Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОП 20: НАЙ-ХУБАВИТЕ ФИЛМИ ПРЕЗ 2011


30.12.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Торинският кон

   



ТОП 20: НАЙ-ХУБАВИТЕ ФИЛМИ ПРЕЗ 2011

1. ТОРИНСКИЯТ КОН (A TORINOI LO) – реж. Бела Тар
Този уникален по своята естетика филм се фокусира върху последните 6 дни от жалкото битие на бедно семейство (баща и дъщеря), през които наблюдаваме бавното и неумолимо угасване на ненужния им живот. Неговата апокалиптична визия обаче е коренно различна от тази в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер. Черно-бялата гама, бушуващият ураганен вятър, тревожната музика и безсмислено повтарящите се действия на обречените герои се сливат в изключително въздействащ екранен образ на преходността и абсурда на човешкото съществование.

2. ДЪРВОТО НА ЖИВОТА (THE TREE OF LIFE) - реж. Терънс Малик.
Този филм е истински химн за космическата одисея на човешката душа, отразяващ възхитата (и преклонението) на своя автор пред божествената красота на мирозданието. Всички, които очакват динамичен сюжет и действие, наситено с неочаквани обрати, ще останат силно разочаровани. Но онези, които успеят да влязат в своеобразния му ритъм, няма как да не почувстват нещичко от духовния екстаз на Терънс Малик, докато е създавал този величествен химн на живота.

3. МЕЛАНХОЛИЯ (MELANCHOLIA) – реж. Ларс фон Триер
За разлика от Терънс Малик, който утвърждава живота със своята прелестна визия на съзиданието на света, Ларс фон Триер показва не по-малко красива визия на унищожението му. Той обаче го прави, опитвайки се да отрече потребителската същност на модерното общество, противопоставяйки му меланхолията - единственото безкористно състояние, което ни прави хора, а не играчки на ефимерни страсти и амбиции.

4. НАДЕР И СИМИН: РАЗДЯЛАТА (JODAEIYE NADER AZ SIMIN), реж. Ашгар Фархади
Един от най-награждаваните филми през годината. Още на Берлинале предизвика фурор, спечелвайки всичките главни отличия – нещо, което не се е случвало в цялата история на престижния фестивал.
Повечето от иранските филми, които през последните три десетилетия печелят награди по международните кинофестивали, третират проблемите на жените, най-често произтичащи от факта, че иранките са ограничени в свободата сами да избират своите партньори, ръководейки се от чувствата си. Но филмът на Асгар Фархади прониква по-надълбоко в съвременното иранско семейство, отразявайки дълбоката морална криза в живота на обществото, подчиняващо се на строгите закони на Шериата.

5. ПОЕЗИЯ (SHI) – реж. Ли Чанг Донг
От всичко видяно на 15-ия София Филм Фест, именно филмът на Ли Чанг Донг (когото съм запомнил с „Оазис“) разкрива най-дълбоко трагедията на днешното време, от което си е отишла красотата, а заедно с нея - добротата и състраданието. При това го прави невероятно деликатно, без какъвто и да е патос или нравоучение, изящно и благородно, с характерните за светоусещането на Изтока стоицизъм и мистична вяра в Поезията.

5. ЧЕТИРИ ПЪТИ (LE QUATTRO VOLTE) - реж. Микеланджело Фрамартино
Този филм ни връща към изконната същност на киното, залагайки на чистото кинематографично наблюдение, лишено от думи и изкуствени драматургични конструкции.
Това е една прекрасна кинопоема, уловила кръговрата на живота и диханието на земята по начин, който рядко може да се види на днешния екран, преливащ от насилие, секс и думи, думи, думи...Режисьорът Микеланджело Фрамартино се вписва органично в актуалната вълна на „новото религиозно кино“, което в случая може да бъде наречено „неоезическо“ или даже „пантеистично“.

6. ЧИЧО БУНМЕ СИ СПОМНЯ СВОИТЕ НЯКОЛКО ЖИВОТА (LOONG BOONMEE RALEUK CHAT) – реж. Апичатпонг Верасетакул
У мнозина този тип кино буди сериозно недоумение. Признавам, че и аз бях един от тях, въпреки неосъзнатата си възхита от филма, чиято своеобразна поетика трудно разбирам. Но след повторното гледане установих, че тя не е толкова непонятна, колкото изглежда на пръв поглед. Не случайно, мултимедийният проект, по чиито мотиви е заснета тази необикновена кинотворба, се нарича „Примитив“.
Може би са прави онези, според които „Чичо Бунме...“ трябва да се възприема като вълшебна приказка за смъртта и преражданията на човешките души или просто като друга форма на битието, според думите на самия режисьор.

7. ОТЧУЖДЕНИЕ (DETACHMENT)- реж. Тони Кей
Този филм ме порази на първо място с играта на Ейдриън Броуди, който пресъздава може би най-отчаяния образ на гимназиален учител, който съм виждал някога на екрана. Неговият герой се мести от училище в училище, замествайки свои колеги. Един ден пристига на поредното си назначение... Следващите три седмици ще преобърнат живота му, но също и този на неговите възпитаници.

8. МЯСТО СРЕД ЗВЕЗДИТЕ (STAND VAN DE STERREN) - реж. Леонард Ретел Хелмрих
Фокусирайки се върху живота на едно семейство в беден квартал на Джакарта, филмът разкрива противоречията на съвременното индонезийско общество. Образът на старицата въплъщава миналото и традициите, докато нейната внучка и синовете й, изповядващи исляма, символизират настоящето, с все по-растящото влияние на глобализацията върху живота на хората. Режисьорът, който е холандец от индонезийски произход, е успял да разкаже по чисто кинематографичен начин историята за обречеността на цял един свят, принуден да отстъпи пред глобализацията, увличаща всички в абсурдната въртележка на материалния прогрес, който убива порива към духовен растеж.

9. DRIVE: ЖИВОТ НА СКОРОСТ (DRIVE) – реж. Никълъс Уиндинг Рефн
Адреналинът в този филм наистина е в повече. И това навярно е накарало нашите разпространители да добавят към многозначителното му заглавие „Drive“ еднозначното „Живот на скорост“. То обаче не ни казва абсолютно нищо за неудържимия стремеж (drive) на наназования основен персонаж, който е driver не само в смисъл на шофьор, но и на човек, изпитващ непреодолимо влечение (drive) към истинските неща в живота, нямащи нищо общо със заместителите от типа на „живот на скорост“.

10. ИЗХОД ПРЕЗ МАГАЗИНА ЗА ПОДАРЪЦИ (Exit Through the Gift Shop) – реж. Банкси
Този изключително интересен и провокативен филм е дебют на световно известният майстор на графити, покорил умовете и въображението на милиони хора от целия свят със своите оригинални и острокритични рисунки, появяващи се ненадейно на най-оживени места в големите градове на Европа и САЩ.
Номиниран бе за "Оскар" за най-добър документален филм на 2010 г.

11. СМЕТИЩЕ (WASTE LAND) - реж. Луси Уокър
Филмът проследява пътуването на известния художник Вик Мюниз от Ню Йорк до неговата родина Бразилия и най-голямото на света сметище, намиращо се в околностите на Рио де Жанейро. Първоначално Мюниз възнамерява да нарисува серия портрети на неговите постоянни обитатели, наричани катадорес, които се препитават, сортирайки отпадъците. Но се оказва, че общуването им с художника по време на неговата работа, подтиква тези хора от социалното дъно да погледнат по нов начин на себе си и на живота, който водят.
Силно въздействаща история за достойнство, отчаяние и невероятна трансформация.

12. ЕЛЕНА – реж. Андрей Звягинцев
Създателят на „Завръщане“, който преди 8 години възвърна надеждите в руското кино, отново напомня за себе си с тази превъзходна психологическа драма, разкриваща моралната пропаст, в която пропада руското общество, озверено от възраждането на класовото разделение. За разлика от първия му филм, който не без основание бе сравняван с киното на Тарковски, този път с жестоката си социална диагноза филмът на Звягинцев повече напомня за киното на Михаел Ханеке.

13. НЕЛЕГАЛНИ (ILLÉGAL) – реж. Оливие Масе-Депас
Този белгийски филм се открои на фона на няколкото социално-политически ангажирани, но схематично конструирани творби, представени на 15-ия София Филм Фест. Той провокира към размисъл върху новата стена на разделението, изграждана от богатите европейски държави за имигрантите от Третия свят, Русия, Беларус, Украйна и др.
Вниманието е фокусирано върху историята на рускиня, живееща с малкия си син в Белгия. Те вече са се вписали в новата си родина, но са подложени на постоянен страх, че ще бъдат прогонени някой ден. И след като този  ден наистина настъпва, героинята попада в лагер за нелегални емигранти, където започва ужасът...

14. ХОДОРКОВСКИ (KHODORKOVSKY) - реж. Сесил Туши).
Филмът, разбунил духовете на Берлинале, прозвучава много актуално в сегашната ситуация на растящо недоволство в Русия срещу диктатурата на Путин. Това е изобличаващо документално изследване на мръсната война между руския държавен лидер и олигарсите – в частност отдавна затворения магнат Михаил Ходорковски. Използвайки интервюта, архивни кадри и компютърна анимация, Сирил Туши разказва увлекателната история на Ходорковски – безспорно интригуваща личност, извървяла пътя от обикновен студент по химия до собственик на „Юкос” – огромната руска петролна компания, приватизирана при управлението на Елцин: един от най-могъщите мъже в Русия още преди да е навършил 40 години. От 2003 г. той е в сибирски затвор, осъден за укриване на данъци.

15. ПОДСЛОН – реж. Драгомир Шолев
Поредният филм за конфликта между поколенията и за авторитетите, които вече не могат да бъдат авторитети, но и  много повече от това. Отказът на неговите създатели да вземат страна в този вечен сблъсък, не е продиктуван само от стремежа им към оригиналност. Техният инстинкт на честни творци, вероятно им е подсказал, че би било опростителско да говорят за виновни и невинни, когато всички сме жертви на нещо, независещо от самите нас.
Паралелът между „Източни пиеси“ и „Подслон“ се налага не само защото темата за пропастта между поколенията заема централно място и в двата филма, но най-вече заради оригиналната гледна точка на авторите им. Ако бяхме ги гледали в обратен ред, вероятно щяхме да кажем, че филмът на Калев показва какво би се случило с 12-годишния Радостин от „Подслон“ (Калоян Сирийски) след няколко години. Персонажът на Ованес Торосян от „Източни пиеси“ е само една от възможните „реализации“ на отчужденото от семейството си момче, отчаяно търсещо своето собствено аз в бурно променящия се свят, от който родителите му безнадеждно изостават.

16. ОГЛУПЕЛИ ОТ ЛЮБОВ (CRAZY, STUPID, LOVE) – реж. Глен Фикара, Джон Рекуа
Това е единствената комедия в моята класация, не защото не обичам този жанр, а просто защото все по-рядко ми се случва да видя истински стойностен филм, който при това съумява да ме разсмее. Със своето изпълнение новата голяма звезда на американското кино Райън Гослинг разкрива широкия диапазон на огромния си талант.  

17. ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ (MIDNIGHT IN PARIS) – реж. Уди Алън.
47-ият филм на Уди Алън, чиято премиера бе на 64-ия кинофестивал в Кан, изненадващо се превърна в зрителски хит (по света, но не и у нас). Той се оказа и най-печелившият в кариерата на знаменития режисьор (приходите от разпространението му достигнаха $145,2 млн, а разходите са едва $17 млн). Радващо е когато подобен вълшебен филм се окаже и касов хит. Това укрепва надеждата, че другото кино няма да се предаде.

18. ВТОРАТА ЗЕМЯ (ANOTHER EARTH) – реж. Майк Кейхил
Рядко в днешно време се случва фантастичното кино да предложи стойностна драма, а не панаирджийска демонстрация на ефекти.
Този филм, който малко напомня „Соларис“ на Тарковски, много умно използва модната напоследък апокалиптична тема, за да провокира размисъл върху по-сериозни теми, каквато е например тази за личностната идентичност.

19. СИГУРНА ПЕЧАЛБА (WIN WIN)- реж. Томас МакКарти
Този филм, който много умело балансира между драма и комедия, е сполучлив опит да се покаже как икономическата криза влияе върху семейните отношения.
Но, според мен, едно от най-големите му достойнства е играта на един от най-големите американски актьори днес Пол Джамати в ролята на обезверения адвокат Майк Флахърти.

20. ТЕРИ ПРАТЧЕТ: ДА ИЗБЕРЕШ СМЪРТТА (TERRY PRATCHETT: CHOOSING TO DIE) – реж. Чарли Ръсел
Великолепен документален филм на Би Би Си, който акцентира върху темата за евтаназията. Знаменитият създател на фентъзи романи Тери Пратчет признава, че сериозно обмисля „асистирано самоубийство“, заради заболяването си от Алцхаймер. Той споделя пред камерата, че е започнал процедурата, която би му позволила да определи кога сам да приключи земния си път. За това е избрал швейцарската клиника „Дигнитас“. Филмът показва как по време на посещението си там наблюдава доброволната смърт на хотелиерския магнат Питър Смедли. Световноизвестният писател обяснява, че е участвал във филма, за да прецени дали самият той ще е способен да умре, когато и както сам реши.

 

 



Коментари (3)


Коментари

Kastel
Tuesday, Mar 06, 2012

Благодаря ви, анонимний, за цветистите обобщения. Само дето те доказват колко много още трябва да драпате - преди да проумеете простата истина, че истинското изкуство няма за цел да забавлява, а още по-малко пък да кокетира с такива като вас. Останете си със здраве!
 


Anonymous (непотвърден)
Monday, Mar 05, 2012

определено ако изгледате всички тия драми може да се депресирате до такава степен че да си сложите коршума ,95 % от тия филми са правени от разни изчанчени алкохолици ,сериозно деградирали ,както в рисуването има голяма част мацат само ,акат на картините ,оринират и тва е най више изкуство така и тук има същите деградирали образи


Anonymous (непотвърден)
Friday, Dec 30, 2011

Оглупели от Любов и Drive са фаворитите ми от горепосочените заглавия. Актьор на годината несъмнено е Райън Гослинг. В "Мартенски Дни" също прави сериозна роля, а и филма е силен.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание