Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОП 10 НАЙ-ХУБАВИ ФИЛМА ЗА ЛЮБОВТА


14.02.2013  Текст:  Красимир Кастелов

В настроение за любов

   

Денят на влюбените – Свети Валентин е добър повод за съставяне на класации на най-хубавите филми за любовта. Припомням ви моята - публикувана още преди две години - очаквайки не само коментар на включените в нея заглавия, но и възможни алтернативни списъци от всеки, за когото киното не е само развлечение.

ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ“ (Breaking the Waves, 1996) – реж. Ларс фон Триер (Дания, Швеция, Франция, Испания)
Това е може би най-разтърсващата драма в историята на киното, посветена на Истинската любов. Вярвам, че за онези, които са я гледали, определението „истинска” няма да прозвучи високопарно, тъй като филмът се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.
Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, определящо се от еволюирането на любовното чувство в душата й. Преди да се омъжи, тя моли горещо Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, тя наивно вярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество. Затова умолява Бог да й върне съпруга час по-скоро, сякаш той е вещ, която й принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното изпълнение на егоистичното й желание – мъжът й се връща ненадейно, но…парализиран след трудова злополука. Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се - защото е очаквала Бог да я възнагради за привързаността й към съпруга си. А изпитанието, на което е подложена, възприема като урок, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваш да получиш!

В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ“ (In the Mood for Love, 2000) - реж. Уонг Карвай (Хонконг, Таиланд, Франция). 
Гениален филм за любовното чувство, което за някои е по-необходимо от храната. Но величието му се състои и в това, че неговият създател не ни спестява истината за мимолетността на любовта.
Филмът обаче показва по незабравим начин онези редки мигове, в които ни завладява особено настроение, заради което си струва да си се родил човек на този свят.

 

НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН“ (Le fabuleux destin d'Amélie Poulain, 2001) – реж. Жан-Пиер Жьоне (Франция, Германия).
Режисьорът на този очарователен филм споделя, че е написал сценария специално за Емили Уотсън. „Мислех си за Бес от „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, за нейната положителност и наивност, да не кажа дебилност“, казва той и уточнява със съжаление, че Емили първоначално се съгласила да играе, но после му отказала, защото е забременяла. Според друга версия обаче, тя отказва защото вече била обещала на Робърт Олтман да се снима в неговия „Госфърд парк“. 
Но от това недоразумение между нея и Жан-Пиер Жьоне спечелихме ние, защото можахме да видим прелестната Одри Тоту в прекрасната роля на чудачка, която умее да задейства механизмите на чуждото щастие и си играе на криеница със своето собствено до момента, в който се влюбва истински...

ЖУЛ И ЖИМ“ (Jules et Jim, 1961) - реж. Франсоа Трюфо (Франция).
Шедьовърът на Франсоа Трюфо. Днес ситуацията, описана в този филм, е придобила едва ли не класически статус и младите режисьори обожават да я цитират. Това е вторият филм на Трюфо, който за разлика от „Четиристотинте удара“ не е основан върху автобиографични мотиви. Красива, проникновена и умна творба за деликатната сфера на чувствата, заснета с огромно артистично майсторство. 
Във филма има две теми - приятелството между двама мъже, което се опитва да оцелее и невъзможността да се живее в тройно съжителство. Идеята е, че двойката не носи удовлетворение, но друга алтернатива няма.“   (Франсоа Трюфо)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА“ (Lasky jedne plavovlasky ,1965) - реж. Милош Форман, (Чехословакия).
Въпреки заглавието си, тази творба на Форман няма нищо общо с така наречените love stories, на които са посветени повечето от т.нар. романтични драми. Напълно е възможно привидната му простота да дразни повърхностните зрители, които вероятно биха заявяли, че не са виждали по-банална история. А тя е почти класическа: симпатична блондинка от провинцията среща млад пианист, който свири в ресторант, след което прекарва щастлива любовна нощ с него. Но приема всичко съвсем сериозно и когато ненадейно пристига в дома му в Прага й се налага да се изправи пред жестоката реалност. 
„Привидната простота на този филм всъщност говори за изключително майсторство: Форман наблюдава дребните човешки въжделения много точно, „заемайки“ стила на документалното кино, за да извае с леки щрихи едно комично късче от живота…" (сп. Time)

КРАТКА СРЕЩА“ (Brief Encounter, 1945) – реж. Дейвид Лийн (Великобритания). 
Това е една от най-удивителните и проникновени мелодрами в цялата история на киното. Разказаната в нея история е напълно обикновена. Би могла да се случи практически с всеки от пътниците в крайградските влакове на Лондон, Ню Йорк, Москва или Токио. Прочувственият разказ за неосъществената връзка между женен мъж и омъжена жена звучи напълно съвременно дори и в днешния свят на девалвация на дълбоките чувства.

НОЩТА” (La note, 1960) – реж. Микеланджело Антониони (Италия/Франция). 

Един от най-великите филми, посветени на тъжния залез на любовта. Главното в него са душевните терзания на героинята (Жана Моро), преживяваща болезнено настъпващото „затъмнение на чувствата”. Нощта, прекарана на поредния купон, завършва с горчиво прозрение за краха на личния й семеен живот и ефимерността на надеждите й за щастие, изградено върху любовта.
 

КРАТЪК ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА“ (Krótki film o milosci,1988) - реж. Кшищоф Кешловски (Полша).
Създадена най-напред като част от телевизионната поредица „Декалог“, тази игрална версия предлага по-дълъг финал, който допълва завладяващата красота на по-краткия оригинал.
Това е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитна любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват повсеместна пошлост и грубост.

 

СЕКС, ЛЪЖИ И ВИДЕО“ (Sex, lies, and videotape, 1989) – реж. Стивън Содърбърг (САЩ).
Дебютът на едва 26-годишния режисьор  е отличен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а Джеймс Спейдър получава наградата за главна мъжка роля. Фестивалното жури, ръководено от Вим Вендерс, отличава филма не само заради новаторските режисьорски решения в него, но и заради прозорливостта на младия автор, с която улавя важни социално-психологически промени в американското общество. 
„Секс, лъжи и видео“ е не само символично заглавие, но и дълбоко символичен филм. Той ознаменува началото на важна промяна в ценностните ориентири на младите хора, за които любовта и сексът започват да се превръщат в основни мотиви при създаването на семейство.

КАЗАБЛАНКА“ (Casablanca, 1943) – реж. Майкъл Къртис (САЩ).
През далечната 1942 г., в условията на Втората световна война филмът се е възприемал предимно като носител на политически заряд, но днес на него се гледа по-скоро като на вълнуваща история за една голяма любов, пресъздадена блестящо на екрана от легендарните холивудски звезди Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. И това е дало основание на Американската филмова академия да го постави на първо място в една друга класация на най-добрите филми на любовна тема за всички времена.
 

 

 



Коментари (2)


Коментари

Chris Cornell (непотвърден)
Monday, Feb 18, 2013

Аз препоръчвам Dolls на Такеши Китано и 3-Iron на Ким Ки Дук


Галина (непотвърден)
Thursday, Feb 14, 2013

Предлагам и "Далеч от Африка" на Сидни Полак


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание