавието на филма му да прозвучи твърде претенциозно: целта му е била да покаже как една майка, в опит да запази сина си, го прегръща така, както Мадоната е обгърнала света с любов и грижа. Ким Ки Дук обаче не крие, че неговият филм е посветен не само на неразрушимата връзка майка-син, но и че се стреми да пресъздаде огромното страдание в света, на фона на което се проектират човешките отношения. Критиците, видели филма на Мострата във Венеция, покрай възторзите от таланта на Ким Ки Дук, не крият обаче стъписването си пред бруталността на някои сцени.

Иначе сюжетът е съвсем прост. Събирачът на данъци обикаля длъжниците и в случай, че не могат да си платят, им съобщава единственото възможно решение: да си направят здравна застраховка и сетне да се осакатят. Самият Кан До равнодушно се справя с процедурата, оставайки след себе си осакатени и обезобразени тела. Той е на тридесет години, живее като вълк-единак и е обзет от едно единствено чувство – жестокостта. До деня, в който пред него се изправя една жена, за да му поиска прошка – затова, че го е изоставила като дете. Дълбоката идея на Ким Ки Дук, е, че човек наново се ражда чрез любовта, защото докато в живота му няма любов, той просто не е жив. А всичко друго идва след това – чувството за отговорност, покаянието, наказанието и изкуплението.

И още един съществен щрих от филма – темата за парите. Творбата на Ким Ки Дук очертава един свят, в който единствената движеща сила са парите. “Парите са началото и краят на всяко нещо”, заявява сентенциозно един от неговите герои. На фестивалната пресконференция 51-годишният режисьор специално изтъква: “Хората в наши дни са обсебени от илюзията, че парите могат да решат всичко. Вече рискуваме в очите на другите да започнем да изглеждаме като пари”, казва Ким Ки Дук, преди да завърши с думите: „Боже, смили се над нас”.

„Пиета” на Ким Ки Дук е скръбна алегория за срива на ценностите в съвременния свят, където реалностите си разместват местата: красотата става грозна, а грозотата – възвишена.

Ким Ки Дук е роден на 20 декември 1960 г. в село Собени, провинция Кенсан-Пукто, Южна Корея. Още в ранните му години семейството му се преселва в Сеул, където той е даден да учи в селскостопанско училище. Той обаче го напуска, отива да работи в завод, а 20-годишен постъпва в армията. Известно време смята да стане свещеник и прекарва две години в семинария към църква за незрящи. От този период датира увлечението му по живописта, след което той заминава за Париж, където в периода 1990-1992 г. учи в Академията за изящни изкуства.
През 1993 г. Ким Ки Дук печели наградата на Института за сценаристи (Educational Institute of Screenwriting) за своя сценарий на филма „Художник и престъпник, осъден на смърт”. Известно време прави изложби в Европа, след което през 1996 г. дебютира с филма си „Крокодил”. Следват филмите: „Диви животни” (1996), „Страноприемница Клетка за птици” (1998), експерименталният филм „Истинска измислица” (1999), заснет от 10 кинокамери само за 200 минути, „Пролет, лято, есен, зима… и пролет”, „Стик №3”, „Лък”, „Време”, „Сън”, „Ариранг”. Много от тях са известни на софийската публика.

Източник: българският интернет портал "Култура" 



Коментари (2)