Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОП 10 НАЙ-ХУБАВИ ФИЛМА ЗА ЛЮБОВТА


14.02.2013  Текст:  Красимир Кастелов

В настроение за любов

   

Денят на влюбените – Свети Валентин е добър повод за съставяне на класации на най-хубавите филми за любовта. Припомням ви моята - публикувана още преди две години - очаквайки не само коментар на включените в нея заглавия, но и възможни алтернативни списъци от всеки, за когото киното не е само развлечение.

ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ“ (Breaking the Waves, 1996) – реж. Ларс фон Триер (Дания, Швеция, Франция, Испания)
Това е може би най-разтърсващата драма в историята на киното, посветена на Истинската любов. Вярвам, че за онези, които са я гледали, определението „истинска” няма да прозвучи високопарно, тъй като филмът се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.
Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, определящо се от еволюирането на любовното чувство в душата й. Преди да се омъжи, тя моли горещо Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, тя наивно вярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество. Затова умолява Бог да й върне съпруга час по-скоро, сякаш той е вещ, която й принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното изпълнение на егоистичното й желание – мъжът й се връща ненадейно, но…парализиран след трудова злополука. Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се - защото е очаквала Бог да я възнагради за привързаността й към съпруга си. А изпитанието, на което е подложена, възприема като урок, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваш да получиш!

В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ“ (In the Mood for Love, 2000) - реж. Уонг Карвай (Хонконг, Таиланд, Франция). 
Гениален филм за любовното чувство, което за някои е по-необходимо от храната. Но величието му се състои и в това, че неговият създател не ни спестява истината за мимолетността на любовта.
Филмът обаче показва по незабравим начин онези редки мигове, в които ни завладява особено настроение, заради което си струва да си се родил човек на този свят.

 

НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН“ (Le fabuleux destin d'Amélie Poulain, 2001) – реж. Жан-Пиер Жьоне (Франция, Германия).
Режисьорът на този очарователен филм споделя, че е написал сценария специално за Емили Уотсън. „Мислех си за Бес от „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, за нейната положителност и наивност, да не кажа дебилност“, казва той и уточнява със съжаление, че Емили първоначално се съгласила да играе, но после му отказала, защото е забременяла. Според друга версия обаче, тя отказва защото вече била обещала на Робърт Олтман да се снима в неговия „Госфърд парк“. 
Но от това недоразумение между нея и Жан-Пиер Жьоне спечелихме ние, защото можахме да видим прелестната Одри Тоту в прекрасната роля на чудачка, която умее да задейства механизмите на чуждото щастие и си играе на криеница със своето собствено до момента, в който се влюбва истински...

ЖУЛ И ЖИМ“ (Jules et Jim, 1961) - реж. Франсоа Трюфо (Франция).
Шедьовърът на Франсоа Трюфо. Днес ситуацията, описана в този филм, е придобила едва ли не класически статус и младите режисьори обожават да я цитират. Това е вторият филм на Трюфо, който за разлика от „Четиристотинте удара“ не е основан върху автобиографични мотиви. Красива, проникновена и умна творба за деликатната сфера на чувствата, заснета с огромно артистично майсторство. 
Във филма има две теми - приятелството между двама мъже, което се опитва да оцелее и невъзможността да се живее в тройно съжителство. Идеята е, че двойката не носи удовлетворение, но друга алтернатива няма.“   (Франсоа Трюфо)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА“ (Lasky jedne plavovlasky ,1965) - реж. Милош Форман, (Чехословакия).
Въпреки заглавието си, тази творба на Форман няма нищо общо с така наречените love stories, на които са посветени повечето от т.нар. романтични драми. Напълно е възможно привидната му простота да дразни повърхностните зрители, които вероятно биха заявяли, че не са виждали по-банална история. А тя е почти класическа: симпатична блондинка от провинцията среща млад пианист, който свири в ресторант, след което прекарва щастлива любовна нощ с него. Но приема всичко съвсем сериозно и когато ненадейно пристига в дома му в Прага й се налага да се изправи пред жестоката реалност. 
„Привидната простота на този филм всъщност говори за изключително майсторство: Форман наблюдава дребните човешки въжделения много точно, „заемайки“ стила на документалното кино, за да извае с леки щрихи едно комично късче от живота…" (сп. Time)

КРАТКА СРЕЩА“ (Brief Encounter, 1945) – реж. Дейвид Лийн (Великобритания). 
Това е една от най-удивителните и проникновени мелодрами в цялата история на киното. Разказаната в нея история е напълно обикновена. Би могла да се случи практически с всеки от пътниците в крайградските влакове на Лондон, Ню Йорк, Москва или Токио. Прочувственият разказ за неосъществената връзка между женен мъж и омъжена жена звучи напълно съвременно дори и в днешния свят на девалвация на дълбоките чувства.

НОЩТА” (La note, 1960) – реж. Микеланджело Антониони (Италия/Франция). 

Един от най-великите филми, посветени на тъжния залез на любовта. Главното в него са душевните терзания на героинята (Жана Моро), преживяваща болезнено настъпващото „затъмнение на чувствата”. Нощта, прекарана на поредния купон, завършва с горчиво прозрение за краха на личния й семеен живот и ефимерността на надеждите й за щастие, изградено върху любовта.
 

КРАТЪК ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА“ (Krótki film o milosci,1988) - реж. Кшищоф Кешловски (Полша).
Създадена най-напред като част от телевизионната поредица „Декалог“, тази игрална версия предлага по-дълъг финал, който допълва завладяващата красота на по-краткия оригинал.
Това е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитна любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват повсеместна пошлост и грубост.

 

СЕКС, ЛЪЖИ И ВИДЕО“ (Sex, lies, and videotape, 1989) – реж. Стивън Содърбърг (САЩ).
Дебютът на едва 26-годишния режисьор  е отличен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а Джеймс Спейдър получава наградата за главна мъжка роля. Фестивалното жури, ръководено от Вим Вендерс, отличава филма не само заради новаторските режисьорски решения в него, но и заради прозорливостта на младия автор, с която улавя важни социално-психологически промени в американското общество. 
„Секс, лъжи и видео“ е не само символично заглавие, но и дълбоко символичен филм. Той ознаменува началото на важна промяна в ценностните ориентири на младите хора, за които любовта и сексът започват да се превръщат в основни мотиви при създаването на семейство.

КАЗАБЛАНКА“ (Casablanca, 1943) – реж. Майкъл Къртис (САЩ).
През далечната 1942 г., в условията на Втората световна война филмът се е възприемал предимно като носител на политически заряд, но днес на него се гледа по-скоро като на вълнуваща история за една голяма любов, пресъздадена блестящо на екрана от легендарните холивудски звезди Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. И това е дало основание на Американската филмова академия да го постави на първо място в една друга класация на най-добрите филми на любовна тема за всички времена.
 

 

 



Коментари (2)


Коментари

Chris Cornell (непотвърден)
Monday, Feb 18, 2013

Аз препоръчвам Dolls на Такеши Китано и 3-Iron на Ким Ки Дук


Галина (непотвърден)
Thursday, Feb 14, 2013

Предлагам и "Далеч от Африка" на Сидни Полак


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание